Маргарете фон Трота на София Филм Фест: Защо трябва и аз да правя филми за мъже?

"Има толкова много мъже, които правят филми за мъже. Защо трябва и аз да правя филми за мъже? Освен това винаги съм правила филми за жени, които са ми много по-интересни. Жените са много по-интересни по принцип. Извинете ме!" Думите са на германската режисьорка, актриса и сценарист Маргарете фон Трота. Снощи тя получи „Наградата на София“ на Столичната община. Тя беше връчена с откриването на 28-ия „София филм фест“ (СФФ).

Първата дама, отличена със „Златен лъв“, е специален гост на СФФ, където ще представя най-новия си филм. „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“ е посветен на връзката между австрийската поетеса и писателка Ингеборг Бахман и швейцарския драматург и писател Макс Фриш.

„Аз съм отгледана от моята майка. Тя не беше омъжена. Познавам баща си, но израснах сама, с нея. В училище бяхме предимно девойки и на практика докъм 15-годишната си възраст не съм общувала с момчета и мъже. Израснах в един доста женски свят. Малко по малко, съзрявайки, си дадох сметка, че всъщност жените не са равни на мъжете в обществото, което не можех да се обясня. Защото аз живеех в един изцяло равнопоставен свят. Аз се чувствах свободна, но не можех да си обясня защо останалите жени около мен не се чувстват по този начин“, разказва Маргарете фон Трота.

„Впоследствие, навлизайки във филмовата професия, си дадох сметка за възможността да се занимавам с тези теми, тъй като това е професия, доминирана най-вече от мъжете. И в този смисъл мъжете режисьори съвсем естествено се интересуват от мъжки истории. Затова ми се струваше важно да покажа, че жените в киното могат да бъдат не само проститутки и богородици, но и пълнокръвни персонажи“, допълва тя.

„Винаги се учудвам защо в Източна Европа възприемат с такава изненада моето критично отношение към собствената германска действителност. И в същото време защо филм като „Роза Люксембург“ толкова рядко се показва на фестивали“, казва режисьорката. Лентата, посветена на известната германско-полска социалистка, e представена премиерно в Кан през 1986 г., където носи на Барбара Сукова наградата за най-добра актриса. Филмът получава и почетна награда на Международния филмов фестивал в Карлови Вари.

„Когато представях филма за „Роза Люксембург“ в Академията на изкуствата в Берлин, си позволих да кажа, че ако Роза Люксембург не е била убита от германците през 1919 година, след края на Първата световна война, тя със сигурност е щяла да бъде убита от Сталин. Заради това мое изказване получих забрана да посещавам ГДР“, спомня си тя.

„Аз съм жена и човек – едновременно мисля и преживявам, и предавайки образите на моите герои, не мога да отделя едното от другото – емоционалното от рационалното. Винаги търся целостта на тяхното присъствие“, казва Маргарете фон Трота.

„За да предам личността на Роза Люксембург, трябваше да прибегна не само до книгите, които са писани за нея от други социалисти, но и до богатата й лична кореспонденция, от която да извлека екстракта на човешкия характер. Става въпрос за кореспонденция от 2500 писма, от които нямах право да си водя писмени бележки. Въпреки това, изчетох всичко. Разчитах, че каквото остане в мисълта, сърцето и съзнанието ми, това ще влезе и във филма. За мен беше важно да представя не само начина й на мислене, но и нейната чувствителност. Тя е била изключително чувствителна жена“, допълва режисьорката.

„Бих искала да направя филм с двете мои любими актриси – Барбара Сукова, с която вече имам седем филма, и с моята нова любимка – Вики Крипс. Така че се оглеждам за такава история, в която да мога да срещна и двете. И ще е супер, ако стане филм с конфликт между жени, и това ще бъде съвременна история“, каза Маргарете фон Трота.

„Това, което ме прави щастлива в живота, е приятелството и любовта. Малко ми мина времето за любовта, но доста любов съм видяла в живота си. Щастлива съм и когато има мир, който в момента липсва. Много съм разтревожена от начина, по който се развива светът в момента“, допълва тя.

„Аз съм родена в Берлин, по време на войната, но това, което си спомням, е следвоенният период. През целия си живот съм смятала, че времето на сраженията в Европа отдавна е отминало и е затворена страница. Затова в момента съм изключително разстроена от факта, че това е било заблуда“, констатира тя.