Филм за отмъстителката Мара Бунева, дала живота си за македонската кауза с премиера този петък

Документален филм за драматичната съдба на Мара Бунева ще има премиера на 12 януари, петък от 19 часа в кино "Одеон", съобщиха от екипа на продукцията.

"Отмъстителката" е по сценарий на Тони Николов, режисьор е Ралица Димитрова, оператор е Пламен Герасимов. Композитор е Тео Попов, а художник е Надежда Илиева.

Скопие, 13 януари 1928 г. Една млада жена застрелва сръбския прокурор Прелич на стария Каменен мост над Вардар и сетне прострелва себе си. Коя е Мара Бунева от Тетово, омъжена щастливо в София, която напуска любимия си съпруг в името на македонската кауза? Как една жена жертва себе си заради измъчваните студенти в скопския младежки процес? Терористка ли е тя или национална героиня? Защо паметта за „Мара тетовчанка“ продължава да разделя България и Северна Македония, а паметната ѝ плоча бива периодично унищожавана? Филмът „Отмъстителката“ (сценарист Тони Николов, режисьор Ралица Димитрова, оператор Пламен Герасимов) търси отговори за героинята, наричана „македонската Шарлота Корде“, чиято участ продължава да тъне в забрава.

Всичко започва от един текст на Тони Николов, който вижда зад фасадите на различни софийски сгради силуетите и лицата на хората, които някога са ги обитавали. Така една къща на ул. „Васил Априлов“ е повод да се опита да напомни за Мара Бунева – жена, оставила толкова ярка диря, но въпреки това недооценявана или даже забравена.

Тази уж позната и прекалено експлоатирана, но всъщност винаги повърхностно и едностранчиво разглеждана женска съдба подсказва и възможност за размисъл над психологически и исторически препратки към слабо разработената тема за жените атентаторки. Днес, за съжаление, има много такива трагични случаи навсякъде по света, които се отличават с някои общи подходи и схеми на действие. Но зад всички тях стоят почти невидими, скръбни, мълчаливи, неизказани женски трагедии, които чакат своя проникновен разказвач.

"Филмът „Отмъстителката“ не се опитва да разреши такъв глобален проблем. По-скоро чрез историята на Мара Бунева изследва заровените терзания, болки, противоречия. Той не е злободневен отговор на вчерашни и днешни политически пристрастия, а психологически обоснован поглед към миналото, което плавно е преминало в настояще," разказват от продукцията.

Интересно е, че обикновено по повод различни годишнини от атентата на Мара Бунева в пресата се цитират едни и същи фрази. Това не е случайно – документите и материалите са много малко и трудно откриваеми. Откъсите от дневника на журналиста Стефан Танев и записките на Борис Бунев, написани в затвора през 1936 г., които преразказват писмата на сестра му до него дават ключ към по-внимателно вглеждане в психологията на героинята. Те ни позволяват да чуем автентичния глас на младата жена, да вникнем в терзанията ѝ.

Авторите на филма са се постарали да се дистанцират от „модерните“ днес националистически тези и внушения, а са се съсредоточили върху личната история, като са се опитали да покажат скритите тревоги зад сухите и бегли биографични данни.

"Затова и по-голямата част от разказа е визуализирана чрез постановъчни похвати с помощта на по-малко познати актьори или непрофесионалисти. Авторите са заложили не толкова на буквална игрална възстановка, а са потърсили по-абстрактен визуален ключ. Актьорските сцени са заснети в реална среда, като в интериорите са оставени минимално количество предмети, характерни за времето. Светлината играе голяма роля за постигане на почти силуетно изображение без излишно детайлизиране. Епизодите са решени в приглушена, почти черно-бяла тоналност, която засилва усещането за вътрешния драматизъм и напрежение. Визуализацията е решена с полустатични актьорски мизансцени, които ситуират персонажа в средата, като избягват конкретизация и битовизъм, а се опитват да достигнат обобщената стилистика на живописните платна от същата епоха. Авторите на филма са се опитали да се превъплътят в ролята на телевизионен екип, действал в онази епоха и заснел изповедите на героите директно, в стила на преобладаващото за времето изображение," пише в експозето им.

Този подход позволява да се надгради конкретната история на Мара Бунева и да се очертаят общите настроения на епохата. Така и по-органично се правят преходи към интервютата със специалисти – историци, психолози, журналисти, които намират мястото на драмата на героинята в съответната епоха, психологическата обосновка на действията ѝ, паралелите с други жени-атентаторки, трагичната post-mortem история, която е не по-малко драматична от кратката, но ярка биография на Мара Бунева.

"Учудващо е колко много хора никога не са чували за Мара Бунева - отмъстителката. Затова е толкова трудно да се балансира между популярната, копирана в различни статии и източници информация и пълното неглижиране на съдбата ѝ на други места. Трудно е да се спази баланса между известното и неизвестното за героинята, но и за епохата, за историческата обстановка. Филмът се стреми да поддържа интереса както у тези, които са запалени по македонската история, така и у лаиците. Като през цялото време зрителят е подканен да съпостави проблемите на епохата и историческите катаклизми с драмата и психологията на тази млада жена, поела по пътя на отмъщението.
Авторите изследват фактите с максимална задълбоченост и от всички гледни точки. Стремежът е да се дистанцират от емоционалните нагласи в част от обществото в търсене на максимално обективен и балансиран поглед. Не злободневните настроения и историческите пристрастия са важни, а възможността зрителите да се докоснат емоционално до драматичната съдба и героичната саможертва на тази интересна жена, за която знаем толкова малко," разказва режисьорката на филма Ралица Димитрова.

Във филма участват Елена Иванова, Боян Петров, Никола Стоянов, Ангелина Славова, Мариела Топалова, Сирма Кънчева, Радослав Радев, д-р Петко Кабакчиев и Едуард Хаджолян.