ФСБ: Фактически Са Безценни

Автор: Емил Братанов

През цялото им съществуване е имало такива опити да се създадат нови „абревиатури” на Формация Студио Балкантон. Тяхната лична – за разпространение в чужбина беше Free Sailing Band. Или например: „Фактите са безспорни”.

Но споровете са нещо друго – като при „Левски” и „ЦСКА”. Като при „флойдоманите” и „пърпълистите”. Не можеш да обвиниш някой, че обича по-малко любимия си отбор или група. Но противопоставянето убива дори чистата любов. Затова лично аз оставям настрана „безспорни”. Не, защото не са. И като съм решил да направя заглавие от моя си трактовка на съкращението – ще е нещо като „Фаворитите са безценни”. Пък и доказателствата се трупат почти четири десетилетия. Значи, фактически е вярно: безценни са. Поне за нас – българските арт и рокопоклонници.

И като съм го наченал с лична и сантиментална нотка, нека си „призная” и отправната точка. Съвсем честно: излязоха по онова време, близо в петилетка една подир друга, две плочи на „Балкантон”, на наши си групи, за които клюките на очакването бяха нагнетили интереса ни към двата проекта. Както за едната, така и за следващата. Музиката беше твърда, богата, дълбока, арт и хард и меломаните от компанията просто не вярвахме, че „тия” са наши, български, че сме ги дочакали и получили. Грамофонът ми – Stern Ziphona Stereo – с 2,5-грамова доза, донесен от ГДР, с колонки по 4 вата, спираше само докато бяхме на училище /с първата/ и не спираше по 2-3 дни, докато траеха войнишките ни отпуски – с втората. Съседите също изтрещяха. Ако бях им пускал само двата български „ВИС” /тази абревиатура пък означаваше „вокално-инструментален състав” и по обложките на винилите пишеше така/, може би, нямаше да ми „ходатайстват” да служа в Гара Пирин… А на кориците на тези две „тави” някак подсказващо бе и оформлението с много клавиатури и електронни пиана, синтезатори, Мууг-ове и подобни невиждани „магии”. Втората плоча бе Non Stop и всички, за които си спомням /моя милост – в това число/, бяхме омагьосани, че българи са изсвирили тези кавъри, че звучат страхотно, че май това е едно обещание, че артрокът се е родил и у нас. Фактите бяха безспорни още от тази първа плоча с прочути за част от родния меломан парчета. По-скоро с начина, по който ни бяха поднесени. И от тогава – до днес, които и да са във Формацията /а щом е такава, тя има стабилен формен гръбнак/, когато изливат душите си и всеки бит от опитомената електроника.., те ни даряват страст, вяра, емоция, спомени, мечти и криле за бягство в по-добър свят на съпреживяна добродетелност. Ето затова смятам, че „Фактически Са Безценни”.

Всичко друго сега може да се намери в Мрежата. Дори и в периодите на тяхното усамотение от света на халтурата и търгуваните обществено-политически емоции. Например:

Някой си „Брайън” в rockplace-forumotion, същият месец, преди 3 години: „Далеч и встрани от дребнотемието и комерсиализма, всяка от песните на ФСБ и днес представлява един малък, многостранен и дълбоко обмислен свят от общочовешко и общозначимо етическо цяло - бисер в историята и настоящето на българската рок култура. Героят на тези светове е мъдър, уравновесен и богат духовно човек, любовта в тях не трае от изгрева до залеза, а природата не е само поетичен фон на събитията. В песните на ФСБ има кодирана сила, която завладява слушателя със съвършеното равновесие между изразни средства и замисъл.”

Или отново през април, годината вече е 2010-та, централен ежедневник: „10 623 фенове на ФСБ изтеглиха до вчера след обяд новия албум на групата, след като Иван Лечев, Румен Бояджиев и Константин Цеков оповестиха в сряда свободното му сваляне от сайта им. Като отделни песни най-много са записали първото им парче - "Параграф" - 5964 пъти. "28 април 2010 е точката. Точката на вашето търпение. Точката на нашето нетърпение. Посвещаваме на българската култура. Нашите приятели могат да чуят новия ни албум. След 20 години мълчание.”

Или още година и половина по-късно, когато Лайфът в Античния в Пловдив с Филхармонията, току-що е оставил публиката без дъх. Яна Донева във „Всекиден”: „Дълбок поклон- вие сте велики”- това е най-често срещаният постинг във „Фейсбук” днес, часове след края на концерта на ФСБ в Пловдив. Снощи култовата банда създаде поредния незабравим спомен за родните меломани, дошли от всички краища на страната в града на тепетата, за да слушат любимата си група, заедно с оркестъра на пловдивската филхармония.”

Или направо от Фейсбук, 2 септември 2011 г.: . „Благодарим ви за това разтърсващо преживяване! Емоцията не може да се опише с думи! Обичаме Ви!”, „Сбъдвайте още свои мечти, а ние ще попиваме прекрасните последици от това! Благодаря, дълбока признателност и силна любов!”; Валерия Атанасова е още по-обстоятелствена: „Беше невероятно преживяване! Наистина такива неща стават рядко и винаги изглеждат кратки…За това колко струват, ще кажа, че са безценни!…”

А, ето и други са го открили. Вярно е, че у нас всякакви неща, събития, открития идват със закъснение. Важното е, че се случват. А когато са представени с национална автентичност, с български почерк, подпис, име – имаме право да сме горди. И удовлетворени.

„Започнахме репетиции за нашия симфоничен проект. Симулиран симфоничен оркестър, който изпълнява с точност 20-те оркестрови партитури - така експериментираме в студиото новите си аранжименти, инструменталните и вокалните партии на всеки от нас, успоредно със симфоничната атмосфера.” Началото на Начинанието е отбелязано на страницата на Формацията на 12 август 2011 г. В първия септемврийски ден Пловдивския Античен театър го прие, а публиката го изживя. Само година след концерта в НДК, за който тази предана публика – която остана, за да ги слуша тук – сподели навсякъде, където бе възможно, че е „най-добрият лайв на българска група за последните десет години”.

И сега отново НДК – за софиянци, гости, изкушени и честити по Великденските празници – посреща ФСБ с Филхармонията в поредното им приключение по пътя. Едно меломанско причестяване. Вълшебно късче хляб за оцеляване на Духа. И за извисяването му. Високо.

Румен Бояджиев и Иван Лечев гостуваха на живо в последната "Музикална кутия" на 11 април. Интервюто можете да слушате и изтеглите от ТУК! А цялата Кутия в пълното си времетраене може да влезе в компютъра ви ето пък от ТУК!

Късен послепис (от 2013-та): следващата ни среща с Формацията, почти точно с година по-късно от тази, бележи концерта "Вълче време". Направихме една истинска мултимедийна Кутия - текст, аудио и видео за фенове. И парчетата в аудиофайла са различни.