"Берлинале" показва 8-часов филм, не е ли малко множко?

Тазгодишното издание на "Берлинале" представи новата творба на филипинеца Лав Диаз "Приспивна песен за скръбната мистерия" ("Hele Sa Hiwagang Hapis" / "A Lullaby to the Sorrowful Mystery") , която е дълга 8 часа и 5 минути, без да броим предвидения един час за обедна почика, съобщи "Гардиън".

Това накара много хора да се запитат - не стига ли твърде далеч т.нар. бавно кино в борбата си с холивудските хитове?

Диаз, очевидно, не е на това мнение и заяви, че филмите не бива да бъдат съдени по дължината си и неговата драма определено не е част от вълната бавно кино.

"Слагат ни такъв етикет, но не сме бавно кино, а сме си просто кино. Не знам защо всеки път, в който обсъждаме филмите, говорим за дължината им. Киното е като поезията, музиката и изобразителното изкуство - няма значение дали е малка рисунка или голям портрет", коментира той.

"Приспивна песен за скръбната мистерия" разказва за филипинската революция от 19 век срещу испанското владичество, и по-точно за влиянието на Андрес Бонифацио, мъжа, смятан за едно от отговорните за бунта лица.

Филмът проследява живота на няколко групи хора, сред които и жената на Бонифацио, която издирва тялото на съпруга си в планина, населена с хора от духовното измерение. Сред останалите основни фигури са няколко млади революционери. Един от тях е поетът Джон Лойд Круз, който, ставайки свидетел на кръвопролитията на войната, губи вяра в способността си да пише.

Продуцентът на творбата Бианка Балбуена похвали "Берлинале" за смелостта не само да покажат лентата, но и да я включат в надпреварата за голямата награда. Тази събота предстои да разберем кой от 19-те филма-кандидати, ще грабне "Златната мечка".