Довечера е вернисажът на изложбата на Жорж Папазов "От Ямбол до Париж" в Националната художествена галерия

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ
16 декември 2022 – 19 март 2023

Куратор: д-р Мария Василева

Пресконференция на 16 декември, петък, 11.00 часа

Откриване на 16 декември, петък, 18.00 часа

Двореца, пл. „Княз Александър І“ 1

Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.

Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 в България и умира през 1972 във Ванс, Франция. За 78 години той извървява дълъг път от Ямбол до големите европейски столици. Живее в Прага, Виена, Мюнхен, Берлин и Париж, където се установява през 1924. Според издадения през 1982 в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Неговото творчество се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Безкрайната фантазия му отрежда пътешествия в различни стилови направления и в разнообразни зони на съзнанието. Колкото и да е трудно да се категоризира само в едно течение, със сигурност Жорж Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на ХХ век.

Кураторът Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: "Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности".

Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).

Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.

Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.

Мария Василева е автор на богат каталог (на български, френски и английски език), в който са включени непознати произведения и неизвестни факти за творчеството на Жорж Папазов. Изследването поставя художника в контекста на най-актуалните течения в световното изкуство от първата половина на ХХ век и проследява активното му участие в тях, както и ролята, която има за утвърждаването им. Националната галерия издава каталог (на български и английски език) с произведения на Жорж Папазов от нейния фонд. В книжарниците на Двореца и Квадрат 500 ще се продава и преведената автобиография „Жорж Папазов. По стъпките на художника“(с оригиналното заглавие: „Sur les pas du peintre. Suivi de documents et témoignages“, Galerie de Seine, Paris, 1971).

Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с любезното съдействие на г-н Георги Василев и Universal Investment Advisory SA, Geneva.

Реализацията на проекта е подпомогната от почетен комитет в състав:
Георги Василев, колекционер и филантроп;
Георги Господинов, писател;
Ирина Петреску, аташе по културното сътрудничество – Френски институт в България;
Кирил Вълчев, генерален директор на БТА;
Марина Лудеман, директор на Гьоте-институт София;
Н.Пр. Раймунд Фурер, посланик на Швейцария в България
Колекция Георги Василев
Асоциация на приятелите на музея Пти Пале, (Женева, Швейцария)
Национална галерия (София)
Художествена галерия „Жорж Папазов“ (Ямбол)
Национален музей за модерно изкуство (Загреб)

„Вярвам, че това е само началото. Трябва оттук нататък да положим страшно много усилия – всички ние заедно, за да изнесем името на Жорж Папазов в света, да го популяризираме“. Това каза на пресконференция д-р Мария Василева, куратор на ретроспективната изложба на художника, която се открива днес в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ).

Експозицията „Жорж Папазов – Осветителят“ е по повод 50 години от смъртта на твореца. Тя включва 60 живописни творби и 23 рисунки. Те са разделени в седем зали според своите теми. Изложбата не изчерпва цялото творчество на Жорж Папазов, но включва всеки период, тема и сюжет, по който той е работил, съобщи Василева.

Най-ранните произведения са от 1916 г. Това са акварелни рисунки, по които Папазов работи в Прага, където започва пътя си на художник. Най-късните творби са от 1966 г. „Един много интензивен 50-годишен творчески път е представен в изложбата“, допълни кураторът.

В експозицията са включени творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция, сред които „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928). Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“. В Двореца на НХГ могат да бъдат разгледани още произведения с морски сюжети, пейзажи от областта Дордон във Франция, както и творби от серията „Къпещи се“, върху която Папазов работи от 1920-те до 1960-те години. 

„Жорж Папазов е една фигура, която обединява много страни. Както знаете, той тръгва от Ямбол, минава през Прага, Виена, Мюнхен, Берлин, Париж… Работи с хора от Женева, Стокхолм, Ню Йорк и много други места по света. Странно винаги ми се струва как едно момче, тръгнало от такова малко място, успява до такава степен да попие – и толкова бързо, и толкова качествено – всичко, което се случва в Европа през тези години. Наистина да акумулира цялата тази невероятна енергия и да създаде художествено творчество, което е толкова силно и толкова завладяващо, което комбинира в себе си и кубизма, и футуризма, и дадаизма и сюрреализма“, коментира д-р Мария Василева, автор на каталог с малко известни произведения и факти за творчеството на художника.

По думите й по време на експозицията в Националната галерия ще бъде представен и превод на български език на неговата автобиографична книга „Жорж Папазов. По стъпките на художника“ (1971). „Освен великолепен художник, той е прекрасен писател. Шест от неговите авторски книги са показани в експозицията и следваща стъпка е да преведем и неговите романи. Който ги е чел във френския им оригинал, знае в каква степен Папазов борави фантастично с езика. Освен това, неговите романи са едни смесици между фантазии и реалност. Някои от тях са посветени на приятеля му Андре Дерен, други - на неговото семейство от Ямбол. Това е нещо, което предстои да бъде направено в близко бъдеще“, съобщи Василева.

„Жорж Папазов – Осветителят“ включва произведения, които до този момент не са показвани в България, коментира директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова. „Надявам се на вашия интерес не само към творчеството на Жорж Папазов, но също и към логиката на колекционирането и какво се случва с произведенията на българските художници, когато по различни исторически причини, те не са останали в страната“, допълни Бубнова. 

„Изложбата е уникална в художествено отношение, защото имаме един от световните имена в модерната живопис, който е оставил трайни следи. И най-важното за нас е, че неговите корени са от България“, коментира пред медии колекционерът Георги Василев, който също участва в организацията на експозицията. По думите м има три имена, които са прославили България по света - Жул Паскин, Жорж Папазов и Кристо.

По време на подготовката на изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ Националната галерия организира и създаването на почетен комитет, съобщи координаторът на проекта от страна на НХГ Яна Братанова. В него участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Георги Василев, писателят Георги Господинов, Ирина Петреску - аташе по културното сътрудничество на Френски институт в България, директорът и ръководител отдел „Културна програма“ на „Гьоте институт“ в София Мартина Лудеман и посланикът на Швейцария в България Раймунд Фурер.

Екип на изложбата
Куратор: д-р Мария Василева
Координатор от Националната галерия: Яна Братанова
Реставратори: Кристина Белева, Милица Ганева, д-р Милена Донкова, д-р Борислава Попова, Илия Шапкароски
Експозиционен дизайн:
Кирил Асс и Надя Корбут
Графичен дизайн: Кирил Асс, Димитрина Ненова
Преводач: Нигрита Дейвис
Изработка на осветителни тела и витрини: Студио Кабинет Проект ООД – Наталия Ленц, Ивана Ненчева, Ивелин Илиев, Александър Мутев
Шивашко ателие: Галина Симеонова
Координатор на производство и монтаж: Мартин Пенев
Технически екип на Национална галерия: Асен Тодоров,
инж. Владимир Томов, Георги Георгиев, Димитър Букурещлиев, Ивайло Димов, Иво Върбанов, Стефан Стефанов
Допълнителен технически екип: Радостин Седевчев
Комуникация: Весела Христова-Радоева, Мартин Косташки
Мърчандайзинг: Сиана Минева
Почистване: АОЯ ЕООД

Искате да знаете повече?

Жорж Папазов е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол в семейството на търговци. През 1917-1918 г. е изпратен да учи парково инженерство в Прага. Това обаче не го влече и затова през 1918 г. той се установява в Мюнхен, Германия, където постъпва в школата на Ханс Хофман. 

От 1924 г. се установява в Париж, Франция. Покровителствала го е галерия "Вавен – Распай“, чийто собственик швейцарският поет и писател Макс Берже купува първите му творби. Още на следващата година Жорж Папазов излага свои творби в Салона на независимите. През 1926 г. участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Хуан Миро, Макс Ернс, Андре Масон, Пабло Пикасо, както и в експозицията „Танцът в изкуството“ заедно с Брак, Дерен и Дюфи. Същата година негови творби са включени в Салона на модерното изкуство в Бруклин, САЩ. Когато през 1925 г. групата поети начело с Анре Бретон го канят да подпише Манифеста на сюрреализма, Жорж Папазов отказва, защото не желаел да принадлежи към никоя школа. Художникът не приема ролята на видимата реалност и изгражда нов свят в картините си, като отхвърля изцяло дотогавашния художествен опит, с което шокира европейския елит. Заради своя принос в изкуството на дадаизма и сюрреализма, той е причислен към „Парижката школа“.

През 1933 г. художникът подрежда изложба в Стокхолм, Швеция, в Музея на модерното изкуство. През 1935 г. излага свои творби в Прага. Художникът експресионист Оскар Кокошка споделя, че изкуството на Жорж Папазов се приема в Париж като самостоятелна клонка на съвременната живопис. 

Жорж Папазов никога не прекъсва връзките с родната си. Кореспондира си с писателя Светослав Минков, Елисавета Багряна и др. Приживе той организира четири самостоятелни изложби в България – през 1919, 1928, 1934 и 1938 г. 

През 80-те години на 20-и век в България са организирани две изложби с негови творби. Едната от тях е през 1982 г. в Галерията на Съюза на българските художници на „Шипка“ 6, където са изложени творби, притежание на български музеи и колекционери. Втората експозиция е подредена през 1988 г. в Художествената галерия на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ с произведения от фонда на музея „Пти пале“ в Женева, Швейцария.  

Художникът е издал седем книги, почти всичките биографични. Първата му книга „Паскин! Паскин! Аз съм!“ е спомен епитафия. През 1971 г. излиза книгата „Постъпките на художника“, в която Папазов пише: „Изкуството ми не е ребус или проблем сам за себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моето въображение, форма на моето вдъхновение и съдба. В действителност аз бях и си оставам независим художник“. Единствената му небиографична книга – „Париж. Творчество и съдба на велики художници“ е издадена в България през 1938 г.

Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс, Франция. По негова воля прахът му е разпръснат над Средиземно море.