Майката на феминизма Вирджиния Улф с ново издание на Панаира на книгата
Авторката на прочутата мисъл: „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза (A woman must have money and a room of her own if she is to write fiction).“ Вирджиния Улф ще има ново издание на български. 33 шедьовъра на Вирджиния Улф в жанра есе излизат под заглавието „Верният читател и минзухарът”, книгата е сред акцентите на Панаира на книгата в НДК.
Сборник с есета на Вирджиния Улф, които са шедьоври в жанра, е новото попълнение в каталога на издателство „Лист”. Книгата със заглавие „Верният читател и минзухарът” включва 33 текста в превод на Иглика Василева и Жени Божилова и е сред акцентите на Коледния панаир на книгата в НДК.
Част от текстовете са отзиви и коментари на изключителната дама на британската литература по адрес на различни автори и техните творби, а други есета са на феминистка тематика.
Откриващото есе в селекцията е „Как трябва да четем книги”, следват „Дефо” „Робинзон Крузо”, „Елизабетинският склад”, „Не един от нас”, „Образът в литературата”, „Поезията, прозата и бъдещето”. Темите, по които разсъждава Вирджиния Улф, удивително кореспондират и със сегашната действителност:
„Защо изкуството днес следва политиката”, „Руската гледна точка”, „Изкуството на биографията”, „Жените и художествената проза”, „Смъртта на еднодневката”.
Сборникът включва и много цитираните есета на писателката върху модернизма – „Господин Бенет и госпожа Браун“ и „Образът в литературата“.
„Настоящият том ще изненада с директния си, четивен стил, а онези, за които романите на Вирджиния Улф са представлявали трудност, ще бъдат приятно изненадани. Тук тя пише не като писател или литературен критик, а като читател.”, смята преводачката Иглика Василева.
„Верният читател и минзухарът” е четвъртото заглавие на Вирджиния Улф в каталога на „Лист”. Миналата седмица за първи път на български език излезе романът ѝ „Вълните”, а от няколко години най-малките читатели се радват на историите „Вдовицата и папагалът” и „Пердето на бавачката Лъгтън”, включени в превърналата се в еталон поредизца „Детски шедьоври от велики писатели” .
Корицата на сборника е дело на Мариета Ценова
...
По-известни цитати от Вирджиния Улф:
„За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.“
„Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.“
„Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предрасъдъците и идиосинкретичността на говорещия.“ —из есето „Собствена стая“, Глава 1.
„Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.“
„Хуморът е първото, което се губи при превода.“
„Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре.“
„Като жена аз нямам страна. Като жена моята страна е целият свят.“
„Някой трябва да умре, за да може останалата част да цени живота повече.“
„Езикът е вино върху устните.“
„Нищо не се е случило в действителност, докато то не е записано.“
„Телефон, който прекъсва най-сериозните разговори и най-важните наблюдения, крие своя собствена романтика.“
„Не може да има две мнения за това какво представлява интелектуалецът. Той е мъж или жена, който язди ума си в галоп из страната в преследване на една идея.“
„Бях в странно настроение, мислейки себе си за много стара, но сега съм отново жена – както винаги съм била, когато пиша.“
„Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите клетки.“
„Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност.“