Когато болката е повече от любовта: ''Есенна градина'' в Малък градски театър

Как да бъде довършен един семеен портрет, когато болката е повече от любовта? Това е основната тема, около която се върти действието на „Есенна градина“. Премиерата на спектакъла с вариации върху едноименната пиеса на Лилиан Хелман от 1951 г. и други нейни творби, беше на 18 януари в Малък градски театър „Зад канала“.

Участват Богдан Бухалов, Василена Атанасова, Георги Кацарски, Даниел Цочев, Жени Александрова-Лечева, Ирини Жамбонас, Леонид Йовчев, Луиза Григорова-Макариев, Мартина Тодорова и Таня Пашанкова.

„Есенна градина", която е определяна ката парафраза на Чеховата „Вишнева градина", е любимата пиеса на самата авторка. Действието се развива в продължение на една седмица, през септември 1949 г. в лятна къща в един крайбрежен курорт. С напредването на седмицата, героите са все по-разочаровани от себе си и един от друг. Хелман прави своеобразно изследване на пораженията, разочарованията и намалените очаквания на хората, достигащи средна възраст. За вдъхновение тя черпи спомени от времето си в пансиона на лелите си. Писателят Дашиъл Хамет, неин любовник в продължение на много години, ѝ помага да напише пиесата.

Режисьор на „Есенна градина“ е Юрий Дачев. Сценографията и костюмите са на Свила Величкова, а музиката е на Асен Аврамов.

Авторката е позната на софийската публиката от „Лисичета“ в Народния театър.

Искате да знаете повече?

Лилиан Хелман е родена на 20 юни 1905 г. в Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ, в еврейското семейство на бизнесмена Макс Хелман и Джулия Нюхаус. Отраства в Ню Йорк след 5-годишна възраст. Учи в Нюйоркския университет и в Колумбийския университет. Работи като четец на ръкописи за издателство „Хорас Ливърърт“. Тя е сценарист, драматург, журналист, театрален критик, преподавател и писател, автор на драми, биографии и мемоари.

На 30 декември 1925 г. се омъжва за драматурга Артър Кобер. През 1932 г. се развеждат. През 1929 г. пътува в Европа и за известно време се установява в Бон, за да учи. Поради надигащия се антисемитизъм се връща в САЩ. Съпругът ѝ получава работа в „Парамаунт пикчърс“ и се местят в Калифорния. През 1930 г. започва работа в „Метро Голдуин Майер“ като читател на романи и периодика и пише по тях резюмета за потенциални сценарии. Там среща много известни личности и се влюбва в писателя Дашиъл Хамет. След развода си се премества с него в Ню Йорк, където поддържат връзка, от време на време, до смъртта му през 1961 г. Връзката им е представена в документалния филм на Кати Бейт от 1999 г. – Dash and Lilly.

Първата ѝ пиеса „Детският час“ е поставена през 1934 г. на „Бродуей“ и има голям успех сред критиката и читателите. Тя е по истински инцидент в Шотландия, за отмъстителна ученичка, която съсипва с лъжа живота на двама учители. Екранизирана е през 1936 г. от Уилям Уайлър и през 1961 г. с участието на Одри Хепбърн. След успеха на пиесата, Хелман е наета от „Голдуин пикчърс“ като сценарист за немия филм The Dark Angel. През 1934 г. става член на Американската лига на писателите, а през 1935 г. – активен член на Гилдията на американските сценаристи. Едновременно е член на модерна радикална политическа група в Холивуд, която подкрепя Съветския съюз и сталинизма.

Пиесата ѝ Days to Come, за борбата между труда и капитала, е поставена през 1936 г., но няма успех. През 1937 г. Хелман отива в Европа по време на испанската Гражданска война и пътува с Ърнест Хемингуей. Подкрепя интернационалните бригади и прави радиопредаване за радио „Мадрид“. Публикува през 1938 г. описание за пътуването си в списание The New Republic. След завръщането си пише антинациската пиеса „Лисичета“ (1939), която има неочакван финансов успех. Екранизирана е през 1941 г. във филма The Little Foxes с участието на Бет Дейвис, Хърбърт Маршал и Тереза Райт, който получава 8 номинации за „Оскар“. Продължава с антинациските пиеси – Watch on the Rhine и The Searching Wind, в които критикува външната политика на САЩ, позволила разпространението на фашизма в неговия ранен етап и закъсняла с реакцията си към действията на Хитлер и Мусолини.

Заради политическите си позиции и връзката ѝ с члена на Комунистическата партия – Дашиъл Хамет, през 1950 г. е включена в Черния списък на Холивуд. През 1952 г. е анкетирана от Комисията за разследване на антиамериканските дейности, пред която отказва да сътрудничи в разследването на дейността на други нейни колеги. През 50-те и 60-те години на 20-и век продължава да пише пиеси и сценарии и да участва в обществения живот. В края на 60-те започва да пише мемоари. Преподава в различни образователни институции, включително в Харвардския университет, Масачузетския технологичен институт и Йейлския университет. През 1969 г. публикува първия от трите си автобиографични романа „Незавършена жена“, удостоен с Националната награда за книга. Умира от сърдечен арест на 30 юни 1984 г. в Оак Блъфс, Масачузетс.