АСТ фестът за свободен театър кани на “невъзможни разговори” - извън гетата и балоните

Между 14 и 20 октомври ще се проведе 14-то издание на ACT фестивала за свободен театър.
Под мотото „Невъзможните разговори“ ще бъде представена програма от българска и международна драматургия, съвременен танц, пърформанс, мултижанрови експерименти, дискусии, работилници и съпътстващи събития.

На 14 октомври от 18:30 часа, вместо с театър, фестивалът ще стартира с дискусията „Невъзможните разговори“, чиято тема е посветена на изданието.

В рамките на фестивала публиката ще бъде провокирана с три международни представления и 30 български театрални представления, в пространствата на РЦСИ “Топлоцентрала”, Сцена “Дерида”, YALTA ART ROOM, I AM STUDIO, VOX POPULI и Ателие “Пластелин”. Те представят разнообразието и изобилието на независимата сцена, както и почти всички нейни жанрове.

С директора на фестивала - Стефан Прохоров, говорим за трудните теми и оцеляването на свободните артисти по време на кризи

Тази година фестивалът се открива с дискусията „Невъзможните разговори“, това е заглавието му. Какви конкретни теми, които обикновено остават извън публичния разговор, смятате да разгърнете? Как очаквате това да се отрази върху аудиторията и артистите – предвиждате ли провокации? Какви?

Невъзможните разговори невинаги са по теми извън публичния разговор. Въпросът е доколко водим публичен диалог по тях.

Да вземем за пример войната в Украйна и измерението на човешките жертви. Тази тема е постоянен обект на обществено говорене, както и на откровена демагогия. Не съществува обаче действителен разговор за всички аспекти на войната извън отношението насилник-жертва. Искам да съм пределно ясен - Русия на Путин е агресор и зло. Но както колективното наказание е военно престъпление, така и сливането на народ и политическото формирование държава е грешка.

Пърформансът “Facebook хореография”, част от нашата програма, е създаден в сътрудничество между украински артисти, живеещи в България и руския дисидентски колектив “Мира Зимка”. Те изследват заедно как социалните мрежи са едновременно инструмент на съпротива и репресия. Това е една от провокациите на фестивала - да общуваме със съзнанието, че няма една изчерпателна гледна точка по всеки въпрос.

Друг важен невъзможен разговор е за разрушаването на средата от нашето минало без ясен план какво идва на нейни място.

Документалният спектакъл “Къща за слон, самолет, градина” проследява изчезващите спомени на софиянци за Княжеската градина, която по-новите поколения познават само като “Градинката на съветската армия”. Само че такава вече няма, да не говорим за паметника. Тя се превърна в пространство на ремонта и отсъствието, на ограда между близкото минало, която обаче не предлага прочит, а само скриване от очите ни.

Свободната сцена е полезна с това, че предлага платформа за диалог по трудни теми. Какво прави „невъзможните разговори“ толкова важни за съвременната културна сцена?

Изкуството трябва да касае хората. Екзистенциалните проблеми са винаги и политически. В този смисъл, свободата, включително творческата, е най-вече отговорност. Подминаването на важното и значимото не е просто пропуск, то е опит за бягство. Живеем в общество и всеки наш жест се отнася и към останалите. Работата на артистите обаче е да насочват, да окрупняват, да правят по-видими предизвикателствата на времето и да формулират трудните въпроси.

Напоследък си говорихме с един умен човек за „прекаляващия либерализъм“ – дали махалата не са се завихрили прекалено силно и в двете посоки? И искаме ли да участваме категорично на едната или другата страна? Не водят ли политкорекността и кенсъл културата до също такава цензура и не поставят ли нови рамки и ограничения на артистите?

В свободната сцена работят хора с всякакви убеждения - непрактично леви и православни окултисти, анархокапиталисти и какви ли още не. Каквито хора срещаме в България, такива има и на свободната сцена. Всяка крайност е грешка, била тя и стъпка към здравословното равновесие. Но живеем в разделено общество, чиито части често нямат инструментите, с които да подхождат към околните. Пътувам често в цялата страна и се опитвам да си говоря с всякакви хора. Голямата ни грешка като общество е в предразсъдъка, че едни хора са по-значими от други. Гражданите на Тутракан имат нужда от също толкова култура, колкото тези във Варна. И трябва да го получават. Изключените групи от обществото ни - било на етнически принцип, по повод сексуалната ориентация или политическите пристрастия, са огромни. Не можем да живеем в справедлива държава, ако не уважаваме всекиго. Но за да променим баланса, понякога е полезно да бъдем по-смели и настойчиви. Прекалено много мои приятели не могат да живеят в България просто защото е твърде вероятно да бъдат нападани и нагрубявани на улицата, гонени от семействата си, ако щете - политически преследвани. Не искам това да бъде така.

Фестивалът тази година включва значителен брой български и международни спектакли. Как решихте кои международни продукции да включите и какво очаквате те да донесат в контекста на българската сцена?
Каним спектакли, които се вписват и допълват основната ни тема, в случая - “Невъзможните разговори”. Селекцията се извършва на базата на постоянно гледане - мое и на колеги и членове на Управителния съвет на асоциацията. Ползваме също препоръки в рамките на партньорствата с международните мрежи, в които АСТ Асоциация за свободен театър членува.

Стараем се те да допълват местния контекст с артистичния си подход, с прочита си на важни теми и с провокация към зрителите и към колегите артисти. Не поставяме международната програма на различен пиедестал спрямо българската, защото нашата сцена държи много добро ниво.

Спектакълът „Фейсбук хореография“ разглежда войната в Украйна чрез социалните мрежи. Как смятате, че дигиталното пространство променя разговорите за насилие и съпротива, и каква е ролята на изкуството в този контекст?

Социалните мрежи са идеален инструмент за унищожаване на диалогичността. Дистанцията и привидната анонимност на всяко мнение предразполагат най-вече към компенсиране на невъзможността да водим важни разговори на живо. Тъй като анонимността създава илюзия за безнаказаност, това е предпоставка за чудовищното развитие на всички крайни и често опасни политически и обществени настроения във всички измерения на политическия спектър.

В предишно интервю споменавате за разнообразието на софийските свободни пространства. Как се промениха тези сцени през последните години и какво ново предлагат днес на публиката? Ето Топлоцентралата например е резултат от нестихващите усилия именно на независимия сектор, нали така?

Точно така. Пространствата се умножават, все по-често се профилират и това е чудесно. Далеч не всички обаче отговарят на професионалните стандарти нужни за работа в по-голям мащаб. Това прави очакванията към Топлоцентрала и наплива от артисти, които искат да създават спектакли там изключително голям. Количеството продукции далеч надхвърля капацитета на Топлоцентрала, която изнемогва. Тя работи с публични средства, независимите артисти също и съвсем естествено те изискват адекватни сцени.

Във времето няколко установени такива пространства - ДНК, “Азарян” и др., бяха загубени. Сега Червената къща отвори отново врати - с коренно различен профил, появяват се и още места и това е страхотно. Но не ни освобождава от най-важния дефицит: на пространства, в които не само да се представя, но и да се създава продукция. Имаме нужда от второ такова пространство в София, по възможност с продукционен профил - място, на което спектаклите да бъдат създавани при необходимите професионални технически условия, а не адаптирани в последния момент, за да напаснат на натоварените графици на сцените.

Това е картината само в София. В страната е много по-трудно. Задават се обаче много промени - центъра “Кристо и Жан-Клод” в Габрово, свободната сцена във Варна заяви своето желание да има свое пространство по модела на Топлоцентрала и Община Варна пое този ангажимент по-рано тази година. Това е причината тази година АСТ да има и първо извънстолично издание именно там - в партньорство с фестивалите “Moving Body” и “Танцови Маршрути “, с подкрепата на Община Варна.

С работилницата „Професионален артист – да или не“ в програмата, адресирате проблемите със статута на артистите. Кога най-сетне ще имаме регистър на независимите артисти и как да придвижим този процес?

Това е въпрос към Министерството на културата, което има ангажимент към създаването на този регистър с последните промени в ЗЗРК. Готови сме да участваме в общественото обсъждане и да съдействаме в правилното формулиране на правилата за вписване в регистъра. Важно е тези промени да се правят в диалог със сцената, в противен случай ще осъмнем с нещо странно, непрактично, дори и вредно.

Как виждате бъдещето на артиста на свободна практика в България, и каква роля играе фестивалът в разрешаването на тези въпроси?

Артистите на свободна практика ще стават все повече, тъй като това съответства на духа на времето - всички искаме да бъдем по-мобилни и да избираме лично в какво участваме и в какво не. Тъй като образованието в изкуствата е финансирано с публични средства, необходимо е и институциите да бъдат готови за това. Държавното образование е стъпка към пазара на труда и изкуствата не са изключение. Моделът на репертоарни театри с постоянни трупи е до голяма степен отживелица.

Надявам се в обозримо бъдеще да видим повече колаборации между свободни творчески колективи и институционалните сцени, каквато е европейската практика. За целта е необходима реформа в методиката на финансиране на държавните театри, която прави подобни проекти почти невъзможни.

Виждате ли бъдещи възможности за още по-дълбоки международни сътрудничества и копродукции, особено с фестивали като PAF и Mala Inventura, с които вече имате партньорства?

Независимата сцена е изключително активна в международен план. Всяка година селекционери от международни фестивали посещават АСТ и канят български артисти. Миналата година в Чехия имаше специален Фокус върху българската независима сцена на фестивала в Кутна Хора. Това е резултат на много усилия и от наша страна.

Международните партньорства е единствената устойчива форма на съществуване на нашите организации - за момента. АСТ е копродуцирал неведнъж в миналото, а и сега не спираме да го правим под една или друга форма. Бихме се радвали на повече предвидимост на културните институции, за да си позволим спокойно да работим в по-голям мащаб.

Създаването на дигитален архив за свободната сцена е важна инициатива. Какви трудности срещате при събирането на лични истории и документи?

Дигиталният архив на свободната сцена е инициатива на АСТ Асоциация за свободен театър, започнала още през 2021 с подкрепата на Национален фонд “Култура”. Периодично провеждаме интервюта, събираме документи и се стремим да обобщаваме процеси и да извеждаме на преден план важните явления на свободната сцена. Проектът е дългосрочен.

Трудностите са същите като при събирането на какъвто и да било архив - издирването, подредбата и категоризацията на документи, както и приоритизирането в оповестяването на информацията.

Като ръководител на АСТ Фестивала, какви смятате, че са най-големите предизвикателства пред независимото изкуство в България в момента и как фестивалът работи за преодоляването им?

В цяла Европа културата оперира с публични средства и независимата сцена не е изключение. Това е особено важно, защото в същността си тя не е комерсиална. Свободните артисти се занимават най-вече с актуални, болезнени за обществото теми.

Те работят за приобщаването на уязвимите публики, за децентрализацията на културата, за публичното обговаряне на болните теми на нашите общества. За съжаление, програмите за подкрепа на такива проекти обикновено са обявявани твърде късно през годината, условията често не отговарят на практическите нужди на творците или пък чисто и просто резултатите биват обявявани прекалено късно.

Промяната ще бъде двустранен процес. От една страна артистите трябва да разбират по-добре как функционират институциите, от които очакват подкрепа, а институциите от своя страна трябва да бъдат отворени за конструктивна обратна връзка и да се стремят да адаптират своите програми в полза на артистите и културните организации.

За целта АСТ Фестивал винаги поддържа богата програма от дискусии, и семинари, в които творци , но и представители на институциите често има възможност да влизат в директен диалог. Организираме уъркшопи и обучения, които да помагат за ускоряването на тези процеси.

Можете ли да коментирате опасността от нулева година в НФК например – реално единственият инструмент за финансиране на независимото изкуство у нас? (Там сякаш държавата е вдигнала ръце, или поне с такова усещане оставаме, а пък има едни 25 милиона, които просто ще се върнат, или – преразпределят служебно в края на годината, може би… ако не се задейства фондът?)

НФК не е единственият инструмент за подкрепа на независимото изкуство в България - сесии за подкрепа има и в Министерството на културата, и в много общини. И това е важно - централизацията е враг на свободата.
Разбира се, притеснени сме от забавянето на резултати в различните програми на Фонда, както и от все по-неясното бъдеще на Плана за възстановяване и устойчивост. В другите европейски страни отдавна отчетоха своите проекти, а ние все още не знаем кога и дали тези пари ще стигнат до сектора. Стотици проекти очакват конкретни резултати и се надявам, че въпреки затрудненията, условията за тяхното изпълнение да бъдат съобразени с необходимостта от постигане на качествени резултати.

Добре би било държавата да функционира, за целта - знам какво ще правя на 27 октомври.

Благодаря и на добър час!

И аз Ви благодаря!

Стефан Прохоров е български режисьор и драматург, работещ най-вече в сферата на театъра и изпълнителското изкуство. Работата му се фокусира върху интердисциплинарния подход към социално значими теми, както и върху междукултурните експерименти в класическия театър. Неговата художествена работа е съсредоточена върху интерактивни и сетивни пърформанси по социални проблеми като „За доброволното робство“ (София, 2019), „Heritage: Revisited“ (Търгу Муреш, 2019), „Аз за вас“ (фалшива политическа кампания в София, 2019), „Прометей“ (2018), „Дневник на скръбта“ (2018), „LOW COST“ (2017), „Packages“ (2017) и др. От декември 2018 г. до януари 2021 г. е програмен директор в „Дом на киното“ в София, а от юли 2019 г. е член на изпълнителния съвет на Асоциацията за независим театър. Някои от пиесите му са представяни на театралните сцени в София и/или на фестивали като „Sphere“ Търгу Муреш 2019, „GATS“ Пекин 2016, INTERPLAY 2012 и други.