Дори да умра, но да се наспя: Тетяна Станева за филмите, родени от войната

От 8 до 15 ноември в София се провежда международният кинофестивал ОКО, посветен на етнографски филми. Прожекциите на пълнометражни, късометражнви, анимационни и документални продукции ще се проведат в кино "Люмиер", Дома на киното и залите на "Г8". С организаторката, бесарабската българка Тетяна Станева, разговаряме в подкаста на OFFNews. 

Докато Народният театър бе унижаван, в студиото но OFFNews се опитвахме да говорим за нуждата от кино, а и изобщо от култура по време на война. Но с Тетяна Станева не може да се говори само за програмата или само за филми. Разговорът бързо стигна до слона в стаята - сегашната руско-украинска война. 

Населението на Украйна свиква с войната. На фона на вълнението и неизвестността от първите дни, вече почти три години след пълномащабното руско нашествие хората дори знаят дали имат време да си довършат домашните задължения след като е вдигната тревога за излетял вражески МиГ или изстреляни вражески "Шахед"-и. Разбира се, има и умора. Има и резигнация. Но животът въпреки всичко продължава. "Дори да умра, но да се наспя", си казват понякога украинците. 

Бесарабия, заселена с голям брой етнически българи, е почувствала заплахата от войната относително рано, още през 2014-2022, защото е имало руски опити за овладзяване на близкия областен център Одеса, както и движение на сили в окупираното молдовско Приднестровие наблизо. Присъствието на руски бойни кораби край Змийския остров в Черно море също е будело известна тревога. Постепенно свиването на приднестровските части обратно край Тираспол, пораженията в тонаж на руския Черноморски флот и особено успешната защита на Одеса (при това от местни футболни фенове) са успокоили бесарабските жители. 

Украинската част от Бесарабия е изолирана от останалата част на страната - един ъгъл или дори Онгъл между устията на Дунав и Днестър, където населението притежава земя, живее в големи къщи и се гордее с виното, кухнята и труда на ръцете си. Българите присъстват там минимум от деветнайсети век, когато част от населението на Шуменско и Сливенско се е преселило, отстъпвайки пред жестокостта на османските войски. Разбира се, Бесарабия е територия, свързана с България и от много по-ранни епохи. Нравите, диалектът и земеделският бит на бесарабските българи продължават силно да напомнят пасторален начин на живот, описан в класическата ни литература, но вече изгубен у нас. Човек може да изпита носталгия по нещо помнено, но рядко виждано, докато слуша разказа на Тетяна. 

Колкото до фестивала, ОКО се открива на 8 ноември от 18:00 ч. в кино "Люмиер".

За провеждането му в Болград през септември вече разговаряхме с журналиста Христо Анастасов.