''Чарли в открито море'' в Младежкия театър е сатира за интелигентния човек, принуден да отстъпва

Истинска свобода не може да се намери там, където й се пречка някаква обикновена свобода. Това е една от най-силните реплики от „Чарли в открито море“, първата за новия сезон премиера в Младежкия театър, казва пред БТА актьорът Ахмед Юмер, който е в ролята на Чарли.

Проф. Пламен Марков е режисьор на представлението, което обединява две миниатюри на полския писател, драматург и карикатурист Славомир Мрожек (1930-2013). „Чарли“ е една от първите му пиеси, написана през 1961 г. Разказва историята на офталмолог, двама чудати пациенти и (не)съществуващ враг. „В открито море“ е една от най-успешните едноактни пиеси на Мрожек. Трима корабокрушенци гладуват на спасителен сал насред морето, и се налага да намерят демократичен път към решението кой от тях да бъде изяден...

„Тук историите са реално драматични, защото става дума за сили, които мачкат и принуждават интелигентния човек, който иска да бъде морален и да води смислен живот, да отстъпва, да се променя. Но в един определен момент той става активно съучастващ и съпричастен към тези компромиси. И това според мен е много важно и актуално“, казва пред БТА проф. Пламен Марков.

По думите му, в крайна сметка, става дума за сатира: „Ако сатирата се занимава с недостатъците на обществото и на човека, тя непременно е и смешна, и страшна. В нея има и философия, има и политика, но никъде нямаме акценти. Нямаме намерение да правим някакви агитации, за да накажем лошите и да подчертаем колко ние сме добрите. Нямаме намерение да размахваме пръст, защото, както е казал Гогол – когато се погледнем в огледалото, трябва да попитаме на кого се смеем“. Представлението става все по-актуално, все по-абсурдно и все по-смешно, защото публиката ще се припознае във въпросните ситуации, допълва Ахмед Юмер.

Сценографията и костюмите в „Чарли в открито море“ са на Мира Каланова, композитор е Калин Николов. Участват още Владислав Стоименов, Кирил Недков, Светослав Добрев, Георги Гоцин и Стефан Мавродиев.

Режисьорът проф. Пламен Марков и актьорът Ахмед Юмер пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за актуалността в пиесите в Мрожек, за неговата сатира и тънък хумор, и кое надделява в пиесата – философията, политиката или психологията. И още: Как изглежда съвременният корабокрушенец? Кой е най-силният несъществуващ враг на човека?

Славомир Мрожек е известен, но не много поставян у нас автор. Какво Ви накара да се обърнете отново към неговото творчество?

Пламен Марков: Спомням си като студент едно представление на Красимир Спасов – „Танго“ в бургаския театър, което беше много впечатляващо. Аз от студентските си години преследвам този автор и тогава дори се опитвах да го чета на полски.

Мрожек беше в сложни отношения с Полската народна република. Той много дълго време живееше навън. Ту го разрешаваха и се играеше във всички полски и източноевропейски театри, ту го забраняваха за някакво негово изявление. Но, във всеки случай, той е от авторите, с които съм отрасъл в театралното си любопитство и продължавам да го харесвам много.

Мисля, че първата половина на драматургичното му писане се оказва най-силна и затова се връщам към началото на неговото театрално творчество, а именно – „В открито море“ и „Чарли“. Тези сатирични миниатюри са вечни и винаги актуални, за наше съжаление. Иска ни се светът се променя, да става по-добър, по-разумен, но той не става. И винаги, когато посегнем към пиесите на Мрожек, с изненада откриваме, че те са свръхактуални.

Как постъпихте концептуално към тези две самостоятелни пиеси?

Пламен Марков: Това са пиеси, но всъщност са миниатюри и обикновено са под час, затова се играят в комбинация. Макар че моят опит с „Лисугерът“ във варненския куклен театър (Постановката е от 2019 година – бел. а.) обедини три-четири пиеси – „Лисан философ“, „Лисан става доктор“ и така нататък. Те не бяха направени в една пиеса, но имаше преходи – заради общия персонаж. По тази причина представлението беше цялостно. Докато тук нещата се делят на две части, но тези две пиеси имат една и съща обща тема. Главен герой е, така да се каже, нашего брата – един човек интелектуалец, който иска да бъде почтен, който си въобразява, че знае много повече от останалите, че това го прави по-достоен. И в един определен момент той трябва да направи много компромиси.

Тук историите са реално драматични, защото става дума за сили, които мачкат и принуждават интелигентния човек, който иска да бъде морален и да води смислен живот – да отстъпва, да се променя. Но в един определен момент той става активно съучастващ и съпричастен към тези компромиси. И това според мен е много важно и актуално.

Продължавам да гледам как много хора от тези, които добре познавам, се опитват да се представят като някакви жертви – на система, на политика, на тъмни сили, на мафия... Познавайки се добре и познавайки добре тези хора около мен, знам, че те много често са много готови на компромис. Единици са тези, които успяват да не попаднат в този капан. Това обединява двете пиеси – желанието да бъдеш много почтен, много сериозен, много смислен, и малките стъпки, които постоянно правиш, за да оцелееш – само в тази ситуация, и веднага след това бързо ще се върнем към своята автентична почтеност, моралност, висока интелигентност. И това става все по-комично, и стига до фарс.

Ахмед Юмер: Аз за пръв път имам удоволствието да играя и заглавието, така да се каже. Имам участие като Чарли в едната от двете части на представлението, което е изключително забавно, защото там имам безотговорната задача да се намесвам в съдбите на персонажите и в развоя на разказа, без да съм вътре в самия разказ. Във втората част играя Малкия, заедно със Средния и Големия. Това са трима персонажи, които нямат отличителни белези или много ясно изразени характери. Този тип драматургия работи с едни по-едри щрихи.

Философия, политика или психология – кое надделява в пиесата?

Ахмед Юмер: То е комбинация от тези три неща, които са много интересно преплетени. Това бяха едни много интересни текстове за мен като студент. Сега отново се сблъсквам с пиесите на Мрожек, които са любопитни, и установявам с голяма изненада, че никак не са остарели, а напротив – стават все по-актуални. Първоначално си мислех дали няма да звучат остаряло и да е кофти. Смело мога да заявя, че става все по-актуално, все по-абсурдно и все по-смешно, защото смятам, че публиката ще се припознае във въпросните две ситуации.

Пламен Марков: В крайна сметка става дума за сатира. Всички тия неща се преплитат там. Защото, ако сатирата се занимава с недостатъците на обществото и на човека, тя непременно е и смешна, и страшна. В нея има и философия, има и политика, но никъде нямаме акценти. Нямаме намерение да правим някакви агитации, за да накажем лошите и да подчертаем колко ние сме добрите. Нямаме намерение да вземаме тази позиция, защото, както е казал един велик автор – Гогол, когато се погледнем в огледалото, трябва да попитаме на кого се смеем.

Има и автобиографични на съсловието ни елементи, така че се стараем да не надделява нито едно от нещата, и да бъде пъстра, забавна и интересна за гледане амалгама, която не размахва пръст.

Къде се цели хуморът и иронията на Мрожек в „Чарли в открито море“?

Пламен Марков: Точно в тези илюзии – как, като кажа "справедливост", и моментално нещата се оправят. Като кажа „Ние сме добрите“ и моментално всички останали трябва да приемат това. Има едно „попско“ изречение – не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря. Аз говоря възвишени неща, които са от Библията, но не бъди дребнав за това какво правя... Тук е основният хумор – човек иска да се представи – и пред себе си, и пред другите, в една изключително достолепна и почтена светлина, а пък гледа леко да замете под килима нещата, които му се налага реално да прави...

Ахмед Юмер: Хуморът е през цялото време и е доста тънък и хаплив на моменти. Доста се коментира политическата ситуация. Ние много се забавляваме, докато работим помежду си с колегите от театъра и професор Марков. Понякога си казваме дали не прекаляваме, но професор Марков зорко ни обира и ни води в правилната посока.

Как изглежда съвременният корабокрушенец?

Ахмед Юмер: Съвременният корабокрушенец може да бъде всякакъв. В нашия случай, по нищо не му личи. Всички ние – в театъра, извън театъра, в магазина и във всички битови ситуации, няма как да разберем кой е корабокруширал. По нищо не ни личи в какво състояние сме, докато не се ангажираме в един по-подробен разговор и не погледнем през лупа, или не осмеем нещата.

Пламен Марков: Не е известно кои са тези корабокрушенци. Те не се познават. Преди това може да са били на някаква конференция или на друга важна сбирка под егидата на ООН, УНИЦЕФ, НАТО или друга важна организация. И понеже вълната на тази пристанищна конферентна зала ги е застигнала с офис столовете и с костюмите им – така са попаднали в морето.

Тези, които са се давили в „Титаник“, не са били спортно екипирани. Малко преди това са имали голямо празненство и, естествено, в спасителните лодки са седели едни добре облечени мъже и жени със своите накити и блестящи вечерни рокли. Така че не е невъзможно на корабокрушенския сал, в началото, те все още да са облечени така, както са били на събитието, на което се решавали важни въпроси – за битието, за световното затопляне, за мира, за войната. Вероятно Грета Тунберг е говорила там и те са отнети от това място, борейки се за всемирната справедливост.

Кой е най-силният несъществуващ враг на човека?

Пламен Марков: Склонността да замазва компромисите си и да приема, че това, което правят другите, е лошо и непростимо. А когато аз правя нещо, то си е простимо, защото нямам друг избор. Това е най-големият ни враг – желанието да сме белички, а другите – чернички. Достоевски е казал – ние искаме да ни обичате чернички, белички всеки ще ни обича.

Всички ние искаме да ни обичат и чернички, защото не е толкова лесно да бъдем белички, но искаме да бъдем хем бели, хем черни едновременно – и това е смешно.

Ахмед Юмер: Нашият основен враг сме ние и нашите представи за самите нас. И това доста се разисква и двете пиеси –представите ни за нас самите и как се променят в определени ситуации, и колко бързо сме готови да предадем тези представи.