"Американски богове" и през 2018-а?

Като преглеждам американски сайтове, почти вярвам, че вторият сезон на ТВ-адаптацията „Американски богове” по романа на Нийл Геймън вероятно ще копира миналогодишната схема на Starz: между април и юни. По-запалените знаят – Фулър и Грийн се махнаха миналия ноември, самият Геймън успокои феновете, че ще се върнат, има втори сезон, няма да я има Джилиън Андерсън, дискутира се даже трето продължение (поне засега)... Изпълнителният директор на Starz Крис Албрехт беше заявил, че "визията и творческата база на Нийл са основополагащите, за екрана Брайън Фулър и Майкъл Грийн са нещо като преводачи на написаното от автора; също, че зависи и от партньорите от Fremantle", но общо-взето екстрасензитивния разказ за битките на старите и новите богове на територията на днешното човечество – може и да продължи дълго…

В началото на годината (и в края на всяка предишна) е пълно с класации и публикации от типа на: Дъ бест на годината, Дъ бест на очакваното за годината. И т.под. Да споменем, че в "Изборът на критиците '17" в раздел "Най-добър драматичен сериал" сред номинираните ТВ-продукции са: "Историята на прислужницата", "Американски богове (American Gods), "Странни неща" (Stranger Things) и дори "Игра на тронове". А понеже разбрахме, че „Троновете” няма да ги гледаме през 2018-а, аз ще подсетя и подхраня очакванията ви за едно друго значимо заглавие.

Онези, които могат да четат – повече от етикети в мола или субтитри с имената на изпълнители на попфолк по видеата – сигурно познават Нийл Геймън извън комиксите му. Вече имаме възможност да се запознаем с трактовката му на скандинавската митология, а по-голямото удоволствие е, че неговите американски богове (появили се в книга през далечната 2001 г.) оживяха в плът и кръв (във физически и свръхестествени тела, като зомбита, духове, леприкони, джинове и др.такива съвсем „естествени” за тях съществувания) в телевизионен сериал. В първия сезон (април-юни 2017 г.) ролите им одухотвориха Рики Уитъл (като Шадоу Муун), Пабло Шрайбър (Лудия Суийни), Иън Макшейн (Уензди-Один), Джилиън Андерсън (Медия), Емили Браунинг (Лора Муун), Криспин Глоувър (господин Уърлд), Джонатън Тъкър (Лайсмит „Тъжния”), Питър Стормеър (славянския Чернобог), Йетиде Бадаки (Билкис, богинята-любовница), Брус Лангли („Technical Boy”), Крис Оби (Анубис), Орландо Джоунс (господин Нанси), Демор Барнс (Ибис), Дейн Кук (Роби Бъртън). Още на следващата година след издаването й, книгата печели в категорията най-добър роман наградите Хюго, Небюла и Брам Стокър. Не е обезателно ТВ-сериалът да получи ЕМИ-та или Глобуси, но – повярвайте, ако не сте го гледали – в него няма по-малко кръв, секс, насилие и магия от „Троновете” по Мартин. Само че е ситуиран в най-западните земи отвъд безбрежното море.

       Когато скандинавците слизат на американския бряг (и те, и Колумб не знаят, че това е Америка и там живеят не индийците, а индианците), те довеждат със себе си своя бог Один. Пристъпвайки напред, един от тях е превърнат в Човека-Игленик от долетелите десетки стрели. Сушата не е безлюдна, а червените люде си имат оръжия и местни богове. В друго време през Аляска други племена прекрачват отвъд по несъществуващия сега земен мост. И те водят свои богове. Огненият бизон на местните побеждава отново. Отминават столетия, хилядолетия. Стопанин на всички земи е модерният човек. Анубис и Ибис държат малко погребално бюро. Билкис (проститутка в книгата) ползва сайтове за запознанства за да изяжда случайните си партньори по време на сексуалния акт. Вулкан е индустриален шеф на оръжейни заводи и всеки изстрелян на месо куршум е жертвоприношение в негова чест. Дори славянският Чернобог (не, това не е Тор с чука) е лишен от призванието си да умъртвява говеда в кланицата. Появили са се новите богове. Те са Интернетът, Медиите, Рекламата и пиарът, Технологиите, Дрогата, Световната корпоративна власт. И едните и другите са по-незабележими и доста по-плашещи от Зелените (или Сивите) човечета от техните НЛО. А че на затворника Шадоу мъртвата му съпруга се връща от гроба, за да установи, че като мъртва го обича повече и (макар край нея да кръжат мухи) даже двамата успяват физически да се целунат…, ами това са просто фокусите на боговете. Нали са богове, все пак.

Религиите съществуват. В религиозен дискурс коя е вярната парадигма – че боговете са създали хората, или че човекът е измислил боговете си. Религиите – казва мистър Уензди (Один) – са морализиращи или материалистични. Но еднакво се нуждаят от мъчениците си. Вулкан му отговаря, че Новите не са потисници, те са приливът, гравитацията, а Старите са история, която хората са забравили да разказват (сез.1, еп.6). Уензди ще му отсече главата, а зомбираната жена на Шадоу, Лора Муун, ще обобщи съвременната ситуация: Майната им на задниците! (Лора; пак там).

Книгата е сурова, приказна и стимулираща невронната дейност в човешкия мозък. Дебютният сезон на сериала – също. Е, друго си е да видиш написаното заснето добре. Мрачно, но с доста намигвания и чувство за хумор. Ефектно и емоционално въздействащо. Надграждащо книгата и даващо днешно звучене на действието; политиката не е забравена (има мюсюлмани и куклуксклановци, тъй че може и Тръмп да се появи в следващия сезон). Интелигентна работа по филма, мисля, че в някои отношения е по-лесен за възприемане, книгата идваше някак по-тегава. Страховита и вманиачена в детайли камера. Естествено омайваща актьорска игра, те го правят просто as is и са ти симпатични до един. Почти. Някои са гадно симпатични. Или плашещо смахнати. (Няма да познаете, че действието при гостуването у Зора Вечерная и Чернобог не се развива все едно сме в руска комуналка, заснета в реалити.) Да не пропусна – още интрото (като музика и визуални парафрази на рекламни човешки емблеми) е потресаващо в обещанието си за кръв, страх, митологеми и… добри специални ефекти.

И понеже успях да намеря най-добрия (за мен) коментар в нета от миналата година, ще завърша с цитат от блога на Civis, (http://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/), а скромното ми мнение е, че между започващите последни „Досиета Х” и „Троновете” чак догодина, има поне една поредица, която ще чака да я видим.
„Геймън умело играе с идеята за многото Америки, наслоили се една върху друга – неонова Америка на крайпътните закусвални върху земята на индианските духове, гетата на различни етноси и култури, сгушени в сянката на лъскави небостъргачи и офиси, космополитните мегаполиси срещу консервативните малки градчета. Модерно, постмодерно, древно, предисторическо – всичко това вибрира нестабилно къде в открит конфликт, къде в симбиоза. Изниква проблемът за връзката богове-хора. Очевидно е защо са им на боговете хора, но защо са им на хората богове и за кого всъщност трябва да викаме на мача „стари срещу нови“?”
А, да, и аз съм с впечатлението, че онази страна, континента отвъд океана, макар да не съм бил там, няма време за старите богове, феи, елфи. Тук-там орки и тролове. А боговете са новите.