"Ню Йорк Таймс": Българите, които чакат спасение от Че Гевара и Бриджит Бардо
64-годишната жителка на село Старо Железаре Стефана Господинова казва, че хората често я бъркат с Бриджит Бардо. Двете може да не си приличат толкова много, но споделят обичта към животните, започва разказа си Рик Лаймън за в. „Ню Йорк Таймс“.
Снимката илюстрира точно това: Господинова и нейното магаре пред стена, на която са нарисувани тя с нейното магаре и Бриджит Бардо с магаре.
С население от 400 души село Старо Железаре е като много други източноевропейски селца: то загива заради ниската раждаемост и тенденцията младите хора да се местят да живеят на Запад, където има повече възможности.
Изключение са фреските на поляците Венцислав и Катаржина Пирянков, които започнали да рисуват преди няколко години с надеждата да съживят селото.
Господин Пирянков заявил, че идеята е била „да използват селото като платно и да го превърнат в произведение на изкуството“. В Старо Железаре тази седмица има група студенти, които са за второ лято там и се опитват да създадат, както те го наричат, „Село на личностите“. Те планират да добавят фрески на Ганди, Линкълн и Клеопатра.
Вече има фреска, на която е изобразен Че Гевара с Йордан Арабаджиев, който споделя революционерския дух, защото от семейството му са били партизани, борещи се с нацистите през Втората световна война.
“Бих предпочел да се срещна с Че, отколкото с който и да е жив крал или кралица,” заяви Арабаджиев.
Янко Митев, който прекарва дните си, бродейки из селото, не разпозна лицата изобразени до него.
Те са Патриарх Кирил Български, Шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум от Дубай и Цар Борис III.
По-късно той добави, че неговите “другари” са добри, защото той мечтае за свят, в който „хората живеят в мир и се разбират“.