Ерол от Уикеда: Обичам сцената и сега ще я загубя, но не мога да ви деля

Фронтменът на българската група "Уикеда" Ерол Ибрахимов изненадващо отмени концерт на бандата два часа преди началото му в петък вечер.

Според музиканта, изпял „А ние с Боби двамата пием кафе“, „Уиски с фъстъци“ и „Мари-Анна“, причината е, че не иска да дели публиката на хора със и без сертификати.

"Страхувах се и отлагах, защото обичам сцената и сега ще я загубя... Сега обаче трябва да реша от коя страна да застана. Защото има пукнатина, която се превръща в пропаст и трябва да реша... Трябва да реша дали да ви разделям или не. Аз лично да стана разделител. Да ви разделям на сертифицирани и несертифицирани; на здрави и болни; на умни и глупави; на красиви и грозни; на ганьовци и алековци; на андрешковци и нападжии... Но не мога", написа той до феновете на групата.

Откровението на Ерол предизвика противоречиви реакции. Голяма част от коментиралите обръщението му фенове го подкрепиха. Други му пишат, че постът му се споделя в антиваксърски групи и че именно отказът от ваксинация е наложил изискването за зелен сертификат и ще го налага занапред. Трети недоумяват каква е целта, след като дори хора без сертификат могат да посетят концерта, ако си направят тест. "Този пост още повече засилва разделението", пише един от коментиращите.

Профилната снимка на музиканта от "Уикеда" нови надпис "Има доверие на имунната си система" и "Свобода на избор".

Публикуваме цялото мнение на Ерол:

Здравейте приятели!

За съжаление, концерта на Уикеда, довечера, в Мазе няма да се състои, поради обстоятелство.

Обстоятелството е едно мое, лично мое решение, което непрекъснато отлагах, защото ме беше страх. Страхувах се и отлагах, защото обичам сцената и сега ще я загубя. Да. Ще я загубя. А аз обичам сцената.

Сцената не ми е просто някакво по-високо място, на което да се покатервам и да викам: Вижте ме! Вижте ме! Сцената ми е убежище и бягство. Сцената е моята къщичка в гората. Само там съм жив и мърдам.

Сега обаче трябва да реша от коя страна да застана. Защото има пукнатина, която се превръща в пропаст и трябва да реша. Трябва. Въпроса е не да бъда или не. По-сложно е. Трябва да реша дали да ви разделям или не. Аз лично да стана разделител. Да ви разделям на сертифицирани и несертифицирани; на здрави и болни; на умни и глупави; на красиви и грозни; на ганьовци и алековци; на андрешковци и нападжии... Но не мога. Просто не мога. Не мога да ви кажа: довечера с Уикеда ше цъкаме в мазе. Елате. Ше бъде яко, само ще трябва да ви проверя сертификатите. Да знам. Не аз лично. Такава е наредбата и обстановката, но не мога. Всичко приемам лично - аз съм тоя, който казва: ти - да, ти - не, съжалявам, нищо не зависи от мен, просто си върша работата. Аз лично. Никой друг. Знам, че е глупаво и наивно, но наистина съм такъв - приемам всичко лично. Не се правя. За първи път в живота си се изправям пред въпрос, който има само два възможни отговора - да и не. Няма - еми, не знам, не мога да преценя, ше видим... И аз реших да кажа не. Не защото мисля, че е правилно. Не. Най-вероятно греша. Казвам не, защото не мога. Не мога да ви разделям на каквото и да било. Не. Не и аз. Без мен. Всъщност като се замисля е много просто. Просто е защото знам. Знам едно нещо със сигурност. Знам, че ако ви разделя ще се намразя и къщичката в гората вече няма да е убежище, а затвор.

Ерол Ибрахимов