Миндя: На фестивал като на фестивал. На мегдан, като на мегдан

Цветозар Вълков

В далечината виждам две красиви сребърни минарета. WTF, казвам си. Не след дълго, разбирам че минаретата всъщност са кулите, камбанарията и кубето на църквата в Миндя.

Религия ли е рокът? Какво е Рок енд Рол? Моментално се сещам за определението на моя приятел Али от Турция: ''Рок енд Ролът се преживява, схваща се, едва след като се е случил… Рок енд Рол е да си мюсюлманин, като мен, да отидеш на концерт в Париж и да включиш какво е той (рокът) едва след концерта, когато се оказваш в християнска църква, медитирайки с кръстосани крака по будистки, пред иконата на Дева Мария.''

Докато размишлявам се оказвам на мегдана. Концертът започва.

Групи

На сцената са Overhigh от Велико Търново. Хлапета в тинейджърска възраст. WOW, та те са готови за световната сцена, къде ги намери тоз Евгений Дайнов (опитвам се да размишлявам)? След тях излизат Sunday, Kovu, Powerslave. Едва на последната група Free Riders, осъзнавам че заслугата не е изцяло на Евгений. Хлапетата си го могат. Който го може, го може! А на подрастващата генерация явно й е заложено. Талантлива е о вътре, не й трябват уроци по сценично поведение и актьорско майсторство, просто го може. Деца без задръжки и проблеми. Всъщност, единственият им проблем… не е проблем, не е в тях. Проблемът е във старото поколение, обременено и осъзнаващо рока като религия или музика, а не като себеизразяване. Проблемът е и в нас, в тези, които мислим в рамки. В тези, които се опитваме да разберем поколението на прехода и да го рамкираме. Сега разбирам, че е изключително трудно, човек да отразява групи, музика, било и политици, без проблеми. Хора без проблеми.

Захарен памук

Проблем с феста няма и започвам да го търся в местните хора. Местя фокуса си от фестивала и репортажа към местната самобитност и народопсихология. Отивам в смесения магазин, с надежда, че ще се сблъскам с обичайните хоремагски полемики. Очаквам, разбира се целенасочено, да намеря хора с проблем, я някой местен философ, я нещо друго. Посрещат ме с усмивка. Магазинът е смесен, в близост до мегдана, където има всичко, от любовни романи, през история на света на английски, до захарен памук и водни пистолети. На мегдан, като на мегдан.

''Сомелиери''

На бас се хващам, казвам си, че в този смесен магазин няма бяло вино, няма го и по стелажите. Имате ли бяло вино, питам? Жената ми казва с усмивка: Има даже е студено, имаме и лед. Ееее, ехеее, това и в София го няма, казвам си…Една бутилка моля… Жената се обръща към помощника, който за кратко можем да наречем сомелиер. Та, носи ми сомелиера студеното бяло вино и се оказва, че като навсякъде в България, ако има студено бяло вино, лед, подходящи чаши и мезе, няма да има тирбушон. ''Сомелиерът'', обаче бързо включва, че всъщност сме в смесен магазин и има всичко, от история на света, през водни пистолети и паста за зъби до тирбушон.

Дъвка с косъм

Вечерта отива към своя край. Време за награди. Колко трудно. Талантливи хлапета- бъдещи рок икони. Наградата е запис на авторски сингъл при Максим Горанов и представяне в национален ефир. Намирам, най-сетне, проблем. Една награда се оказаха малко за широките души на журито и талантът на групите. Четири групи, една награда, т. е. система 1+1+2…Спешна помощ, търси се втора награда. 112- Евгений Дайнов, изневерява на любимата си китара, легендарен Гибсон Лес Пол, който отива за награда на групата Sunday, от френската гимназия в София. Голямата награда, в първия ден от Миндя Рок Фест, взеха най-младите участници, търновската група Powerslave. Сега пък проблемът е коя награда е по-яка.

Втория ден

Искам пържени филии по селски, такива, каквито баба ми правеше в летните ваканции. Минавам по дървения мост над местната бара. Срещам жена в носия. Я, каква хубава носия. Местна ли е, питам жената. В наше село си нямаме носии. В Добруджа ги шиха. Брей, тез хора, че и откровени на всичко отгоре, разсъждавам. Отивам до магазина, оказва, се че няма стар хляб. Че на кой му трябва стар хляб? На мен. Няма стар хляб, но за сметка на това има пресни яйца. Разбирам, че са пресни, тьй като взимам последните шест и се оказва, че ще има още едва на другия ден. Палим огън. Пържим филии. Страшен Дзен.

Плевнята е къща за гости, казва жената с носията и от там изстрелва:

Добре дошли, в село Миндя!

Къщите за гости са резервирани от май, но за сметка на това купонът тече. Днес очакваме местните фолклорни състави в съчетание с рок бандите. В неделя фестивалът гостува в Елена, прословутия еленски балкан. Какви ли изненади ще има…не е ясно. Поне се знае, че хармониката на Васко Кръпката ще e там. Там ще сме и ние. Наред с фолклорните състави, още и групи… Демоде, Блус Трафик, Магистри с Евгений, приятелите от Тортила Флат:)…Кръпката…А преди това, днес, пак хармониката… Демоде, Earthsize, Черноризец, Purple Haze от Англия, Севи, Силует. Демодерно, но модерно и автентично. На мегдан, като на мегдан.

Има и още нещо. Поредните англичани, но този път известни. Тайна да му се невиди… да не дойдели много хора. Да се снимат с… тайната!