Мила Войникова от Кан 2026 за ''българската връзка''

Още нямаме български филм в състезанието на Кан, но български екип все пак мина по червения килим и изкачи митичните 23 стъпала на фестивала в Кан пред очите на целия свят. Това са хората от „Мирамар филмс“ (Илиян Джевелеков, Матей Константинов, Георги Димитров и Мила Войникова) копродуценти на филма „Мечтаното приключение“ на немската режисьорка Валеска Гризебах. Те са достатъчно известни в България и им пожелаваме скоро да изминат този път със собствен филм.

Но сега за Валеска Гризебах - тя работи в особен документален стил, наричан „отворен метод“, при който най-важни са наблюдението и диалогът. Работи с непрофесионални актьори. От съчетанието на всичко това се получава силно чувство за автентичност и истинност. Действието на филма се развива в Свиленград, на българската граница и в покрайнините на Европа.

Там една жена археолог се свързва отново със свой приятел от детството, чиято кола току-що е била открадната. Опитвайки се да му помогне, тя постепенно се забърква в престъпна организация и трябва да се изправи срещу мрачен и опасен свят. Това е само анотация, но филмът решително минава отвъд видимостта и търси причините, мотивите, болките.

„Вярвам, че правенето на филми е преди всичко осъществяване на контакт с хората.“ – изповядва Валеска Гризебах.

Френската преса е особено впечатлена и от филма, и от актрисата Яна Радева, която дебютира на 60 години.

„Регионална шампионка по гребане, геолог, крупие, управител на казино, представител на биокозметика на основата на роза и лавандула, а сега и актриса...“ – пишат в Le Monde и цитират тази жена, избрана от над 1000 явили се на кастинг.

„Животът ми е малко като прераждането в будизма: правя нещо, изтривам всичко и започвам отначало.“ Всъщност Гризебах я среща на улицата и веднага я избира, впечатлена от „нейната елегантност и харизма“. Така започва всичко.

Но ето, че и журналистите от Libération в техния си „Мечтан списък с награди“, който всеки път пускат преди края на фестивала, посочват Яна Радева за приза за женска роля. Тя нокаутира суперзвездата Леа Сейду, с 2 главни роли. Това, разбира се, е само прогноза, но тя казва много!

„Мечтаното приключение“ неслучайно беше последен във фестивалните прожекции, сякаш да направи мост със следващия фестивал и да ни каже, че киното е едно безкрайно приключение, но и безкраен празник.

Свързах се с Мила Войникова, член на екипа на „Мирамар филмс“, която е в Кан и чака, както и всички ние, решението на журито. Ето какво разказа тя за своето и на „Мирамар филмс“ „Мечтаното приключение".

Валеска Гризебах (в средата) на фестивала в Кан

Как се свързахте с Валеска Гризебах за - щастлива случайност или целенасочено действие?

Валеска Гризебах и продуцентите ѝ от германската компания „Комплицен филм“, която стои зад много успешни продукции, включително „Тони Ердман“, ни потърсиха по препоръка на немски продуценти, с които вече бяхме работили по друг филм - „Кръвта на пеликана“. Той също беше заснет изцяло в България и имаше премиера в паралелната програма „Хоризонти“ на фестивала във Венеция. Имахме няколко срещи и те ни се довериха да работим заедно.

Как работихте с нея по „Мечтаното приключение“?

Валеска има нестандартен подход. Не работи със сценарий, а по-скоро с история, в която има основна посока и няколко ключови моменти от сюжета. Останалото се допълва от срещите ѝ с хората на място, от техните съдби, от мирогледа им и така постепенно се ражда целият филм. Тя е прекарала години в проучване и разговори с хора от региона на Свиленград, където е заснет филмът.

Общуването за нея е много важно, сценарият се доразвива и по време на снимки, идват й нови идеи. Впечатляващо е как от подобна изходна позиция тя успява да създаде ангажиращ и завършен филм с безупречен ритъм и различни сюжетни и смислови пластове. Разбира се, за такава мащабна продукция имаше сериозна подготовка, но всички от екипа знаеха, че трябва да са готови и за импровизации и промени в програмата. Това е предизвикателно, но също така и много интересно.

Това първа копродукция ли е за „Мирамар филм“?

Освен „Кръвта на пеликана“, имаме копродукции и с Азербайджан - „И нямаше по-добър брат“ на Мурад Ибрахимбеков“, с Полша – „Кербала“ (базиран на истинска история за голяма битка на полски и български войници в Ирак). В момента работим по корпродукции със Сърбия и Косово.

Много интересна беше работата ѝ в „Уестърн“ с непрофесионални актьори в документална среда. Кажи как точно става?

Работата ѝ с актьорите започва от кастинга. Тя работи с така наречения „стрийт кастинг“ – специален екип буквално обикаля улиците, спира хора по предварително зададени критерии и им предлага да участват в кастинга. Следват разговори, проби на различни сцени. Целият този процес от началото до финалния избор на актьорите отне повече от година. Всеки изпълнител е подбран след множество проби и разиграване на сцени. В крайна сметка образите във филма са съчетание между личността на изпълнителя и посоката, в която Валеска Гризебах ги води.

Ти си киновед магистър със специализация в Ню Йорк. Какво ти дава продуцентството?

По-скоро бих казала какво кинознанието дава на продуцентството – много сериозна подготовка, познания във всяка сфера на киното. Когато имаш цялостна представа за световните процеси и филмовите теории е по-лесно да отсяваш важното от второстепенното и оригиналното от вторичното.

Каква беше ролята на българските продуценти в тази мащабна копродукция?

При копродукциите от изключително значение е двете страни да си имат доверие. За Валеска Гризебах и продуцентският ѝ екип беше важно да знаят, че можем да реагираме при всяка промяна на обстоятелствата, да ги съветваме адекватно по въпроси относно България, както и за особености, свързани с начина на работа на нашите филмови екипи. Разбира се, основна част от организацията на снимките беше поета от „Мирамар филм“, както и комуникацията с Националния филмов център, финансирал филма от българска страна.

Голям успех е да бъдете в конкурса на Кан. Вярваш ли, че един ден ще изкачите стълбите със собствен филм? Много ми се иска това да стане, заради българското кино...

Да, Кан е най-престижната селекция във фестивалния свят... Въпреки че в случая сме миноритарни продуценти, има много сериозно българско участие. Освен самата история и актьорите, по филма работеше предимно български снимачен екип, включително и на основни творчески позиции – художник е Сабина Христова, художник костюми – Ека Бичинашвили, звукозаписът е на Момчил Божков, звуковият дизайн е на Атанас Чолаков, кастинг режисьор е Маргарита Кудрина. Естествено, вярваме, че у нас има достатъчно талантливи режисьори и подготвени екипи и рано или късно България ще влезе с изцяло свой филм в състезателната програма.

Валеска Гризебах, след „Уестърн“, първият й филм, сниман изцяло в България и стигнал до Кан, вече е в голямата игра. Но има и млади надежди, които сега тръгват по пътя. Деляна Ивелинова също беше в Кан. Тя е кинорежисьор, хореограф и професионален танцьор. Първият ѝ късометражен филм „Китка“ е представен на Short Film Corner към пазара в Кан и включен във видеобиблиотеката на платформата. Участието тук дава страхотна възможност за срещи и контакти с хора от световната киноиндустрия, включва pitching сесии за развитие на нови проекти и създаване на нови партньорства, отваря врати към фестивали. Пожелаваме успех на Деляна и смело напред с „Китка“ в ръка и бързи стъпки!

Следете новините ни в GoogleNews