OffNews.bg

Манол Пейков: Бюджетът за култура не е намалял, а в края на годината увеличаването му би довело до нови връщания

В отговор на вълна от недоволство и възмущение сред видни представители на културните среди, след като стана ясно, че в бюджета за 2023 г. парите за култура са 0.4% от БВП, докато в предишни години са били минимум 0.5%, Манол Пейков, който е депутат от Продължаваме промяната – Демократична България, избран чрез преференциите на гласувалите, а преди да стане народен представител е управител на издателство “Жанет 45”, написа в профила си във Facebook:

"Знаете, че една от главните ми битки като народен представител винаги е била свързана с перманентното недофинансиране на българската култура.

Eдна от истините, които научих по трудния начин през не чак толкова дългата си кариера като политик, е че съществената част от борбата за повишаване на бюджета за култура се води не толкова с политическите ти опоненти от другите парламентарно представени партии (хората, свързани с културата като правило удивително лесно намират общ език, без значение в коя част на политическото пространство се намират), колкото с хората от собствената ти партия (коалиция, движение и прочее), които държат юздите на финансите и/или се занимават с редене на държавния бюджет.

Разбира се и аз като вас не съм доволен от размера на гласувания преди няколко дни бюджет за култура.

Но все пак се чувствам длъжен да направя няколко важни коментара, които (надявам се) малко да избистрят контекста на прословутите – и толкова повсеместно и язвително коментирани – 0.4 процента:

● Бюджетът за култура не е намалял; той е по-голям от миналогодишния (357 млн лв срещу 344 млн лв). Проблемът в случая е, че българската икономика расте по-бързо от бюджета за култура (оттам е и намалението като процентно изражение);

● Бюджет 2023 се гласува след средата на календарната година и в условия на повсеместен натиск държавата най-сетне да влезе в някакво нормално русло;

● Изискването на ЕС за максимален дефицит от 3% с цел скорошно влизане на България в еврозоната (което е и нашата заветна цел в момента) поставя доста стриктни (да не кажа церберски) рамки на финансовото министерство не само по отношение на културния, но и на всички други сектори (тук само припомням, че предложеният от служебното правителство – и неприет от парламента – бюджет беше с дефицит от почти 7%);

● Дори и да допуснем, че финансовото министерство беше решило да увеличи с по-съществена стъпка бюджета за култура, вземането на подобно решение в края на месец юли би поставило пред Министерството на културата (особено предвид настоящия му капацитет) една извънредно трудно решима задача, свързана с усвояването на въпросния бюджет – което, почти сигурен съм (предвид досегашния си опит), би довело до неусвояване и връщане на съществена част от предвидения бюджет в края на годината.

Та така: без да се стремя да бъда адвокат на финансовото министерство (кански ме боли за състоянието на българската култура и вечното й занемаряване, замитане под килима и избутване в края на опашката от страна на българските политици), все пак апелирам да гледате на нещата през призмата на казаното по-горе, с други думи – малко по-трезво.

И един личен (и надявам се малко по-оптимистичен) коментар в заключение:

По мое лично мнение (споделено почти дословно и от колеги депутати от други партии), ахилесовата пета на културния сектор в страната в момента е острият (и все по-изострящ се) проблем със заплащането. Като пример: заплатите в Министерство на образованието (пък и в целия образователен сектор) вече надхвърлят тези в културната сфера с маржове от порядъка на 70-80% – което на практика поставя двата сектора в две различни вселени.

Единственият начин тази пропаст да бъде преодоляна е това да стане не постепенно, а с един решителен скок – сиреч в някой скорошен следващ бюджет да бъдат предвидени допълнителни средства в размер на 150-200 милиона лева, които да отидат ИЗКЛЮЧИТЕЛНО за повишаване на заплатите в сектора.

Зная, че звучи смело – и едва ли не на границите на фантастиката. Но разговорите ми в кулоарите в парламента с колеги от Комисията по култура и медии от други политически сили ме карат не просто да мисля, ами и да вярвам, че политическа воля за подобен решителен ход е възможно да има още за Бюджет 2024 (тоест – след по-малко от година).

С този мечтателен щрих смятам и да завърша. (Докато упорито си повтарям наум, че немалка част от законите, които одобрихме през последните няколко дни, само допреди месец бяха именно това – мечти.)

П.П. Едва ли има нужда да ви обяснявам, че успехът на една подобна драматична промяна е свързан със стабилно правителство и парламент, със спокоен политически климат, с дълги и напоителни преговори – и с немалко количество късмет в добавка.

От друга страна – нека все пак не забравяме, че коалиция, която настоява да превърне 24 май в НАЦИОНАЛЕН празник, просто е ДЛЪЖНА да подплати подобно предложение със съответни МАЩАБНИ инвестиции в култура и образование.

Не звучи нелогично, нали?"