Къци Вапцаров: ''Трябва да имаме министерство на психичното здраве'' (подкаст)

Къци Вапцаров – познат на поколения зрители като телевизионен водещ, актьор и продуцент – този път говори не за играта, а за живота. Поводът е филмът „Добри родители“, с който той дебютира като режисьор и сценарист. В откровен разговор с Искра Ангелова (двамата стигат и до сълзи, говорейки за майчината любов), той разказа за пътя си от ВИТИЗ, през телевизията и риалити форматите, до киното – своята отдавнашна, но дълго отлагана мечта. Не иска да разкаже прочутия гег, станал повод за песента на Хиподил "СкакаУец". (Историята е, че Димитър Корчев, който е перничанин и играе в "Риск печели, риск губи", трябва да познае думата „СКА_А_Е_“, чието определение е „насекомо, обожествявано в Древен Египет“. Водещият Къци Вапцаров призовава участника да се възползва от жокер, но Корчев заявява: „Я това го знам бе, мене ми жокер не требва!“ и изрича „Скакауец“ вместо правилното „скарабей“, бел.а.)

Филмът му "Добри родители", който е по кината от 7 ноември, е вдъхновен от реални събития, като разглежда болезнената тема за родителството и системата, която често обръща гръб на най-уязвимите. „Исках да разкажа история, която не е просто за една майка, а за това колко е трудно да останеш човек, когато всички около теб те обезличават“, каза Къци Вапцаров. Режисьор и сценарист е Къци Вапцаров, продуцент е Николай Мутафчиев, оператор - Калоян Божилов, а музиката е на сина на Къци, който учи и успява като композитор на филмова музика в Холивуд, Асен Вапцаров. В главната роля е Лина Златева, която наистина живее в Норвегия със семейството си.

Попитан дали - понеже става дума за прочутия истински случай на майката Цветелина Оланд и нейния опит със социалната служба в Норвегия, - иска да каже, че "норвежците ще ни вземат децата". Той се възмущава: "Не искам дори да кажа името на политическата сила, дето го говореше това, за да си прави популистки, евтин ПР."

В интервюто той се връща към студентските си години във ВИТИЗ, към кукления театър и първите си телевизионни изяви, когато телевизията още вярваше в експеримента и риска. Става дума за предаванията му „Риск печели – риск губи“, „Невада“, „Кой е по-по-най“ и за времето, в което форматите не бяха просто забавление, което често издига в култ най-мръсната пяна на обществото, а културен феномен.

Днес Къци гледа на България с очите на човек, който е преживял и Норвегия – страната, в която част от снимките на „Добри родители“ се случват. „Там хората не се страхуват да бъдат уязвими. У нас – все още да покажеш слабост се смята за грях“, казва той.

Отбелязва още, че според него ни трябва Министерство на психичното здраве - защото трябва да се изследват хората, които карат дрогирани или забиват колите си в стълб, рейс или сграда, газят децата по улицата или стоят в парламента, крадат и лъжат. Искра и Къци се съгласяват, че не "всички (политици) са маскари", но че в политиката ни влязоха много простаци - некомпетентни, корумпирани и арогантни хора, - верни потомци на "комунистите".  

В разговора става дума и за българската народопсихология – смесица от оцеляване, подозрение и нежност. „Българинът вярва, че трябва да оцелява, а не че може да живее щастливо. А родителството – това е може би най-дълбокият тест за смисъла на живота. Да отгледаш дете без да го заразиш със собствените си страхове – това е висш пилотаж.“

Защо тук нямаме Пражка пролет или Ян Палах? Къци разсъждава за механизмите на приспособимостта и за липсата на героизъм у нас.

Къци Вапцаров е успял да приеме светът какъвто е - той е спрял да се гневи, да се ядосва или да се отчайва, успял е да приеме напълно максимата на будизма - ако можеш да го промениш: действай, ако не можеш - остави го. В разговора личи, че е у себе си, че е спокоен с това, което прави и иска, и че при него вече нищо не е на всяка цена. Интересен разговор. Защото всеки може да се промени. И да стане каквото поиска. Винаги. И това е прекрасно.