''Гонкур'' за Жан Батист Андреа, Ан Скот е носителката на приза ''Ренодо''

"Гонкур" - най-престижната френска литературна награда, беше присъдена на френския писател Жан-Батист Андреа за "Бди над нея" ("Veiller sur elle") - любовна история, чието действие се развива по времето на фашизма в Италия. Авторът не е превеждан досега на български език.

Петдесет и две годишният автор беше награден в 14-ия кръг, а за познати твърдят, че това е свидетелство за разногласията в журито на литературната награда, председателствано от Дидие Дьокоен, чийто глас се брои двойно.

"Това е много емоционален момент, току-що избърсах сълзите си в таксито", каза Жан-Батист Андреа, пристигайки в ресторант "Друан", където наградата се връчва по традиция вече повече от век.

Жан-Батист Андреа се съревноваваше със смятания за фаворит Ерик Райнхард, както и с Гаспар Кьониг и Неж Сино, която спечели в понеделник наградата "Фемина".

Само с четири романа зад гърба си, Жан-Батист Андреа спечели най-престижното отличие за френска литература благодарение на обширната си творба, посветена на скулптурата и Италия - страната на баба му, майка на неговия баща.

Романът разказва за Мимо, който е роден в бедност и чиракува при един скулптор. Той се влюбва в богата наследница - Виола Орсини и пътува с нея през годините, докато Италия не попада в лапите на фашизма.

Спечелването на "Гонкур", освен престиж, гарантира значителни продажби през последните два месеца на годината, които са най-важни за книжарниците.

Жан-Батист Андреа, считан все още за "млад автор", съчетава мечтателната си личност с метода на концентриран творец, за да успее първо в киното, а след това и на литературното поприще, казват критици.

"Исках да напиша нещо по-голямо от това, което съм писал преди, да оставя зад гърба си всички ограничения, които си бях наложил не само през двадесетте години в киното, тъй като бях сценарист и режисьор, но парадоксално и в първите си три романа", сподели писателят в свое интервю в края на октомври.

Въпреки че киното е първата му професия, Жан-Батист Андреа, който от малък чете много романи, иска да се занимава само с едно - да пише.

На 45 години Андреа вече не е сигурен, че иска да се захваща отново с тежката задача да събира бюджет за филм. "Чувствах се така, сякаш удрям на камък", спомня си той.

"Защо най-накрая да не напише романа, който тая в себе си? Знаех как се пише сценарий, а не роман. Сценарият е ограничен, той е удобен, а в романа всичко е позволено", казва той.

Андреа се впуска в мечтаното поприще с "Моята кралица" ("Ma reine").

След успеха на третата си книга "Дяволи и светци" ("Des diables et des saints") писателят вече може да се посвети на амбициозната си четвърта творба, с която иска " да разруши всички граници".

***
Наградата "Ренодо", обявена непосредствено след "Гонкур", беше присъдена на Ан Скот за романа ѝ "Наглите" ("Les insolents"). Авторката също все още непозната на българския читател.

Творбата на Скот разказва за пристигането "насред нищото" на Алекс, композиторка на филмова музика, която решава да напусне Париж, за да преоткрие себе си, желаейки да живее "другаде и сама". Героинята е измислена двойничка на авторката, която напуска френската столица и заминава за Бретан, където живее понастоящем.

Родена от майка руска фотографка и баща френски колекционер на изкуство, Ан Скот израства в Париж, преди да се премести в Лондон на 17-годишна възраст.

Бъдещата писателка е била манекенка, барабанистка в пънк група и честа посетителка на парижката ъндърграунд сцена. Започва да пише на 29-годишна възраст. Сред произведенията ѝ са "Асфиксия" ("Asphyxie") и "Суперзвезда" ("Superstar").

Ан Скот не беше смятана за фаворит за наградата "Ренодо", за която се съревноваваха още Гаспар Кьониг с "Хумус", Лилия Асен с "Панорама" и Сорж Шаландон с "Разяреният".