Министърът на културата предложи 10 мерки за спиране на кражбите

Министърът на културата Найден Тодоров предложи 10 мерки за "минимизира натрупването на дефицити". Причината за предложенията са скандалите в театрите в Смолян и в Разград.

Според прокуратурата в измамната схема, за която вече бившият директор на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград – Левон Манукян, е обвинен за фиктивни назначения, с което е ощетен бюджетът, е и театърът в Смолян.

"Пиша долните редове с натежало сърце. Секторът, който би трябвало да показва пътя напред на всички останали, се разтресе от скандал, показващ, че по никакъв начин не е пощаден от болестите на нашето време", пише министърът.

Той иска корекция както на методиката на финансиране на Държавните културни институти, така и на механизмите за контрол от страна на Министерството на културата.

По думите му в Министерството на културата също ще бъде извършена сериозна проверка, която да установи какво е можело да се предотврати и ако е можело, защо не е предотвратено:

"Тази проверка ще бъде извършена от най-високия проверяващ орган на изпълнителната власт – Главния инспекторат на Министерския съвет. Ще трябва да се разбере и кое е било резултат на човешка грешка, кое е било проблем в системата и особено важно – имало ли е умишлено деяние, което да е било в помощ на извършителите".

Ще се извършат последователни проверки в държавните културни институти.

Следващата е да се предотвратят възможностите за бъдещи измами в сектора. Ще се извърши анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни, с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви. Т.е. единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори и т.н.

Министърът предлага и законови корекции:

Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.
Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.

Това, според Найден Тодоров, би дало възможност на културните институти да се съсредоточат в творческата си дейност и развитието на културата в регионите, в които са ситуирани.

"Съжалявам, че трудът на стотици хора на изкуството бе очернен от схеми, които показват за пореден път болестите на нашето време и представят пред обществото една действителност, която няма как да бъде истинското лице на българската интелигенция. Бъдещето ще покаже, че в България има много хора на изкуството, които обичат своята работа и работят за издигането на родната култура", заключва той.