„Червено, твърде червено“ или „Je vois rouge“. Българският документален филм на Берлинале

Новият и първи пълнометражен документален филм на Божана Панайотова „Червено, твърде червено“ имаше голям успех на тазгодишното издание на Берлинале.

Кинозалата в Берлин ръкопляска дълго след края му, усети пулса на филма и влезе изцяло в атмосферата му. Филмът е еклектичен, артистичен и непринуден. От стари архивни кадри до заснети скайп разговори, режисьорът доказва, че не способите, а креативността имат значение в киното.

Божана започва разследване в своето миналото и това на родителите си, за да намери отговори, които не са еднозначни. Тя изпада, както баща й казва иронично, в една „пост-комунистическа параноя“.

Красотата във филма се състои в неговото неусетно превъплъщение от едно разследване на тъмните страни на комунизма в един дълбоко личен филм. Зрителят се намира зад кулисите на едно семейство, което би могло да бъде всяко едно българско семейство, преживяло комунизма.

Много от кадрите показват срамът и неудобство, които изпитваме, когато говорим за комунизма, или по-точно как не говорим толкова често за него.

Интернационалната публика хареса филма, който наистина представя една свежа гледна точка - за да имат хората по света по-различно и по-богато разбиране за съдбата на „най-бедната“ държава в Европейския съюз. Едно голямо „благодаря“ на Божана Панайотова и на семейството й, което е жертвало много за създаването на филма.

„Червено, твърде червено“ е докосващ и различен филм. Може да го гледате съвсем скоро на София филм фест и би било жалко да го изпуснете.