Фестивалът в Кан се завръща към нормалното и блясъка
Ще го има! Най-големият и най-престижен кинофестивал в света се завръща. Но не през май, а в сърцето на лятото от 6 до 17 юли 2021. Въпреки несигурността, организаторите се пребориха, като не са спирали да го готвят цяла година. Положението бавно се нормализира, след като кината във Франция отвориха на 19 май.
Да припомним първо, че приблизително по това време миналата година, в пика на пандемията, киноманите получиха шанс да участват в глобалното събитие WE ARE ONE в Youtube, където бяха представени 21 фестивала - Кан, Берлин, Анеси, Торонто, Сънданс, Трайбека, Ротердам, Карлови Вари... И поради липса на реален фестивал, етикет замени наградите от 2020 - Кан обяви 56 филма, които (евентуално) можеха да се гледат в киносалони по света с лейбъла „Официална селекция Кан 2020“. България беше представена с „Февруари“ на Камен Калев.
През октомври миналата година имаше и едно тридневно „специално издание“, по-скоро символично, с „почти нормално изкачване на стълбите“, с червен килим, вечерно облекло и фотографи, но с маски и дистанция. Целта му беше по-скоро да даде глътка въздух на сектора.
И ето сега, след разкриването на Официалната селекция, артистичният директор Тиери Фремо обяви целта:
„Да направим все пак 2021 една голяма година на киното!"
Какво се знае твърдо за възраждащия се от пандемията Кан – галата на откриването е с френско-американския филм на Леос Каракс „Анет“, който ще се прожектира и във всички салони във Франция, заедно с церемонията. Звездите са Марион Котийар и Адам Драйвър, жанрът е музикална комедия в стил рок, а музиката е на митичната американска група Sparks, „glam rock” дует от началото на 70-те. Братята Маел от Sparks са и съсценаристи. Има всички шансове филмът на естета Каракс да даде мощен тласък на фестивала.
Линк към „Анет“ на Леос Каракс, с който ще се открие фестивалът:
Знае се още и че американската актриса, режисьорка и продуцент Джоуди Фостър ще бъде специален гост на церемонията и ще получи Почетна „Златна палма“. След Жана Моро, Бертолучи, Джейн Фонда, Белмондо, Мануел де Оливейра, Жан-Пиер Лео, Аньес Варда и Ален Делон тя също се нарежда в тази най-елитна компания. За нея Кан е съдба – на 13 години детето Джоди изкачва стълбите в Кан за да представи „Шофьор на такси“ на Скорсезе и филмът си тръгва със „Златната палма“.
След 45 години тя ще дойде отново за да приеме почетно отличие за собствения си път: близо 50 роли като актриса с 2 „Оскара“ („Обвиняемите“ и „Мълчанието на агнетата“), 4 режисьорски филма. Творчеството й се движи с лекота между авторското кино и холивудската индустрия, а присъствието й е нещо като мост между двете. Играла е редом с Де Ниро, Антъни Хопкинс, Мел Гибсън и много други, под режисуратна на Дейвид Финчър, Робърт Земекис, Спайк Лий, Алън Паркър, че дори и френския режисьор Клод Шаброл. Джоуди Фостър е близка на фестивала – 7 филма с нейно участие са редставяни през годините, а президентът Пиер Лескюр не пести комплименти:
„Тя въплъщава модерността, озарената интелигентност на независимостта и нуждата от свобода“. Не остава по-назад и Фремо: „Джоди не спира да се развива. Гледа изпитателно с пронизващия си поглед, учи се от другите... Ще я приветстваме с топлота и възхищение.“ Любопитен детайл - един астероид носи нейното име като спомен от участието й в „Контакт“. И още нещо малко известно – тя е страстен киноман, помага за реставрацията на важни филми на забравени жени-режисьорки. Отдавна и с голяма настойчивост се застъпва за паритет в киноиндустрията.
Друг сигурен факт – за председател на журито отново е поканен Спайк Лий, определен още миналата година. Той е първият цветнокож президент в историята на фестивала.
„Има две обсесии в света на киното - Оскарите и конкурсът в Кан!"
- не забравя да припомни Фремо и добавя: „Всеки иска да бъде в конкурса и се чувства провален, ако не е там. Но Кан е селекция от 60 филма и главното е да се намери най-добрата позиция за всеки филм.“ Какво е разположението на силите в състезателната програма 2021? Избраните режисьори и филми са 24. Сред тях се открояват Нани Морети (носител на „Златна палма“ за „Стаята на сина“) с „Три етажа“ - филм за три семейства, живеещи в една сграда.
Тук е и Жак Одиар (друг носител на „Палма“) с „Олимпиадите“ – едно „географско, културно, социално и поколенческо пътуване“ през 13-ти район на Париж, което се очаква да впечатли с флуидността на черно-бялото си изображение. Тук е и екзотичният тайландец Апичатпонг Веерасетакул (също притежател на „Палма“). Неговият „Мемория“ е на английски, сниман е в Колумбия и в него ще видим недостижимата Тилда Суинтън.
Ще гледаме и филм, селекциониран още миналата година, но изчакал търпеливо реда си - „Френската депеша“ на американеца Уес Андерсън, сниман във Франция, с Тилда Суинтън, Ейдриан Броуди, Бил Мъри, Франсес Макдормънд, Леа Сейду и много други – поклон към френската журналистика от 30-те. От ветераните е представен Пол Верховен от Холандия с костюмния „Бенедета“.
Това е историята на италианска монахиня от 17 век, която има религиозни и еротични видения. Помага й друга жена и отношенията им преминават в романтична любовна история, разиграваща се на фона на епидемия. В главната роля е Виржини Ефира. Интересно е завръщането на Шон Пен след провала му с „Последното лице“, буквално смазан от критиката в Кан през 2016. Сега той се представя с „Денят на флага“ – история за двойствения живот на фалшификатор на пари и банков обирджия, който прави всичко за да издържа дъщеря си.
Трябва да отбележим и силното присъствие на руското кино – цели две заглавия в конкурса. Големи са очакванията към „Грипът на Петрови“ на Кирил Серебренников, който покори Кан с „Лято“ за руския рок на 70-те, но властите не му позволиха да бъде на фестивала. Организаторите не знаят дали сега ще дойде и дали после ще може да се върне в Русия, но Фремо увери, че действат по дипломатически път с Министерството на външните работи и други служби, като политиката е фестивалът да привлича вниманието към режисьорите, забранявани в собствените им страни. В конкурса има още филми от Чад, Финландия, Мароко, Норвегия и разбира се от Франция. Този път те са рекорден брой – 6, но това е традиция в Кан - специално да се уважава националното кино.
Тук не се вписва „Анет“, който е френско-американски, както и режисьорът му. И една дума за независимото американско кино, което се следи най-внимателно от Кан. Този път то е представено от младия Шон Бейкър с „Червената ракета“. „За нас е важно да откриваме новите гласове в американското кино“ – казва Фремо.
Българската следа в тазгодишния Кан е
„Women Do Cry” или „Жените наистина плачат“ (с работно заглавие до момента „Сестри“), селекциониран в престижната програма „Особен поглед“. След миналогодишния успех на Камен Калев с „Февруари“, и успеха на Командарев с „Посоки“ в „Особен поглед“ през 2017 филмът на Весела Казакова и Мина Милева, в който те са режисьорки, сценаристки (заедно с Биляна Казакова, сестрата-близначка на Весела) и продуцентки е нов пробив за българското кино. Засега знаем малко - в главните ролите са номинираната за „Оскар“ Мария Бакалова, самата Весела Казакова, Биляна Казакова, Йосиф Сърчаджиев. Визията е на Димитър Костов от новата вълна оператори в българското кино. По предварителна информация става дума за семейна история с много жени, психологическа и драматична. Представянето на Весела и Мила тепърва ще следим с особено внимание. Засега пожелаваме успех в битката, защото „Особен поглед“ е и голямо филмово сътезание. Но самото участие вече е победа и говори за възход на киното ни.
В програмата са намерили място 6 първи филма и много произведения на жени-режисьорки. Впечатлява и географският обхват – филми от Бангладеш, Хаити, Исландия, Мексико, Турция, Китай...
Въвежда се нова секция – „Кан-премиери“
За режисьори, които вече са били в конкурса под някаква форма и фестивалът прави реверанс към новите им филми. Тук заглавията са 10, 5 от които френски. С интерес се очакват „Джон Ф. Кенеди отново: през огледалото“ на Оливър Стоун и „Еволюция“ на Корнел Мундруцо. Особено интригуващ е и дебютът на Шарлот Генсбур, актриса на Ларс фон Триер „Джейн на Шарлот“ – по всяка вероятност посветен на майка й Джейн Биркин.
През 2021 фестивалът се ангажира с опазване на околната среда и минава на по-висока скорост
„Дошъл е часът да се мисли радикално различно когато се организира събитие с международен мащаб“ се казва в специално комюнике. Предвидени са серия от мерки за опазване на околната среда, които ще започнат от 74-то издание и в тях ще се включат всички участници плюс Кметството в Кан. Започнало е преосмисляне на организацията на фестивала, като същевременно той ще остане верен на историята, традициите и амбициите си, залегнали в основата на „канската митология“.
В какво се изразяват тези мерки? Стратегията е в три посоки: да се намалят отпадъците и въглеродните емисии, да се оползотворят отпадъчните материали, да се компенсира въглеродния отпечатък. Официалните коли са 60% електрически или хибридни; намаляват се с 50% хартиените носители и публикациите преминават в интернет. Официалният каталог ще е достъпен онлайн за акредитираните, а хартиената версия ще се продава срещу 20 евро. Предвижда се пълно премахване на пластмасовите бутилки с вода (повече от 22 000 през 2019), а най-любопитно е намаляването с 50% на обема на червения килим, който вече е изцяло рециклиран.
Особено внимание се отделя на отпадъците, които ще се оползотворяват. Въобще фокусът е към еко-отговорните жестове. Своят принос за опазване на околната среда ще дадат и фестивалците с такса от 20 евро за компенсиране на отпечатъка от пътуването и настаняването си.
Трудно е отсега да се определи профила на 74-то издание. Прави впечатление силният акцент върху еко-проблематиката и масираното присъствие на жените-режисьорки. Тази тенденция започна от няколко години и продължава с пълна сила. В администрацията на фестивала участват все повече жени. „Работим с адвокатски групи по темата за джендър-паритет и сме първият фестивал, подписал споразумение за паритет“ - обясни Фремо. Нещата еволюират що се отнася до тази политиката на равноправие и това ясно се вижда в структурата на „Особен поглед“, където вече има повече жени, отколкото мъже. „След 15 години тези жени ще бъдат в състезанието“ – прогнозира фестивалният директор.
Друг сюжет е отсъствието на стрийминг платформата Нетфликс,
която от години поставя условие да бъде в конкурса, но законите на Кан изискват тези филми да се показват в киносалоните. „Те не приемат правилата ни и аз уважавам това – казва Фремо пред „Върайъти“. - Но никой не може да каже, че Кан не иска Нетфрликс. Кан иска Нетфликс. Нетфликс ще бъдат посрещнати като герои на Кроазет ако дойдат с филм извън състезанието. Ще им устроим пищна гала на червения килим в 19 часа. Би било страхотно!“