„Истории като на кино” - една документална българска киноматрьошка
Идеята на „Истории като на кино” - документална лента на Атанас Христосков, определено грабва вниманието. Малко напомня на матрьошка, в едната кукла е скрита друга, почти същата. И тук е така, влизаш в киното, за да научиш повече за други кина - една своеобразна киноматрьошка.
Голяма част от тези храмове на седмото изкуство вече не съществуват, но „оживяват” чрез спомените на колоритни личности като Филип Аврамов, Теди Москов, Нели Червенушева, Калитко Миленов, Джеки Стоев, Джони Пенков, Любен Стоев, Георги Аспарухов, Евелина Янакиева, Георги Костадинов и Митко Минев.
Проектът се заражда в главата на сценариста Милена Петрова през 2012 година. Тогава тя е едва втори курс в специалност „Драматургия” в НАТФИЗ. Когато по-късно среща режисьора Атанас Христосков и споделя идеята си с него, той е скептичен. Не вярва, че на някого ще му е интересно да гледа филм за старите софийски киносалони и мисли, че подобна лента би била приета по-скоро като поредното безсмислено ровичкане в миналото.
Но залите са пълни с истории за времето, когато децата са се промъквали тайно на прожекциите, „Хайде да отидем на кино” е означавало „харесвам те” и понякога се е случвало лентата да се скъса или дори да изгори. И така филмът все пак се появява - малко сантиментален, малко носталгичен и много емоционален.
Хората, които „срещаме” за 70 минути, са с различни професии и интереси, но с една голяма обща любов - киното. Митко Митев от кино „Влайкова” ни разказва какво се прави, когато лентата се запали в апарата, Филип Аврамов си спомня филми като „Сандокан” и последния ред в салона, „любовния” ред, Калитко Миленов ни показва колекцията си от столове, а финалът заслужено е запазен за преводачката на филмите на Фелини - Нели Червенушева, която дълги години е работела за „Одеон”.
И наистина историите са като на кино. Истории за дългото чакане на опашка за поредната прожекция на любимия филм, който гледаш за 16-ти път, за първата целувка в тъмния салон, за незапомненото и за незабравимото. Ако искате да чуете част от тях и да разберете дали желанието да превеждаш Фелини може да те изпрати на психиатър, посетете страницата на проекта: just-likethemovies.com.