Берлинале 2019: Немска касапница, зрители с ръка пред очите

Новият филм на Фатих Акин „Златната ръкавица“ („Der goldene Handschuh“) буквално разтърси от ужас публиката на „Берлинале“. Известният режисьор е прочут с това, че не си слага жанрови граници и обича да изненадва с историите, които разказва.

Историята, която този път ни поднася, е по истински случай - по едноименния роман на Хайнц Струнк. Именно този аспект на автентичност може би плаши.

Хамбург, 70-те години, един масов убиец, една кръчма, много жертви. „Златната ръкавица“ ни потапя в стилизираната, алкохолизирана, одимена, пъстра на гранични образи атмосфера.

Както във всеки друг филм за масови убийци, сюжетът не е главното, за което хора отиват да го гледат. В общи линии на този фронт изненадите винаги са малко – насилието и бруталните сцени са задължителни. Фатих Акин е намерил баланса между абсурда, трагедията и комедията. Това прави творението му така приятно за гледане, въпреки че не всеки би използвал думата „приятно“ в случая.

В публиката често се чуваха тежки въздишки и мнозина стояха с ръка пред очите. Хората гледат такива филми, за да се изключат от нормалното и да се оставят да повярват на фантазията на режисьора. Фантазия има в изобилие, немски шлагери също.

„Златната ръкавица“ е един много симпатичен и сполучлив филм, който майсторски си играе с границите на търпимост на зрителя. Изключено е да говорим за „Златна мечка“ обаче, тъй като журито на фестивала ще остане докрай политически коректно в изборите си.