Изкуство в извънредно положение

Ако сега трябваше да напиша музикално произведение, то безспорно щеше да се нарича Симфонична поема "Тоалетна хартия".

Не, не пиша този текст с цел да се подигравам или да съдя някого. Още повече, че в цял свят кой знае защо хората се бъгнаха и се понесоха към хипермаркетите, за да се запасят именно с тоалетна хартия.

Психолозите го обясняваха многократно и аз не желая да влизам в ролята на някакъв голям разбирач на психологията на тълпата.

Особено в контекста на последните събития, които, малко или много, ще поставят на изпитание всички нас.

Вместо това искам да ви разкажа за две произведения.

Музикални творби, които са написани тогава, когато отчаянието, страхът и усещането за обреченост са били най - големи.

Искам да ви разкажа за тях, защото е ясно, че времето е страшно. Но най-страшното нещо е не страшното време, а възможността надеждата да ни напусне.

В такива моменти именно изкуството е играло особено важна рола. И именно затова избрах в това ужасно време да ви разкажа за две творби.

Артур Онегер - Втора симфония

Годината е 1942. Франция е окупирана от нацистка Германия. Войната все още е в началото си, а мнозина френски интелектуалци са принудени да напуснат страната си, за да не попаднат под щиковете на нацисткия терор.
Артур Онегер е френски композитор с швейцарски произход. Той е част от така наречената френска шесторка - група млади и свободомислещи творци, обединени около харизмата на Кокто и странния бунт на Ерик Сати.

Онегер, за разлика от мнозина отказва да напусне родната си Франция и остава там по време на цялата война. Вместо да се отдаде на отчаянието, което витае навсякъде композиторът започва активно да композира музика.

Така през 1942 година се появява неговата втора симфония.
Това е мрачна творба, написана само за струнни инструменти.

Симфонията е в три части. Нейната история е повече от любопитна.
Музиката е била поръчана на Онегер още през 1937 година от Пол Сахер. С нея е трябвало да бъде отбелязан юбилей на един швейцарски камерен оркестър.

Работата обаче не върви до момента, в който избухва войната.

Под обсада, под непрекъснат страх, витаещ във въздуха Онегер пише трите части на творбата.
Това е мрачна и отчаяно-апокалиптична музика.

Остри дисонантни звучности, плашещи ритми, атоналност - всичко това витае през цялото време.

И точно в края, когато музиката внушава, че всичко е загубено - точно тогава от нищото изведнъж се включва един тромпет.

Тромпетът, който досега изобщо не е свирил нито тон, изведнъж подема светла мелодия, а стъписаният струнен оркестър подхваща заедно с него мелодията на надеждата.
Мелодия, която сякаш ни казва - "горе главите, тук сме, живи сме, ще продължим напред".

Тази мелодия е похват, подобен на онова знаме в "Броненосеца Потьомкин" на Айзенщайн, което е било кадър по кадър боядисано от самия режисьор с цел да се види цветно във времето, в което все още не е имало друго освен черно-бели ленти.

Тромпетът прорязва мрака и симфонията, която през цялото време се е движела някъде между страха, отчаянието, сенките в тъмнината и сковаващия ужас изведнъж се отърсва от това усещане и завършва във светъл акорд.

Артур Онегер - Втора Симфония - част трета

Дмитрий Шостакович - Симфония номер седем - Ленинградска симфония

През 1940 година руският композитор Дмитрий Шостакович съчинява една тема, която дори показва на част от своите ученици.

Темата е странна, повтаряща се по начина, по който е конструирано прословутото Болеро на Морис Равел.

Разликата е, че в случая темата е по-скоро приличаща на марш.

Шостакович така и не развива темата до момента, в който нацистите не окупират Ленинград (днешен Петербург).

Шостакович се намира в града. Под обсада. Ленинградската блокада е едно от най - ужасяващите неща, случили се в цялата история на 20 век. Тя продължава 872 дни - от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 година.

В тази блокада по данни на историците само около 630 000 души умират от глад, без да говорим за убити, безследно изчезнали и загинали по време на евакуацията.

Именно в този наистина зловещ миг Шостакович се сеща за тази мелодия.

Бездушна, механична, гротескна, дори сюрреалистична - тази мелодия става основа на цялата Ленинградска симфония на Шостакович.

Шостакович - Ленинградска симфония - основна тема

Авторът пише творбата в блокирания и агонизиращ от глад Ленинград.

Премиерата и е през 1942 година, а на 9 август симфонията е изпълнена в самия блокиран Ленинград.

Отзвукът от написаната под обсада симфония е толкова голям, че през същата година симфонията се изпълнява в Англия и в Съединените щати.

Ленинградска симфония на Дмитрий Шостакович до ден днешен е музикален паметник на мрачното време, в което изкуството побеждава страха.

Вместо финал

Знам, че ви е само до симфонии в момента...

Знам, че си мислите хиляди неща - как ще се опазим от вируса, как ще опазим семействата си, как ще оцелее бизнеса ни, как ще успеем да си платим сметките и заемите.

Знам, че се намираме в ситуация, в която досега май човечеството не се е намирало.

Но въпреки това реших да ви разкажа за две творби, които са написани в друго страшно време. И които ни казват - горе главите!

Идва светлината!

Тук ще се танцува!!!

Ако днес имах сили да напиша симфония, щях да го направя.

Но аз, уви, не съм нито Шостакович, нито Онегер.

Въпреки това мисля да завърша този текст с нещо, което всички познавате.
Темата от девета симфония на Бетовен.
Тази тема някои познават като химн на ЕС, но аз познавам като "Ода на радостта" от неговата последна, девета симфония.

По текст на Шилер (в превода на Асен Разцветников), в който се пее:

"Радост, ти дете от рая
ти, божествен, ясен плам
ний потъваме в омая
о, богиньо, в твоят плам"