''Лошото дете'' на театъра, големият Коршуновас разсъблича женската душа в ''The SAINT'' утре в Топлоцентрала

Оскарас Коршуновас е истинският феномен на съвременната европейска сцена и най-влиятелното име в литовския театър през последните три десетилетия. Още с ранните си постановки през 90-те години той си спечели славата на „enfant terrible“, разчупвайки консервативните окови на постсъветското изкуство с дръзки, абсурдистки и визуално шокиращи спектакли. Основател на легендарния независим театър OKT във Вилнюс, Коршуновас наложи радикално нов прочит на класиката, превръщайки текстове на Шекспир, Молиер и Чехов в безпощадни огледала на днешното общество.

Носител на престижната награда „Европа за театър“, той е редовен гост на най-големите световни форуми като фестивала в Авиньон, където неговият стил — съчетание от суров минимализъм, физическа експресия и дълбока психологическа дисекция — го превърна в глобална икона. Режисурата му е известна с това, че не оставя зрителя в зоната му на комфорт; тя изследва най-тъмните ъгли на човешката природа, насилието, вярата и търсенето на свобода в една все по-урбанизирана и бездушна пустиня. За Коршуновас театърът не е просто забавление, а инструмент за оцеляване и провокация, която изисква пълно отдаване както от актьора, така и от публиката.

***

В „The SAINT“ Оскарас Коршуновас и Егле Якайте извършват болезнена дисекция на съвременното ни общество през призмата на един древен мит. Критиката често определя този тип театър на Коршуновас като „огледало на ръба на бездната“ – място, където историческото минало и бруталният настоящ момент се сблъскват челно.

Историята на Мария от Египет, принудена да продава тялото си в Александрия през IV век, тук е деконструирана и пренесена в „урбанизираната пустиня“ на нашия век. Ревютата за спектакъла подчертават, че пустинята вече не е географско понятие с пясъци и жега, а състояние на духа – изолацията на модерния град, където насилието е станало по-тихо, но не по-малко опустошително. Мария не е просто фигура от житията на светците; тя е въплъщение на всяка съвременна жена – майка, дъщеря или съпруга, – която ежедневно балансира върху острието между общественото осъждане („грешницата“) и непосилното очакване за морална чистота („светицата“).

Спектакълът поставя неудобни въпроси: дали нашето уж цивилизовано и толерантно общество наистина е изкоренило патриархалното насилие, или просто го е маскирало зад термините на човешките права? За Егле Якайте това не е просто роля, а личен катарзис. Тя пренася своята собствена уязвимост на сцената, превръщайки съдбата на Мария в символ на женската устойчивост. Изпълнението ѝ се описва като полет над пропастта – сурово, честно и освобождаващо изживяване, което цели да подаде ръка на всеки, преживял болка, предателство или насилие. „The SAINT“ е вик за емпатия в свят, който твърде често избира да остане глух за чуждото страдание.

Каква би била историята на Мария от Египет, жена от IV век от н.е., скитаща из съвременната урбанизирана пустиня и търсеща освобождение? Има ли по‑малко насилие в нашето по‑цивилизовано общество днес? По‑емпатично ли или по‑толерантно е то? Като говорим за човешки права, положението и свободата на жените — наистина ли сме се освободили от древното патриархално наследство?

Историята на Мария от Египет, обвита в слухове и мистицизъм, е отправната точка за създателите на пиесата. Тази жена, която е била принудена да продава собственото си тяло в Александрия от IV век, тръгва с поклонниците към Йерусалим. Вратите на Светото Гробище обаче са затворени за нея. След това тя дълго скита в пустинята, търсейки покаяние и мир.

„Мария от Египет е жена, която никога не се предава. Продължава напред след като е преживяла ужасно насилие в живота си. Много се припознавам в тази жена. Чувствам я, виждам себе си в нейната история. Това не е просто роля: душата ми тук лети към бездната и създава нов живот. Тази пиеса ми помага да се изправя, дано помогне и на другите“, казва Егле Якайте.

„Това е пиеса за жена. За мен и за жените, които обичам — майка ми, приятелките ми. За всяка жена, която е наранена, тъжна, която изпитва болка, която се чувства предадена, която страда от насилие. Мисля, че има толкова много жени в света, които са преживели страдание и насилие“, казва Егле Якайте.

Драматургия - Егле Джакайте, Кунигунда Динейкайте, Дали Руст, Оскарас Коршуновас
Режисура, хореография, сценография и костюми - Егле Джакайте, Оскарас Коршуновас
Композитор - Гинтарас Содейка
Дизайн на светлините - Вилиус Вилутис
Технически директор - Владислав Баязный
Звукоинженер - Юстинас Пилипонис
Инженер по осветлението - Игнас Рулевичиус
Оператор, реквизит и костюм - Лина Жидоните
Субтитри - Ауримас Минсевичюс
Турнир мениджър - Audra Žukaitytė
Продуцент: OKT/Градски театър Вилнюс
С подкрепата на Литовския съвет за култура
Премиера: 24 ноември 2024 г

Билети можете да си купите ТУК. 

Единствено на място на рецепцията на Топлоцентрала срещу представен документ могат да се закупят намалени билети за ученици, студенти, инвалиди, пенсионери oт 16:00 до 20:00 часа