Годишната награда за поезия ''Константин Павлов'' бе връчена посмъртно на Екатерина Йосифова

Втората Национална награда „Константин Павлов“ за поезия бе връчена вчера посмъртно на поетесата Екатерина Йосифова.

Наградата се случва в навечерието на 90-тата годишнина от рождението на един от най-талантливите и нестандартни български поети от 20 век - Константин Павлов.

Роден на 2 април 1933 г. в с. Попово (след 1944 г. Витошко), Пернишко.

През 1953 г. родното село на поета е потопено. Първите си стихове написва, когато е на 9-10 години. От 1957 г. до 1959 г. е редактор в Радио „София“. През 1961 -1962 г. той работи като редактор в издателство „Български писател", през 1963 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1964-1965 г. отново е редактор в издателство „Български писател“, а през 1965 - 1966 г. е редактор в „Мултифилм".

До навършване на 50 години Константин Павлов има издадени само две поетични книги. През 1960 г. излиза първата му стихосбирка - „Сатири“, след което спират да го печатат. През 1965 г. издават експериментално книгата му „Стихове“, която е забранена. Въпреки това стиховете му се преписвали на ръка и се разпространявали. От 1966 г. до 1975 г. му е забранено да работи и публикува заради двете му издадени книги. Нареждането е издадено лично от тогавашния председател на Комитета по култура и изкуство Павел Матев, припомнят от БТА.

През 1975 г. Константин Павлов получава разрешение да бъде назначен за редактор в „Българска кинематография". Същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци. През 1982 г. е избран за член на Съюза на българските писатели по настояване на тогавашния председател на творческата организация Любомир Левчев, но не е приет в секция „Поезия“, а в секция „Драматургия“. През 1983 г. по повод 50 години от рождението му е издадена книгата "Стари неща" със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата свои стихотворения във в. „Литературен форум". Напуска Съюза на българските писатели на 3 февруари 1989 г. и никога не е членувал в други организации или партии.

След 1989 година са издадени стихосбирката му „Появяване“ (1989). Следват стихосбирките „Агонио сладка“ (1991), „Убийство на спящ човек“ (1992), „Елегичен оптимизъм“ (1993), „Спасение“ (1995), „Спомен за страха“ (1998), „Отдавна…“ (1998), „Надпяване“ (2001), „Избрано“ в четири тома (2002). 

Константин Павлов е автор на сценариите на игралните филми „Спомен за близначката“ (1976), „Чуй петела!“ (1978), „Илюзия“ (1980), „Масово чудо“ (1981), забранен за прожекции, „Бяла магия (1982), „Памет“ (1985), „Без драскотина“ (1989), „Нещо във въздуха“ (1993), „Съдбата като плъх“ (2001), телевизионния сериал „Селцето“ (1978), също забранен за излъчване. Той е автор и на сценарии на анимационни и научно-популярни филми. Поетът умира на 28 септември 2008 г. 

Наградата за поезия на името на Константин Павлов бе връчена на церемония в Софийската градска художествена галерия вчера, на 01.04.2023 година. Символът на наградата е пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Наградата е придружена с грамота и парична сума в размер на 1500 евро.

В края на март тази година пред входа на дома на поета на бул. „Евлогий Георгиев“ 93 в София бе поставена паметна плоча в присъствието на дъщерята на поета Донка Павлова, неговата внучка Неда Лаптева и скулптора проф. Емил Попов, който е автор на проекта. 

„Достатъчно е и днес да се прочетат стихотворенията на Константин Павлов, за да се види тяхната подривна сила. Те имат подривна сила спрямо всяка власт, а спрямо една тоталитарна власт мощта им е огромна“ - това казва литературоведът Михаил Неделчев в интервю за списание ЛИК.

Изданието на Българската телеграфна агенция през месец април е посветено на 90-годишнината от рождението на поета и сценарист Константин Павлов.