Кан 2026: Френската филмова общност на нож със собственика на Canal plus. Той отговори с черен списък

И тази година в Кан не се размина без скандали. „Вятърът на гнева“ се надигна в разгара на фестивала и не случайно, разбира се. Всичко по време на това супермедатизирано събитие отеква много силно.

За какво става дума?

На 11 май Libération публикува отворено писмо и петиция, подписана от 600 професионалисти от киното против дейността на милиардера Венсан Болоре, свързан с крайната десница, собственик на Canal+. На 17 май, по време на традиционния „брънч“ на продуцентите, изпълнителният директор на Canal+ Максим Саада заявява, че неговата група не желае да продължава да работи с подписалите петицията. Което на практика означава обявяване на „черен списък“ във филмовата индустрия.

Впрочем, петицията е подписана от Жулиет Бинош, Адел Енел, режисьора Артюр Арари (в състезанието), десетки оператори, актьори, технически лица, обединени в колектива „Смени канала Болоре“, основа на отвореното писмо. Намесва се и министърката на културата Катрин Пегар, която казва, че съжалява за „непропорционалната“ реакция на Саада.

Всичко това се случва, защото Венсан Болоре постепенно и целенасочено консолидира властта си над цялата верига за филмово производство – от продуцирането с Canal+, StudioCanal и разпространението до салоните - сега е на път да изкупи и кината от веригата UGC. Това „поглъщане“ е особено опасно за творческата свобода и браншът остро реагира. Консервативният милиардер вече е придобил 34% от акциите на UGC и планира да купи 100% до 2028.

На 19 май подписите вече са 2400 и скандалът се движи на принципа на снежната топка. Петицията осъжда „нарастващото влияние на крайната десница“ в киното и „безпрецедентната концентрация на финансовата верига в ръцете на Венсан Болоре“. Фронтът срещу черния списък укрепва, защото е заплашено „културното изключение“, на което Франция особено държи. Намесва се и депутат, призоваващ за прилагането на закони против концентрацията на власт и ресурси, единствен начин да се защити творческата независимост. Ситуацията е напечена. Зад блестящите филми, живеещи свой живот на фестивалните екрани, наднича конфронтация, съвсем реална...

Фестивалът в своята кулминация дочака и „незаобиколимия и легендарен“ Алмодовар, руския гениален дисидент Звягинцев и румънския майстор Мунджиу. Преди тях по килима минаха още двама уникални автори – унгарецът Ласло Немеш и французинът Артюр Арари (съсценарист на „Анатомия на едно падане“ на неговата партньорка Жюстин Трие, получила „Палмата“ през 2023). Но да караме по ред, кратко и информативно, защото филмите на тези в пълния смисъл на думата „автори“ със сигурност ще стигнат скоро и до българската публика и всеки ще се увери, че са в страхотна форма и всеки в своя стил развива и придвижва киноезика напред.

„Горчива Коледа“ на Алмодовар е полуавтобиографичен разказ за режисьор в творческа криза, който се вдъхновява за следващия си филм от живота на своя сътрудничка, но има и втора линия на огледален двойник на този режисьор... За визията основно значение има цветът, а испанският майстор казва, че когата снима, се чувства като художник, който използва цвета като палитра. За него той е не просто декорация, а език. В случая доминиращите цветове са горчица и злато... И тук Алмодовар е останал верен на своята интровертност, а критиката отбелязва известна самодостатъчност и херметичност - както на историята, така и на посланието, в линията на предишния му филм „Болка и слава“ от 2019.

"Минотавър"

Андрей Звягинцев идва в Кан девет години след „Нелюбов“ и след надмогването на тежка лична драма – изгнание и болест, от която вече се е съвзел. Напуска Русия след началото на войната в Украйна. Първо се лекува в Германия, а през 2022 се установява в Париж. Филмът му „Минотавър“ е направен в Латвия, но говори за моралния упадък на днешното руско обществото. Любопитен детайл е, че всъщност е римейк на „Невярната съпруга“ на Клод Шаброл, пренесен в Русия от 2022, в първите месеци на инвазията. Звягинцев продължава да изследва срутването на духовния живот, разпада на нравите, тоталното отчуждение, зеещите човешки дефицити и прави болезнен паралел между личната и националната криза. Да си припомним какво беше казал преди време: „Тази война е човешка катастрофа за Украйна и цивилизационна за Русия.“

"Фиорд"

Вече носител на една „Палма“ и други важни отличия от Кан, Кристиан Мунджиу се представя с филм, чието действия се развива в Норвегия, в село в далечен фиорд. След кратко отсъствие от Кан, румънското кино, оценено по достойнство през последните десетилетия и превърнало се във феномен, отново е в състезанието. За момента „Фиорд“ се движи в средата на временните класации на журналистите и само журито може да се произнесе за втора „Палма“ на Мунджиу.

"Мулен" Снимки: Пресцентър на фестивала

И няколко думи за Ласло Немеш и биографичния филм „Мулен“, който удря французите право в сърцето. Киноманите със сигурност помнят неговия неистов дебют „Синът на Саул“ (2015, Гран при) - за мъж от т. нар. зондеркомандоси, принуден да работи на пещите в Аушвиц... Тук отново става въпрос за Втората световна война, но филмът възкресява последните дни на големия герой от Съпротивата Жан Мулен (в ролята Жил Льолуш), арестуван и разпитван през 1943 от Клаус Барби, шефът на Гестапо в Лион. „Искахме да направим параноичен филм“ – заявява Немеш. – Доброто и злото съществуват едновременно в човешкото същество и цивилизация. За мен е важно да поставя огледало пред човека и неговите възможности, да покажа постоянната тяга към варварството, но също и възможността да се надмогваш.“ В изображението е търсен най-реалистичният и прост начин да се покаже една вечна морална дилема. А целта на режисурата е зрителят да съпреживее съдбата на героя отвътре навън, неговите мъчения и жертви като го „съпровожда“ по време на прожекцията. Това Ласло Немеш виртуозно го умее.

"Непознатата"

На другия полюс на възприятията, посланията и емоциите е един от най-трескаво очакваните филми в конкурса - „Непознатата“ на Артюр Арари. Определян като „вихър от мрак“ и „екзистенциален световъртеж“, той пренася зрителя във фантастичен и сюрреалистичен свят, който буквално го поглъща. Историята първо е била комикс. Героят, 40-годишен неизвестен, мълчалив и самотен фотограф, е завлечен на диво парти, където неустоимо е привлечен от една жена и тръгва след нея. Няколко часа по-късно се събужда... в тялото на непознатата. А тя е с чертите на Леа Сейду (второ участие след „Нежно чудовище“ и твърда заявка за Наградата за женска роля). „Артюр искаше нещо патологично, почти болестно“ – признава актьорът Нилс Шнайдер и уточнява – „Не съм търсил играта, а опитността“. Тук ще се сетим за Кафка и „Метаморфозата“, за „Нос“ на Гогол и вероятно много други фантастични истории. В този объркващ лабиринт, в който са затворени телесно и духовно, публика и критика се загубват, но и се разделят...

По пътя някъде се загубва и легендарната Барбра Стрейзанд, която за съжаление няма да дойде да получи лично своята „Почетна Златна палма“ на закриването, както направиха сър Питър Джаксън и Джон Траволта. С този красив жест на уважение организаторите почитат и голямото холивудско кино, което отсъства от това издание за сметка на независимите американски продукции.

Следете новините ни в GoogleNews