Няколко възможни сценария за българската култура
Лирична интродукция по време на пандемия.
И така, месец май дойде, слънцето постопли пандемичното северно полукълбо и, ако не друго, има поне една малка надежда за справяне със свирепия COVID-19. Надеждата за това, че топлото време ще намали броя на заразените, че все пак човечеството ще намери лекарство, ще намери ваксина, ще добием имунитет.
Заедно с преминаването на пика, в много държави започна леко разхлабване на мерките, които правителствата в цял свят предприеха - вече можем да ходим без маски, имаме право да се разхождаме в парка, заговори се за отваряне на заведенията на открито, за басейните.
Всичко това, заедно с настъпилата, макар и колебливо, пролет донесе една идея по-ведро настроение у хората, че всичко ще се оправи и че отново ще се справим с поредното предизвикателство, пред което застава човечеството.
Единственият отрасъл, който не вижда никаква светлина в тунела обаче остава културата.
И не, да не си помислите, че говоря за европейската или световната култура?
Не! Там вече се обмисля стратегия, с която културата да се справи със ситуацията. С план А, план B и план C.
У нас планове за културата няма. Или ако има, то ние не знаем за тях.
Но да започнем с това, което знаем към момента.
Българската култура и COVID-19 до момента
До момента българската държава, в лицето на нейното управление, с гордост през ден ни напомня колко адекватни мерки е взела и колко трябва да сме и благодарни, че ни е спасила от здравна катастрофа покрай бързите и адекватни мерки.
И това сигурно е така и ние сигурно сме много благодарни.
Като мярка номер едно седмица преди обявяването на извънредното положение у нас, по време на заседание на правителството, министърът на културата героично обяви, че спира всички културни прояви в страната. Решението на Банов изненада всички в сферата на културата, а мнозина директори на културни институти научиха от медиите, че се преустановяват всичките им дейности.
Последва поредица от разнопосочни изяви и послания от страна на МК, но в крайна сметка на 13 март бе обявено, че на практика държавата спира и културата се превърна в част от общата картинка. С една разлика - докато част от хората на територията на страната все пак можеха да продължат да работят - кой дистанционно, кой при спазване на строги мерки, то при културата присъдата беше ясна и категорична.
Край с културата за периода на извънредното положение!!!
Шокът от внезапно настъпилата глобална пандемия остави редица въпроси незададени.
Например - какво се случва с делегираните бюджети на държавните културни институти?
Или - какво се случва с пуснатите в платен отпуск артисти на щат?
Или - имаше ли форсмажорни обстоятелства в седмицата преди официалното обявяване на извънредното положение - и респективно - провалените концерти, спектакли и събития дължат ли неустойки към залите, към артистите и така нататък.
На част от тези въпроси Министерство на културата така и не отговори, като вместо това в редките си появи пред медиите министър Банов държеше с характерния си театрален патос и сърдит интерфейс да обяснява колко отговорна е била институцията и как сме спасили родината от масово заразяване с коронавирус.
...и настана време за паника...
Забелязвате, че дотук говорим предимно за държавния (и общинския) сектор. Там оставихме всички щатни артисти да карат платен отпуск в условия на социална изолация.
Едни други хора обаче нямаха късмета да не работят и да имат средства, за да се издържат: независимият културен сектор. Олицетворението на либертарианската идея за артистите, които се оправят сами без държавна дотация.
Е, именно артистите, които не разчитат на заплата и платен годишен отпуск, а се самоосигуряват (или, по силата на реалността, са дълбоко в сивия сектор) се оказаха без никаква опция да упражняват професиите си. Свободни артисти, режисьори, музиканти, художници - всички до един, без никакво изключение, останаха, не по собствена вина, не на свободния пазар, а на улицата. Защото свободен пазар в условията на извънредно положение няма.
И настана време за паника.
Как да оцелее цял един сектор.
Как да продължи напред, ако може, без да даде, включително физически, жертви?
Мерките на МК
Важно е да кажем следното - извънредното положение започна на 13 март 2020 година. Тоталното спиране на културния живот се случи седмица по-рано - на 8 март 2020 година. От спирането на културния живот в страната до обявяване на мерките, които Министерство на културата успя да изработи, минаха, цифром и словом 32 календарни дни. Един месец, в който цялата културна диаспора се чудеше дали да не започне да сади картофи пред блока, или да се подготви психически за прехрана от кофите за боклук.
В този месец живеехме от брифинг в брифинг. А брифингите ни обясняваха само колко пари ще изсипе държавата, как всичко ще е наред. Но това не се случи с културата. Там никой не говореше за нищо.
Някъде по това време се оказа, че МК прави срещи с представители на независимия културен сектор. Изискваше ми големи усилия да разбера кой е поканен на тия срещи и за пореден път установих, че на подобни срещи канят едни и същи лица, представители на различни неправителствени организации, които постоянно биват канени не за да дадат някакъв ноу-хау, или да опонират на Банов и администрацията му, а по-скоро за да легитимират причинно-следствената връзка, която у нас гласи следното - "изработихме мерките в тясно сътрудничество с гилдията и сектора".
Да де, ама секторът не е само тези 20 души, които МК си ползва постоянно, и резултатите не закъсняха. На 10 април 2020 година министър Банов се появи, след като доста време не го бяхме виждали в медиите. В присъствието на социалния министър, госпожа Сачева министър Банов оповести 2 мерки.
Мярка 1: По една минимална заплата за следващите 3 месеца.
Мярка 2: Безлихвени заеми в размер на 4500 лева (по 1500 лева на месец за 3 месеца).
Директните мерки бяха 2. А в групите, които функционират във Фейсбук и където се координираха някои от поканените на преговорите с МК, се отчиташе победа.
Мерките на Банов като химера
И победата се оказа победа...ама пирова победа.
Когато премина внезапно избухналата нездрава еуфория, се оказа, че по мярка едно има един сериозен проблем. За да получите въпросната минимална заплата, трябва да сте били тотален аутсайдер през последната година. С доход до 1000 лева на месец.
Бърза справка в официалните данни на НСИ показва, че през изминалата година средната доходност в областта на културата е била 1043 лева през първото тримесечие и е достигнала до 1231 лева за последното. С което съвсем ясно можем да видим, че мярката "доходи до 1000 лева" е мярка, която ще помогне на съвсем малък кръг от пострадали от пандемията дейци на културата.
В този ред на мисли в едно от последните си появявания по телевизията Банов спомена за някакво число от около 600 и нещо души, които са се регистрирали по тази мярка.
600. При над 80 хиляди, заетите в частни и неправителствени организации и над 20 хиляди в частните структури в изкуствата, културните и творчески индустрии и културния туризъм, по данни на директора на Обсерваторията по икономика на култура Диана Андреева в едно от последните ѝ интервюта по БНР.
Втората мярка обаче - въпросните широко прокламирани безлихвени заеми - се оказа пълна химера. Първо, защото повечето от българските банки научаваха от кандидатстващите културтрегери, че имат подобни заеми.
Второ - защото хората от независимия културен сектор се оказаха в плен на всевъзможни бюрократични спънки. Например - кандидатстващ е уведомен, че трябва да занесе копие от подадената си данъчна декларация, заверено в съответния клон на НАП. Той обаче е регистриран в провинцията, където не може да отиде, защото има блокади и забрана за пътуване, а срокът е до края на април.
Впрочем, ако посетите фейсбук групата "Независим културен сектор", с удивление ще научите, че нито един от рагистрираните там свободни артисти не е успял да получи въпросния заем.
Така двете мерки се оказаха абсолютно неработещи...
Анализ на мерките на МК
За да илюстрирам несъстоятелността на двете мерки на МК, ще се опитам да дам съвсем обикновен пример. Вие сте културтрегер. Да кажем, че се занимавате с музика, завършили сте Музикалната академия, специалност "Композиция". Тази специалност съществува само виртуално. Няма професия "композитор" и вие сте на свободния пазар, притежавайки тапия за...нищото.
Но да се върнем в реалността. За да можете да упражнявате това, за което сте призван (и имате съответната тапия), вие сте се хванали на работа другаде. Например - работите в ресторант, където вечер между 19 и 23 часа свирите различни неща - ако имате късмет и ресторантът е лъскав - салонна музика. Ако нямате късмет - е, ако нямате късмет, Моцарт и Щокхаузен преминават в Амед и Анелия. А в свободното си време пишете музика, даже ви изпълняват чат-пат разни неща, щото ви бива.
Сега идва интересната част. Идва пандемията от COVID-19. Ресторанта ви го затварят. Вие оставате без препитания. За да ви запази обаче, понеже сте му ценен кадър, собственикът на ресторанта ви предлага да ви плаща една минимална работна заплата. И вие приемате, защото по-добре малко, отколкото хич.
Тогава идва спасително протегнатата ръка на МК, която е предвидила, че хора като вас ще останат без приходи. И вие тръгвате да подавате документи. Обаче се оказва, че през изминалата година вие сте получавали доходи в размер на 1080 лева. И оттичате директно. И решавате, че, майната му, ще се възползвате от заема, щедро предоставен от МК с 5 години гратисен период. И започвате да подавате документите си, но изведнъж се оказва, че сте на трудов договор и не попадате в хипотезата да дръпнете заем. Оставате си с приход от 560 лева месечно и се опитвате поне да отсрочите с 6 месеца ипотеката. Да бе, да - нито сте безработен, нито сте в неплатен отпуск.
Но при отлагането на ипотечните заеми банките все пак са предвидили и опция "очаквано намаляване на приходите", която се приема като важен аргумент. Не и в случая с мерките на МК. Там такива хипотези не влияят. Макар че изгледите за скорошно благополучие не са добри...
Хипотези за културата към днешна дата
Те не са добри. В най-добрия случай извънредното положение ще свърши след седмица, но това няма да отвори зали и театри. И това го знае всяко хлапе, както се казваше в едно телевизионно предаване. Какво прави Министерство на културата в така създалата се ситуация ли? Нищо. МК отказва да каже как ще действа в хипотеза на спиране на културата за доста по-дълъг период от време. Да, веднъж Банов в едно от появяванията си по телевизията в характерния си драматичен стил каза, че може да издържи дълго. Но дали това е така, никой от нас не знае.
Впрочем в Европа вече се мисли в няколко посоки. Например какво ще се случи, когато концертните зали отворят при рестрикция за публиката. Доста разработки по темата показват, че в следващата година, при наличие на изисквания за 30 процента запълнен капацитет на големите зали би било икономически нерентабилно да се правят големи симфонични концерти, освен ако публиката не е готова да понесе неколкократно и доста болезнено увеличение на цените на билетите.
Като цяло в страните, в които държавата е загрижена за културата си, вече се обсъжда каква ще е тя през следващата година. И се налага мнението да се правят малки концерти в малки зали, където загубите няма да са толкова огромни.
Идва лятото. Лятото е напълно подходящ сезон за всякакви културни събития на открито. При спазване на всякакви възможни мерки за сигурност може би е време да се изработи стратегия дали пък лятото не може да се използва за всякакви спектакли на открито. И как да стане това. Още повече, че министърът на туризма Николина Ангелкова вече заговори за безплатни шезлонги, малкият коалиционен партньор на ГЕРБ пък - ОП - гордо се бият в гърдите с ваучери за туризма.
Всичко това би било добра база да чуем гласа на МК. Но вместо глас чуваме някакви сърдити подобия на изречения и нищо повече.
Преди няколко дни представители на Столична община проведоха онлайн дискусия, свързана с културата. И там стана ясно, че има различни варианти и че изобщо не бива да подценяваме сценарий, в който близо година няма да има културни събития. Белези за тази възможна трагедия за културата дават и световните промоутъри, част от които съвсем открито са отменили всичко до лятото на 2021 година.
Нашето МК обаче отново не обелва и дума.
Към днешна дата ние сме изправени пред няколко сценария:
- възстановяване на културния живот от есента;
- възстановяване на културния живот от лятото на 2021 година;
- възстановяване още сега с голямо количество рестрикции - 30 процента от капацитета на залата с вземане на множество предпазни мерки.
Всяка една от тези възможности крие различни трудности.
Или, хайде да го кажем направо - в хипотеза за възстановяване от 2021 година съвсем спокойно можем веднага да изпаднем в паника.
Защото при липса на ясна стратегия какво точно да правим, нещата все повече започват да приличат на пагубни.
Помогни си сам, защото няма кой да ти помогне
При липса на адекватни управленски мерки от страна на държавата, се налага да кажа следното: най-притеснителното е не това, че в момента цари хаос и че хората от независимия културен сектор са оставени в безтегловност. Най-притеснителното е тоталната липса на идеи за бъдещето. Но още по-притеснително е това, че държавата не разполага с регистър на останалите без приходи културтрегери.
Държавата си мълчи и по куп други теми. Например:
- ако госпожа Мария Габриел е права за тези 3,4 трилиона евро ресурс на ЕС във връзка с пандемията от COVID-19, ще имаме ли ясна отчетност за това как България се ползва от този огромен ресурс и колко от него би отишъл за културата ни;
- ще има ли готовност държавата да съхрани своя културен сектор и защо за културата у нас не се говори по начина, по който ЕС говори - като за един от 5-те стратегически отрасли, понесли най-сериозни загуби от началото на пандемията;
- защо културата бе жертвана първа, а държавата заговори с половин уста за същата култура най-накрая.
Може би именно това бе причина вчера в интернет да се появи една онлайн петиция, която за по-малко от 24 часа събра подкрепата на почти 1200 души от сферата на културата. Петицията има ясни искания, касаещи не само облекчени процедури при досегашните мерки на МК, но и отчетност от страна на държавата.
Петицията можете да видите и подкрепите тук
Край на сценария
Във всеки филм има край. Така е написано в сценария. В нашия сценарий имаме плахи опити да се случи нещо добро. Например с идващото топло време да се обособят автокина в страната.
Любопитно ми е как така е ОК да работят заведенията на открито, но да не е ОК да се направят автокина, при които опасността от пренасяне на вируса е далеч по-ограничена.
Но да оставим автокината и другите подобни временни мерки, които ще се появят, колкото да си мислим, че имаме културен живот, какъвто явно няма да имаме. Големият въпрос остава за най-накрая. И той е прост - къде ни е стратегията за оцеляване? Защото, колкото и драматично да звучи, тук вече говорим за оцеляване. И ако от вируса рано или късно ще се отървем, от факта, че културата е последна грижа на управляващите ни няма да можем да се освободим. Очевидно към този факт няма нито стаден имунитет, нито ваксина, нито лекарство.
С това приключвам тоя бая дълъг текст.
И без това на кой му се чете за култура в днешно време...
То на министъра на културата не му се занимава с култура, та вие ли ще се занимавате с това...