Българските градинари в Хърватия: Една невероятна, но забравена история

В Хърватия на дребните монети им казват “бугари“. Така е, защото едно време, като се затварял пазарът в края на работния ден, за малко пари човек можел да купи много зеленчуци. Българските градинари не са връщали вечер стока.

В периода 1941-44 г. по време на Втората световна война българските градинари на практика са спасили Загреб от глад. По това време често са се случвали партизански акции, взривявали са мостове и до града не можело да стигне стока дори от околните села. Това се помни и до ден днешен от местните. Когато авторката на книгата „Българските градинари в Хърватия” Диана Гласнова си пазарувала в един магазин, възрастен мъж с папийонка и споделил, че неговият дядо казвал, че ако не били българските градинари, хърватите и до ден днешен щели да ядат само лук и фасул.
Българското градинарство по света е културен феномен. Българите са първите в света, които започнали да отглеждат разсад, и то за пазара, не за лична употреба. Някога те прозряли, че индустриализацията ще изтласка хората към града и затова, когато купували нива, поглеждали назад и ако виждали фабричните комини, вземали мястото.

Българската общност в Хърватия е синтез на три групи емигранти: музиканти и оперни певци, студенти, градинари. Първият реверанс е бил към оперните певци с написването на монография от видна хърватка музикограф. Затова Диана Гласнова решила да пише за българските градинари в Хърватия. Работила по книгата три години. Първоначално не познавала никого, запознала се с хората в процеса на работа. Тръгнала по Загреб да търси наследници. Издирвала човек по човек потомците, събрала е историите им. Проследила е нелеката съдба на тези фамилии след 1918 г. до 1944 г. Преровила е архиви, събрала е пресата от периода. Поради специфичното развитие на Хърватия това обаче било трудно. Хърватският архив не е цял. Една част е била отнесена в Белград.

Различно е положението на българските градинари в различните държави в Европа. През 2014 г., когато се е чествало 100 години градинарско движение в Унгария, става ясно, че 1914 г. Унгария е подарила петно на петима градинари за църква. Това е било невъзможно да се случи с българите в Югославия.

Диана Гласнова е намерила единствено чиновнически записи от 1936 и 1938 г. Те са били доста неточни – тъй като самите хървати имат само две имена, често бащино име са изписвали като фамилно, допускани са грешки в имена, дати, села. Освен това в бивша Югославия било разумно да се афишираш, че си българин. Баща съветвал дъщеря си „Ти много недей да говориш, че си българка, да учиш български език!”

През 1942 г. в Загреб имало 2000 градинари. Взели земя под наем и отворили градини. Понякога половин село работело при тях, особено през летния период.

За българите в Хърватия 9 септември затваря пътя им към дома. Паспортът на Царство България след 1944 г. вече не важи. Не им издават и югославски документи. Не могат да пътуват дори в Югославия. Те са като под домашен арест. Някои са пратили децата си да учат в България и след 9 септември те не могат да се върнат в Загреб. В някои случаи деца и родители са се видели отново чак след 30 години. Такъв е случаят с Атанас Чаталов, който на 9 септември си е бил в Загреб, докато децата и съпругата му са били в България. Не са се виждали 30 години, разказва внукът проф. Чаталов. Подобен е случаят на семейство Косеви. 9 септември заварил едно от децата им в България и чак през 70-те години на миналия век получили разрешение да се срещнат.

Това е само част от любопитната, но неизвестна за повечето нашенци уникална история на сънародниците ни в чужбина, която е описана в книгата на Диана Гласнова - „Българските градинари в Хърватия” - която получи своята премиера в Софийския университет.

Диана Гласнова е родена в София, завършва журналистика в Софийския университет. Работи в БТА, във вестниците „Демокрация”, „Знаме” и др. От 1966 г. живее в Загреб. От 2013 г. е главен редактор на сп. „Родна реч”, издание на Националната общност на българите в Хърватия. Почетен член е на три хърватски неправителствени сдружения и е главен секретар на Националната общност на българите в Хърватия и на Хърватско-българското дружество. В Загреб са издадени две нейни книги – „Войници на милосърдието” и „Монография на българските градинари в Хърватия”. Първата излиза в България през 2010 г., а наскоро пред българската публика бе представена на български език и „Българските градинари в Хърватия”.