Дебютните "Цветът на хамелеона", "Панихида" и "Шаркия" на София филм фест

Дебютните филми "Цветът на хамелеона", "Панихида" и "Шаркия" ще бъдат представени на София филм фест през март.

„Цветът на хамелеона” (2012) е режисьорски дебют на един от най-търсените и успешни български оператори в последните 25 години – Емил Христов. Впечатляващата екрaнизация по романа на Владислав Тодоров „Цинкограф” успя да завладее не една фестивална публика от световната си премиера в Торонто през септември и успешния си път през Солун, Стокхолм, Вашингтон и Гоа. Преди броени дни се разбра, че е сред първите седем селектирани за участие във фестивала New Directors/New Films на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и „Линкълн Сентър”, който ще се проведе между 20 и 31 март 2013 година. „Цветът на хамелеона” е първото българско заглавие на New Directors/New Films от 35 години насам.

Режисьорският дебют на Емил Христов е носител на 4 награди от тазгодишното издание на фестивала „Златна роза” във Варна, между които и приза за най-добър филм. Главните роли са поверени също двама дебютанти на големия екран – изпълнителят Руши Видинлиев и младата актриса Ирена Милянкова (позната от нашумелия български сериал „Под прикритие”). Участват и Руси Чанев, Деян Донков, Самуел Финци, Светлана Янчева, Михаил Билалов, Михаил Мутафов, Христо Гърбов, Касиел Ноа Ашер.

Емил Христов определя филма си като жанрова смес от гротеска и драма, комедия и психотрилър. Действието на филма се развива уж в България, но не съвсем, по времето на нежните революции в Източна Европа. Руши Видинлиев изпълнява ролята на Батко Стоименов – инициативен доносник и конспиратор, обучен за доброволен агент на ДС. След настъпване на промените, обаче той е уволнен. И тъй като не може да съществува без втората си кожа на конспиратор, той решава да създаде своя, алтернативна мрежа от информатори...

Владислав Тодоров е доктор на философските науки на Университета в Пенсилвания, САЩ, където преподава литература и кино. Дебютният му роман „Дзифт” (2006) е основа за сценария на едноименния филм, който донесе куп престижни награди на създателите си. Именно неговият режисьор Явор Гърдев започва работа по „Цинкограф”, но отстъпва режисьорския стол на оператора на „Дзифт” Емил Христов, и той става „Цветът на хамелеона”. Зад камерата е Крум Родригес, заснел „Преди живота, след смъртта”, „Прогноза”, „Подслон” и още много други.

Емил Христов е оператор на много от най-известните български филми, между които „Аз, Графинята” (1989), „Немирната птица любов” ‎‎(1990), „Фатална нежност” (1993), „Закъсняло пълнолуние” (1996), „Огледалото на дявола” (2001), „И Господ слезе да ни види” (2003), „Изпепеляване” ‎(2003), „Шивачки” ‎(2007), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” ‎(2008), „Дзифт” (2008), „Стъпки в пясъка” (2010), „Стъклената река” (2010), „Love Net” (2011) , „Аз съм ти” (2012) и много други.

„Панихида” (2012) е дебютен режисьорски проект на родената в Молдова Ана-Фелиция Скутелнику. Филмът е носител на приза на Роберт Бош за копродукции от 2010 година, както и на наградата „Киното на 21-ви век” от кинофестивала в Рим през 2012.

Историята в „Панихида” отвежда зрителите в малко селце насред Молдова, където умира една възрастна жена. Според местните традиции, цялото село е в траур и трябва да се сбогува с починалата. „Създаването на „Панахида” бе пътуване, изпълнено с открития и изненади, защото пред камерата застават обикновени хора, които са прекарали живота си в това тихо молдовско селце, - разказва Ана-Фелиция Скутелнику. - Опитахме се да уловим усещането за безвремие и мимолетност, фаталност и вечност, които съжителстват заедно на това вълшебно място. Срещнахме се с човешки същества, за които смъртта е нещо естествено; те така се наслаждават на пеенето, пиенето и живота, че „Панихида”, което означава „погребение” според източно православната църква, се превърна в един филм за красотата на живота на Земята”.

Ана-Фелиция Скутелнику е родена през 1978 г. в Кишинев, Молдова. Тя работи в продължение на четири години в театъра в Бенин, Западна Африка, после записва кинорежисура в DFFB (Германска академия за кино и телевизия в Берлин). Нейните късометражни филми „Оntre ziduri” („Между стени”) и „Hinterhof” („Backyard”) са показани на многобройни филмови фестивали и са носители на няколко награди. Критиката определя „Панахида” като „пътуване към корените, регионален филм без грам кич – в началото на една режисьорска кариера – нещо, което без съмнение ще представлява интерес за дълго време”.

„Шаркия” (2012) е копродукция между Израел, Франция и Германия, дебют на израелския режисьор Ами Ливне.

Трогателната камерна драма разказва за младия бедуин Камел, горд охранител на Централната гара в Беер Шева. Камел живее в малко селце в пустинята, а най-важният човек там е брат му Халед, който обича жена си Надя и работи в строителството. Междувременно става ясно, че властите са решили да съборят къщите в селцето. Камел решава, че съдбата на селото зависи от него: прави малка бомба, скрива под пейка на автогарата, за да я открие уж случайно малко по-късно, полицаи и репортери да се втурнат към автогарата, а той да се превърне в герой на деня. Както и да успее да каже пред телевизията, че селото му е в опасност. Но... всъщност нищо не се променя. На следващия ден идват екипите, за да събарят постройките. Събрани от нещастието си, Камел, Надя и Халед наблюдават как булдозерът разрушава къщата им...

Филмът, заснет в пустинята Негев, рисува сдържано злощастната съдба на бедуинско семейство, което живее в непризнато от властите селце в съвременен Израел.

Режисьорът Ами Ливне е роден през 1975 година в Тел Авив, Израел. Завършва кинофакултета на колежа Бейт-Берл през 2003. Пише сценарии, продуцира и режисира няколко късометражни филма. „Шаркия” е дебютът му в игралното кино и е включен в програмата на 17-ия София Филм Фест.