Aвтобиографията на Уди Алън, отхвърлена в Америка, излиза на български

Скандална, разголваща, забавна и тъжна, откровена, дълго чакана и единствена по рода си – това е автобиографията на легендарния режисьор Уди Алън „Само да вметна“, която излиза на български с логото на издателство „Кръг“.

Отлагана почти 20 години, мемоарната книга беше съпроводена със скандали при излизането си на английски през 2020-а. Те обаче не секнаха нейната притегателната сила. Макар издателство Hachette да се отказа от публикуването, Skyhorse й вдъхна живот. За кратко време автобиографията беше преведена на френски, немски, испански, нидерландски и навсякъде бе съпроводена с дълги полемики за личността на Алън и правото му да разкаже своята история. Двама преводачи работят по бългaрския вариант на текста – Василена Мирчева и Мартин Петров, а консултант на изданието е киноведът Владимир Н. Трифонов. Красивата корица, в пълен унисон със стила на Уди Алън, направи Милена Вълнарова.

След години усърдно избягване на публичността и десетки сценарии с шестнайсет номинации за „Оскар“, 85-годишният Уди Алън най-накрая написа своята история. Неговият автентичен и непринуден глас, спечелил му достойно място в литературата, освен в киното, струи от всяка страница на „Само да вметна“. Сред откровенията, които често разширяват очните ябълки на читателя, са интимни подробности от личния му живот, детайли иззад кулисите на филмите му, превърнали се в класики. Алън говори без задръжки за едни от най-големите звезди на съвренното кино, с които си сътрудничи. Разказва всичко и за грандиозния скандал в началото на 90-те с бившата си партньорка Миа Фароу. Разяснява мътилката около обвиненията за сексуален тормоз, които дъщеря му Дилън Фароу отправя към него първо през 1992-ра, после през 2014-а, а наскоро и в документалния филм на HBO „Алън срещу Фароу“. Двамата не са разговаряли от почти трийсет години, но в „Само да вметна“ режисьорът отново декларира любовта си към осиновената си дъщеря и че очаква отношенията им да се подобрят.

Алън започва „Само да вметна“ с родителите си и техния 70-годишен съвместен живот, „изпълнен с ненавист“. Безпощадно описва провалите им, а обичта им сравнява с тази на канибалските племена в Борнео. Набързо минава през детството си в Бруклин, когато като дете мами на карти, за да обира връстниците си, и разбива изцяло представата на феновете си за своята особа. Ако някои си мисли, че Уди Алън е интелектуалец, който няма как да не е бил аутсайдер в училище, се заблуждава. Алън е точно обратното – популярен бейзболист илитерат, който бяга от училище, за да ходи на кино. Не е стъпил в театър до 17-ата си година, а до края на юношеството си е прочел само една книга – „Бандите на Ню Йорк“, плюс куп комикси. Младежът Уди Алън просто не обича да чете. Сблъсква се с литературата единствено заради жените, красивите бохемки, които четат Киркегор и гледат постановки оф-Бродуей. Живописта пък открива случайно, криейки се в музеите от училищните си задължения.

И така: „Хора, вие държите автобиографията на мизантроп и любител на гангстерите, илитерат и некултивиран темерут, който седи пред трикрилно огледало и упражнява номера с карти, тъй че да може да извади асо пика от всяко положение с идеята да измами някого при първа възможност“.

Алън прави цялостен преглед на бурния си живот – от първите си професионални ангажименти, когато пише за комедийни телевизионни предавания, двата си ранни брака, до навлизането в киноиндустрията, творчеството си, през известните си познанства, сред които тези с Даян Кийтън, Кейт Бланшет, Кейт Уинслет, Ема Стоун, Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн, Хавиер Бардем...

И с този звезден живот, залязващ днес в светлината на обвиненията и греха, Алън е повече от доволен или поне е примирен с онова, което е дошло: „Аз съм на осемдесет и четири; животът ми е почти наполовина приключил. На моите години играя с пари на казиното. Като не вярвам в някакво отвъдно, наистина не виждам каквото и да било практическо значение дали хората ще ме запомнят като филмов режисьор, или като педофил, или пък въобще няма да ме запомнят. Единственото ми желание е прахът ми да бъде разпръснат близо до някоя аптека.“

„Само да вметна“ е изключително забавен, откровен, задълбочен портрет на един от най-великите режисьори днес. Времето ще изсветли неговата особа, ще го постави на мястото му сред най-големите или пък не, но дотогава ние му дължим едно – да чуем и прочетем неговата изповед.