Джерард Бътлър: Винаги съм харесвал България и българите

"Аз обичам България и обичам българите. Снимах тук преди...17 години филм по Чехов с Майкъл Кокаянис, режисьорът на „Зорба гъркът”. Беше много различно място и много различно изживяване. И съм изключително изненадан колко много е променена за това кратко време. Винаги съм харесвал българите. Хората, които работят във филма „Код: Лондон” са страхотни, много вежливи и услужливи и са изключително талантливи".

Това заяви холивудският актьор Джерард Бътлър в интервю за bTV, като допълни, че със сигурност ще се върне да снима отново тук, тъй като имаме страхотни условия за заснемане на филми.

Артистът бе в София, където работи по филма „Код Лондон” не само като актьор, но и като продуцент и сценарист.

"Аз исках да стана актьор още преди да знам какво означава да си актьор. Когато съм гледал филми или телевизия, не знаех какво е да играеш, но знаех, че искам да съм там - част от тези светове. Исках да бъда там, където са тези хора. Исках да съм част от тази любовна история, да отида на друга планета и после разбрах, че това, което искам да правя е, да играя тези неща и да бъда възможно най-близо до тези светове или част от тях.

Когато бях 11-12 годишен играех в аматьорски трупи, а когато станах на 15 сънувах, че играя във филм. Отчасти бях във филма и отчасти бях в реалния свят, това беше един британски филм от 80-те, казва се Кроу. Стилистиката му прилича на филма „Властелинът на пръстените”. Имаше дракони, летящи коне, много лудории и аз сънувам, че съм там и че съм Кралят или Принца, който е влюбен в принцесата. Беше голяма лудост. Когато си хващахме ръцете излизаха пламъци.

И когато се събудих на следващия ден, знаех, че искам две неща. Първото : Бях влюбен в принцесата и исках да я открия, и второто, че искам да бъда актьор. Отидох при майка си и й казах: Мамо искам да стана актьор! А тя ми каза: Разбира се синко и не ме взе на сериозно, а аз избухнах в плач и й казах: „Аз трябва да стана актьор! Мога! Трябва да го направя!” Аз знаех, че трябва и в същото време се появи паника от това, че може никога да не се случи. Разбираш ли? Защото аз наистина трябва, трябва, трябва да стана актьор", разказва Бътлър.

Той е завършил право в Глазгоу, като дори е стажувал 6 месеца в адвокатска кантора, но точно това му е показало, че правото не е за него.

"Просто умът ми не беше там, не бях щастлив с живота си и те го виждаха. Трябваше да се обадя в същия този ден на мама и да ѝ кажа. През всичките тези години, това, че ще ставам адвокат беше голяма работа, защото нямахме адвокати в нашето семейство. И аз й се обадих и ѝ казах: мамо, мислех ,че ще стана адвокат, но ме уволниха. А тя каза: „Какво? Какво ще правиш сега?”

И аз й казах: „Ами сега ще се преместя в Лондон и ще стана актьор.” И това се случи на следващия ден. На следващия ден след като ме уволниха, аз се качих в колата и отидох в Лондон. Това беше такъв провал, но беше освобождаващо. И осъзнах, че в този голям вакуум няма какво да губя - отивам там и ще опитам", разкри актьорът.

Той разказа, че още по време на първия си ден в театър за малко да изгуби окото си, след като негов колега, без да иска, го удря с дървена пръчка, заради които 10 дена ходи с посинено око.

Първият му ден в киното също не минава гладко - тогава се налага да се снима като брат на Били Конъли във филма "Мисис Браун". В първата сцена обаче им се налага да влязат голи в океана през ноември.

"Много студено, вълните са огромни, водата беше черна, замръзвахме! И правихме сцена след това, в която сме мокри до кости и полуголи и на всеки дубъл трябваше да ни поливат с вода и това продължи цял ден. И някъде по средата на снимачния ден аз просто получих хипотермия и Били също. Линейката ни чакаше да ни закара в болницата. Ние бяхме премръзнали! И трябваше да влезем отново в океана и стояхме на една ветровита скала и си казахме: сега трябва да скочим за пореден път в тази буйна вода. В края на снимачния ден влязох в караваната си почти припаднал. Беше като кръщаване в огън и лед. В лед звучи по-добре", спомня си артистът.

Накрая той казва две много важни неща, които е научил - първият е никога да не се предава, защото не винаги всичко потръгва, но в следващия момент можеш да успееш.

Вторият е да се "наслаждавам на мига и да съм благодарен за нещата, които ми се случват". "Всеки всъщност трябва да си каже: ей можеше да правя нещо не чак толкова приятно".

Цялото интервю може да гледате в сайта на bTV.