Джордж Мартин: Който не убива главните си герои, е измамник
"Мисля, че писателите, дори фентъзи писателите, трябва да казват истината, а тя е, че всички хора трябва да умрат. Особено ако пишеш за война, която е основен елемент в "Игра на тронове", заяви авторът на фентъзи поредицата "Песен за огън и лед", Джордж Мартин в интервю за "Галаксис едж".
Според него, ако човек иска да е честен, смъртта трябва да засяга и главните герои.
"Всички сме чели милиони пъти как група герои тръгват на приключение - героят, най-добрият му приятел и гаджето му, които минават през всякакви изправящи косите неща, но нито един от тях не умира. Единствените, които си заминават, са второстепенните персонажи", смята Мартин.
"Това е мамене, нещата не се случват по този начин. Те отиват да се бият и най-добрият им приятел умира, или ги осакатяват жестоко, губят крак или пък умират внезапно", допълва той, като подчертава, че никой не живее вечно само защото е сладък или е дружка с главния герой, или самият той е основното действащо лице.
Писателят казва, че обича всичките си герои и винаги е трудно да ги убива, но той обича да мисли, че другите персонажи ги убиват: "Прехвърлям вината на тях".
Той също така си спомня как е започнал да пише, това се е случило, когато е бил 9-10-годишен. Тогава Мартин е започнал да измисля имена на играчките си от серията "Милър ейлиънс", както и истории за тях, които е записвал.
"Аз също така пишех разкази за чудовища, които продавах на другите деца за някакви стотинки, с които си купувах сладкиши. Обикновено те бяха дълги по две странички и включваха в себе си върколак и аз виех за тях. Харесваше ми да ги плаша", споделя той, но добавя, че е спрял, след като едно от децата е започнало да сънува кошмари и майка му се скарала.
След това е продължил като юноша да пише аматьорски истории, които e чел на свои приятели и познати и получил доста добри отзиви. Въпреки това Мартин дълго време не се осмелявал да изпрати творбите си на списания или издатели, защото се страхувал, че ще го отхвърлят.
"Когато бях в университета, се записвах във всички курсове, на които да мога да пиша някаква проза. Записах се в курс за творческо писане и за кратка история. Дори и в другите курсове пак се опитвах да пиша проза вместо курсови работи", разказва писателят.
Той си спомня, че на изпита по скандинавска история е помолил професора за същото и той се съгласил: "Разбира се, виж какво можеш да направиш с историята, на която съм те учил".
"И аз написах разказ за руско-финската война от 1808 г. и предаването на крепостта Свеаборг, Гибралтара на Севера. Това е голяма мистерия в онази част на света. Написах история, която обяснява нещата, нарекох я "Крепостта". Получих шестица, но професорът толкова я хареса, че я прати на специализирано списание", допълва авторът на "Песен за огън и лед".
Разказът е бил много добре приет, но не е бил подходящ жанр за списанието, така че го отхвърлили. Това обаче дало куража на Мартин да се пробва с други свои неща и така започнал възходът му.
Като най-важен съвет на бъдещите автори той изтъква, че не бива да се пише за пари или слава, ами за собствено удоволствие. Той поставя въпроса, дали ако след години никой не ви издаде или не прочете написаното от вас, бихте се отказали да пишете - от отговора ви зависи дали изобщо да започвате.