Фестивал под бомби в столицата на българите в Украйна (подкаст)

В подкаста на OFFNews разговаряме с журналиста и политолог Христо Анастасов (Брюксел), който беше в журито на фестивала за етнографки филми ОКО, проведен в Болград, Украйна този септември.

Украинска Бесарабия в устието на Дунава е заселена с изключително плътно българско малцинство. Местните българи са украински грраждани и напук на проруската пропаганда у нас са лоялни към украинската държава. Голямото село Чушмелий, откъдето е основната организаторка на фестивала ОКО Тетяна Станева, е почти изцяло българско.

На фестивала, проведен в Болград (името на града само говори за себе си), се състезават десетки филми от цял свят - не само от околните страни, а от цяла Европа, а даже и чак от Аржентина. Има както пълнометражни, така и късометражни филми. Журитата са две, за всяка група филми. Фестивалът е посветен на ленти, които показват живота на етнографски групи и малцинства в съответните си страни.

Болград е дом на българската гимназия "Георги Раковски", където се провежда и фестивалът. Училището е престижно, в него учат и небългарски деца - етнически украинци, които нямат никакъв проблем с това, че голяма част от обучението протича на български език. Толкова за поредната руска лъжа, че в Украйна езиците на малцинствата били потискани. Българският определено не е потискан. Всъщност дори настоящият кмет на Болград, г-н Сергей Димитриев, е етнически българин, както толкова много от жителите на околната област.

По време на война животът продължава. Много семейства са изпратили войник. На входовете на местните градове Болград и Исмаил има пунктове за проверка на движението, поддържани от армията. Докато трае фестивалът, от окупиран Крим в околността на двa пъти долитат ракети, които унищожават отделни частни домове и затрупват няколко души. Въпреки това духът е висок. Населението не спира да живее, хората нямат задръжки да общуват на английски, украински, български и руски. Никой не пречи на свободната употреба на руски език. Сам по себе си езикът не е източник на напрежение.

Много семейства в района вече са дали жертви - не толкова от преки бойни действия, защото Болград е относително далече от нашественика, а защото са пратили свои мъже и момчета в армията. Населението търпи и не крие увереността си в собствените въоръжени сили. Магазините работят, училищата действат, чувството за солидарност се е засилило. Град Исмаил, преди войната известен като център на подземен живот, е станал по-добре поддържан и по-приятелски, може би точно заради осъзнаването на заплахите, които войната носи.

Към септември-октомври 2024 Крим представлява основната заплаха за украинска Бесарабия. Хората тук не се тревожат толкова от близостта на окупираното от проруски сили молдовско Приднестровие. Одеса е основният заплашен град - но Одеса е на изток, извън Бесарабия. И все пак, страната е една.

Жителите на Болград, Исмаил и останалата част от Бесарабия проявяват изключително гостоприемство. В местните български семейства още се наблюдават онези добродетели като спестовност, дружелюбие и себеотрицателно отношение към труда и земята, които нашата класическа литература приписва на българите от старо време. Тук българският език звучи старинно и красиво.

Тетяна Станева и нейният екип от приятели, доброволци и сътрудници ще проведат фестивала ОКО и в София през октомври 2024. Фестивалът се провежда с помощта на различни институции, но най-вече заради ентусиазма на организаторите. Удивителното е, че дори в тези времена, в които всеки гривен е необходим за военното усилие на страната, Министерството на културата е намерило средства за подпомагане на ОКО.