Днес е убит Джон Ленън, убиецът му още е жив и лежи в затвора

На този ден е убит Джон Ленън, гениалният автор на песни и основател на "Бийтълс" - човекът, дарил света с прекрасна музика, която все още вълнува човешкия дух... дълго след смъртта му.

Убийството му се случва на 8 декември, 1980 г., в Ню Йорк. Джон е едва на 40 години.

"Неописуема трагедия", казва тогава легендарният спортен водещ Хауърд Косел. Той го съобщава в шок пред цялата нация малко преди полунощ, прекъсвайки драматичните последни секунди на футболното предаване в понеделник вечер.

"Джон Ленън, най-известният от всичките "Бийтълс", е прострелян два пъти в гърба пред дома си. Откаран в болница "Рузвелт". Мъртъв при пристигането си."

Драматичните думи на Косел, изречени по националната телевизия, са първите, които много американци чуват за смъртта на прочутия музикант. Скоро след първоначалните съобщения светът научава, че Ленън всъщност е бил прострелян четири пъти.

През 60-те години на миналия век Ленън разпалва манията по попкултурата заедно с "Бийтълс". През 70-те години на миналия век той прави изключително успешна кариера като солов изпълнител и активист за мир. Той е убит пред жилището си "Дакота" в Уест Сайд в Манхатън в 22:50 ч. и 25 минути по-късно е обявен за мъртъв в болницата.

Убиецът Марк Дейвид Чапман, побъркан фен, който часове по-рано получава автограф от музиканта, се признава за виновен за убийството на Ленън през 1981 г. В този ден той носи в джоба си омачкания роман на Дж. К. Селинджър "Спасителят в ръжта". И днес Чапман е все още в затвора.

Около 100 000 фенове на "Бийтълс" заливат "Дакота" и Сентръл парк в часовете след трагедията. Те са там на изпълнено със сълзи бдение, което затваря автомобилния трафик в няколко квартала на Манхатън.

Бдението в памет на Джон Ленън никога не е свършвало. Грациозният сводест вход на "Дакота", мястото, където е убит Ленън, днес е ежедневно поклоническо място за хора от цял свят. Както е и ъгълът на Сентръл парк срещу резиденцията, наречен в чест на Ленън Strawberry Fields на името на популярна песен на "Бийтълс". И двете места предизвикват емоции и размисъл у посетители от цял свят, много от които са родени много след убийството на Ленън.

Звуците на песните на Ленън и останалите членове на "Бийтълс" - Пол Макартни, Джордж Харисън и Ринго Стар, както и тихият парад от фенове изпълват Strawberry Fields през целия ден, всеки ден.

Ленън, роден в Ливърпул, Англия, заема 8-мо място в класацията на читателите на Би Би Си от 2002 г. за 100-те най-велики британци на всички времена - между кралица Елизабет I, управлявала Англия в продължение на 45 години през XVI в., и адмирал лорд Хорацио Нелсън, морският герой, спасил островната държава в битката при Трафалгар през 1805 г. Той и "Бийтълс" изгряват на британската музикална сцена през 1963 г. и се превръщат в световна сензация през следващата година. Бийтълс правят драматичния си американски дебют през 1964 г., само 16 години преди убийството на Ленън, в днешния театър "Ед Съливан" на Бродуей.

"Abbey Road", издаден от The Beatles през 1969 г., е 12-ият най-продаван албум за годината през 2022 г. Той се намира само на 18 пресечки южно от "Дакота".

The Beatles се разпадат през 1970 г., след като за по-малко от десетилетие написват, записват и издават десетки хитове, които и до днес са признати стандарти в попкултурата. Това е много сериозен период на артистично творчество за драматично кратък период от време - и рядко, ако изобщо някога е имало такъв в историята на музиката.

През 2022 г., благодарение на магията на съвременните технологии, Ленън изнася концерт с бившия си партньор в писането на песни Пол Маккартни.

По време на тазгодишното си турне в Америка Маккартни изпя дует с Ленън, включващ вокали на покойния му колега, изолирани от прочутото изпълнение на Бийтълс на покрива на сградата в Лондон през 1969 г.

"Като повечето от нас той често беше егоистичен и неприятен", пише влиятелното британско развлекателно списание New Musical Express в некролога си за Ленън през декември 1980 г. "Но той никога не беше скъперник - не скъпеше себе си или душата си... Той даваше. Той споделяше. И сега, [когато] той си отиде, ние също изглеждаме смалени".

*В статията са използвани материали от чуждия печат.