Късчета от България извън България

Вчера столичният "Sofia Live Club" отвори вратите си, за да помести 50 истории - за близки и далечни приключения, за странствания от испанската столица Мадрид, през близкия Белград, чак на 7000 километра от тук - в Нигерия, сред екзотичните животни и природа. Всички пътешествия са обединени в името на една кауза - българската история и следите, които е оставила по света. 

50-те истории са събрани в книгата "50 места от българската история отвъд България" - първото по рода си издание, което събира приключенията на двамата млади автори Теодор Борисов, доктор по история и спортен журналист, и Светослав Марков, психолог, понастоящем занимаващ се с информационни технологии. Приключения, осъществили се не само по света, но и в тайнствата на библиотеките, из хилядите томове академична литература. 

Както подсеща заглавието, книгата съдържа 50 обекта от българската история - паметници, сгради и паметни плочи в чужбина, които са малко познати, а в някои случаи и напълно потънали в тъмнина. С труда си Теодор и Светослав осветляват забравените истории за велики българи, които могат отново да бъдат чути. 

Повече от 300 души се събраха в столичния клуб, за да се запознаят с книгата и да се включат в малкото-голямо околосветско пътешествие на Теодор и Светослав.

Всъщност, идеята за книгата идва съвсем спонтанно и по естествен начин - с вдъхновението на Теодор от пътешествията на Светослав, който вече 10 години кръстосва света заради страстта си да намира забравени български паметници:

"Когато ходя някъде винаги пиша в интернет търсачката, например, "Мадрид - български паметник" и отивам до съответното място. Понякога обаче съвсем случайно намирам следи от българската история. Например, разхождах се в парка зад парламента на Белград и видях една морена. Приближавайки се, открих, че на нея са изобразени ликовете на Левски и Раковски. Тръпката да откриеш нещо ново, свързано с българската история, е огромна", разказва Светослав. 

Страстта на Светослав кара Теодор да му предложи да издадат книга, където пътешествията му да придобият нов смисъл - от лични преживявания да станат средство за образование: 

"В световната литература има и други примери за това как двама човека взаимно си влияят и взаимодействат. Може да се каже, че взаимно се вдъхновихме един друг. Ние се занимаваме със съвършено различни неща, но пътят ни събра. Именно страстта на Светослав да пътешества и да открива неща, свързани с историята ни, ме впечатли. Аз самият съм живял половин година в Загреб. В чужбина човек се научава да цени родното и в един момент ми мина през ума, че всички места, които той обикаля, снима и за които събира информация, могат да станат достояние на по-широк кръг от хора", допълва го Теодор. 

Теодор е доктор по история в Софийския университет и с дълбоките си знания помага на Светослав в разкриването на историите около забравените български паметници зад граница. Но освен тях в книгата са добавени и няколко факта, открити в томовете на библиотеката на Историческия факултет. Книгата претендира за научна достоверност и това си личи от дългата библиография в края на изданието.

^{От ляво на дясно: Светослав, Теодор, Марио Мишев и Иван Кънчев от сруджение "Българска история" и д-р Милен Врабевски, председател на фондация "Българска памет".} 

"Към обектите, които Светослав е посетил, добавихме някои съвсем случайно намерени, но по други способи. За свои проекти се ровя в библиотеките и имам вредния навик, когато ми трябва някаква определена статия от издание, да проследявам цялото течение от информация по темата. Така открих статия за паметник на Иван Вазов в Кишкьорьош, Унгария. Опитах се да намеря още информация, но за съжаление нямаше в български източници. Помъчих се на унгарски и открих, че на същото място има паметник на Атанас Далчев. И двамата са признати за едни от най-добрите преводачи на Шандор Петьофи зад граница. Ето - аз тръгнах от библиотеката и стигнах до това интересно откритие. Колкото и да казваме, че случайно сме попаднали на дадено място, се оказва, че няма нищо случайно в този живот", разказва Теодор.

"В последствие аз посетих този паметник и добавихме и други обекти, намиращи се в околността. Важно е да посетиш местата, защото те нямат ясна локация. Когато ходя на такива места, спестявам на хората с мен информацията, че ще видят интересен български паметник, за да могат да се изненадат. Тогава чувството е много по-мило", разказва ни Светослав, "ако не познаваш миналото си, няма как да познаваш бъдещето си. В по-широк аспект ние знаем много малко и много малко се гордеем от това, което сме постигнали през годините". 

Авторите споделят, че книгата е насочена към средностатистическия българин, който има интерес към пътувания. Тя е насочена към всеки, който иска да обогати знанията си по история, които да предаде на бъдещите поколения, а за да не се разваля чувството от първия допир с българските следи, в книгата не са поместени снимки. Те са заместени от подробни карти, които да ориентират пътуващия към обекта. На помощ за реализирането на идеята се включват и нашите приятели от сдружение "Българска история", както и фондация "Българска памет", благодарение на които книгата се появява на пазара. 

А необходимостта от книги като "50 места от българската история отвъд България" е голяма:

"Не е важно само да познаваш българската история като такава. Важно е да можем да я сравним с тази на нашите балкански съседи, с общоевропейската история и дори със световната. Познавайки историята като цяло, можем да разберем каква е ролята на България - това важи не само за историята, а и за всяко едно нещо - било то култура или спорт", завършва Теодор.

Снимки: Мартин Стаматов