Джон Малкович и Сръбско-българската война (видео)
Джон Малкович, който за втори път е в София, ще постави пиесата "Оръжията и човекът" от Бърнард Шоу в Народния театър. Дотук новината е просто приятна, но реакциите на Съюза на българските писатели я правят крайно забавна.
Работата е там, че комедията на Шоу се развива в края на Сръбско-българската война от 1885 г. В текста млада българка осъзнава, че е безразлична към годеника си - герой от битката при Сливница, а всъщност си пада по спасения от нея странен тип и мошеник, швейцарски наемник с английско име, служил в сръбската армия. Подборът на пиесата искрено възмущава СБП и организацията излиза с разгромен призив Джон Малкович и Бърнард Шоу завинаги да си вървят от България. Един вид - тази седмица Шоу е враг №1 на тукашната селищна система. Комедията е обявена за "антибългарска".
Комедия върху комедията. Шоу не е повече антибългарин от Алеко Константинов, а и все пак говорим за Нобелов лауреат по литература от 1925 г. Пиесата му не е нито писана днес, нито е създадена с особена антипатия към българите или пък с някаква скрита любов към сръбския опит да се отмени Съединението от 1885. Все пак - това е Бърнард Шоу. За него всички народи са еднакви (е, бил е ирландец и не е изключено да не е бил първият англофил на своето време). Ако изобщо можем да заподозрем някакви негативни идеи в "Оръжията и човекът", то те са генерално мизантропски, а не в частност антибългарски. От друга страна, каква мизантропия у Шоу, щом в пиесата му накрая все пак възтържествува любовта, а и Нобеловата награда на драматурга е именно за проявен хуманизъм?
Много е смешно как Съюзът, чиито членове от десетилетия не са произвели нито един масово четен, разбран и харесан текст, всеки път правят един и същи публичен гаф. Дали ще охулят наградата "Букър", взета от популярен български писател или ще застанат на някакви уж божем идейни и патриотични, а всъщност нелепи позиции срещу Бърнард Шоу - все едно и също. Светът си върви, СБП си шуми.
Може би проблемът е, че Шоу не е бил член на СБП? Членове на СБП също така не са били Джордж Оруел и Рей Бредбъри, които са си падали по пиесите на Шоу. Даже и българите, получаващи тук-там по някоя международна награда, като правило също не членуват в СБРП. Това явно влияе потискащо на членуващите, но пък световно и национално непознати лица.
Накрая ми се ще да приключа с една равносметка или контрапризив. Навремето, при излизането на далеч по-възмутителния от българска гледна точка филм "Крадецът на праскови", в който не годеница, а съпруга на български офицерл не просто се разделя със своя избраник, а директно има зад гърба му афера със сръбски пленник, Съюзът на българските писатели е спал, нищо че съставът му е бил и доста по-млад, и почти същият като днес. Ако в 1964 г., когато "Крадецът..." бе излязъл по екраните, СБП бе реагирал на това предполагаемо оскърбление срещу националното ни достойнство, то днес Съюзът щеше да има моралните основания да надава скръбния си вик срещу сатанинската двойка Бърнард Шоу-Джон Малкович, тези Кирил и Методий на антибългарщината. Но понеже тогава СБП не е казал нищо, то и днес ще направи най-добре да продължи дрямката си без излишни шумове.
Ако това видео ви е харесало, абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube.