Най-добрите бисери от тазгодишния Панаир на книгата

Димитър Риков от "Софтпрес" за поредна година събра бисерите от Коледния панаир на книгата, дочути на щанда на издателството.

1. Възрастен господин към колежката на касата:
– Онова за книгите, дето е на четвъртия етаж, къде е?
Как да отговори човек?

2. Съпруга към спътника в живота си:
– Виж, тук се предлага „Нашата мечтана сватба“ за 12 лева.
– А, бе, за 12 лева… ние за нашата колко изръсихме.

3. Детенце сочи новата рисувателна книга на Джохана Басфорд „Зимна феерия“:
– Мамо, искам да ми купиш тази книга! Моля те!
– За какво ти е? – недоумява майката.
– Ами за да ми минават по-лесно часовете по английски.

4. Весели тийнейджъри:
– Дали да му купим на шега „Завладей българките“, а?
– Ама той е гей!
– Ами… ще е ироничен подарък.

5. Баща и дъщеря оглеждат рисувателните коледни картички на Джохана Басфорд.
Таткото:
– Виж, може да я вземем за майка ти.
– Защо?
– Много е нервна и проклета напоследък. Може пък оцветяването да я успокои.
Зад него изплува като привидение бледа жена с остър поглед – от онези погледи, дето дупчат гофрирана ламарина за части от секундата.
– Ти тръгвай веднага! – процеди и подбутна момичето в посока изхода. Тънката й ръка сграбчи китката на мъжа си и го повлече след детето с думите: – С тебе после ще се разправям.

6. Пунктуален индивид с душа на разказвач:
– Колко тираж е тази книга? А кога е отпечатана? А къде? Колко се продаде първия месец? Колко имате в склада? На кои търговци сте я дали? При какъв процент отстъпка?
Проявих нездрав интерес и започнах да му отговарям. Неточно, разбира се. Очаквах определена реакция, но не и следното:
– Браво на вас! Ето сега ще ви разкажа притчата за златната монета. Защото не ги знаете вие тези неща и не разбирате от книги!
Уви… Разказа я.

7. Майка на около 50 и син на около 25 години.
Той:
– Искам да си взема „Животът ми като геймър“!
Тя:
– Ама тя е за деца. Ти си твърде голям.
– Човек никога не е твърде голям за каквото и да е… освен за гърнето.

8. – Имате ли църковното календарче с други картинки?

9. Усмихната възрастна дама:
– Извинете, може ли да платя с карта? Не че ми трябва да знам…
– За съжаление не можете, но отвън, при входа на НДК има банкомат.
– Не мога да ползвам банкомат. Внуците ми забраниха.

10. Леко разсеян господин обикаля от единия до другия край щанда и коментира тематичната всеобхватност на книгите:
– В единия край раци, в другия – сватби… Луда работа.

11. Настоятелен дядо с разклатена вяра в способностите си на внука си:
– Какво можете да предложите за дете втори клас?
– Имаме много книжки с приказки. Моля, разгледайте, пред вас са.
Намръщено разгръщане и коментар с раздразнение:
– Ама то детето е втори клас, още не може да чете, защо ми предлагате приказки?

12. Взискателна дама, за която всичко ново е трагедия:
– Не, не, не… Не. Нямате книги. Не. Тук изобщо няма книги. Панаирът на книгата в зала „Фестивална“ е десет пъти по-голям. Отидете някой път да видите.
Не спорим за мащабите. Само за сегашното време. Все пак от 1989 година насам във „Фестивална“ не е имало панаир на книгата.

13. Колеблива дама на преклонна възраст:
– Коя ще ми препоръчате от вашите книги?
– Имаме различни романи…
– Я! Имате „Ще се видим в Париж“, колко е хубаво в Париж!
– Имаме и „Вила в Сицилия“, „Цигуларят от Венеция“… Къде ви се пътешества с помощта на книгите?
– Ох, навсякъде, но най-много в Париж.
Циничен минувач на средна възраст с непочтително отношение към възрастни дами коментира под мустак:
– Кат’ та гле’ам, си за „Орландовци“.

14. Някъде на втория етаж се състоя непринудена, но пък поучителна среща между двойка шумни съпрузи и един нравоучителен свещеник:
– Моля, пазете тишина в храма! – укори ги дядо поп.
В отговор на втрещените физиономии на мъжа и жената, които тъкмо крещяха един на друг в коя посока е издателството, което търсят, божият човек поясни:
– Книгите са светилището на духа. Говорете по-тихо в техния храм.