Александра Карастоянова - Херментин - българката, която получи голямата награда за изкуство на Залцбург

На 12 ноември композиторът Александра Карастоянова - Херментин получи голямата награда за изкуство на Залцбург „Großer Kunstpreis des Landes Salzburg“, която се присъжда за цялостен принос в музиката. Това не е първото признание за музикалния ѝ талант, още през 2013 година тя получава и най-престижната държавна награда на Австрия – „Outstanding Artist Award Musik“, присъждана само на един музикант в страната. Александра Карастоянова е и първата жена композитор, получавала голямата награда за изкуство. 

Израства в музикално семейство с българо-руски произход. От 1994 година живее и твори в Австрия. Домът ѝ е във Виена, но сцената на Залцбург също я познава като пианист и композитор. Едно от най-забележителните ѝ постижения, в което има и друго българско участие, е представянето на неин концерт за цигулка „Mahagoni“ в „Карнеги Хол“ през 2007 година. Концертът е изпълнен от американския цигулар David Bowlin под диригентството на Стефан Линев.

Произведението ѝ за оркестър „Annäherung“ е представено по повод 250-годишнината от рождението на Моцарт и изпълнено от „Mozarteum Orchester Salzburg“, воден от утвърдения диригент Johanes Kalitzke. Макар от години да живее и твори в чужбина тя остава свързана с България. Неин концерт за пиано и оркестър е представен от симфоничния оркестър в Пазарджик със солистка Надежда Цанова и с диригент Григор Паликаров. Нейни произведения са изпълнявани от солистите Стела Димитрова и Димо Димов. Произведения на Александра Карастоянова-Херментин се изпълняват в едни от най-големите зали по света.

Вие получихте една от най-престижните награди за музика в Австрия. В какво се изразява тя и какво означава тя за Вас?

Това е най-високата награда за цялостно творчество и за заслуги към музиката в областта Залцбург, една от деветте области в Австрия. За тази награда не се кандидатства и тя се присъжда в областта на музиката на всеки 4 години, сменяйки се с областите литература, сценично изкуство и изобразително изкуство. Номинацията е в два етапа, отначало с номинации от институции и различни музикални организации, след което във втори кръг журито избира наградения. За мен тази награда е особена – като признание и оценяване, но и с това, че имам честта да съм сред наградени имена като нобеловия лауреат Петер Хандке, Илзе Айхингер, Бодо Хелл и моя преподавател по композиция Богуслав Шефер. Конкретно в музиката се награждават както композитори, така и изпълнители, които са родени в Залцбург, или дълго са живели там, или пък живеят понастоящем в тази област. Аз живея във Виена, но в Залцбург съм имала много премиери и изпълнения на моя музика и това е било решаващо в присъждането на тази награда. До такава награда се стига и чрез много други професионални събития и успехи. Имам изпълнения на сцени като Музикферайн, виенският Концертхаус, в Nordic House на Фарьорските острови, Вилла Массимо в Рим, в Бразилия, канадския Парламент, имам поръчки от австрийското радио, от западногерманската телевизия и радио, представително CD от националното радио и телевизия, издадено в Ню Йорк. Предстои ми изпълнение в Концертхаус в Берлин и скоро ще започна работа над поръчка за камерен оркестър в Естония.

Как австрийците поддържат традициите в изпълняването на класическа музика от ерата на Моцарт и Бетховен до наши дни?

Безспорно, Австрия се слави с поддържане на традиционната си музикална култура. В съотношението между традиционното и съвременното надделява първото. Същевременно тук се провеждат и големи фестивали за съвременна музика – това са „Аспекте Залцбург“, „Wien Modern“, „Klangspuren“ и много други. Ние имаме много специализирани ансамбли за нова музика на много високо ниво. Лично аз съм работила съвместно с големи формации като Моцартеум оркестър Залцбург, с швейцарският оркестър Музикколлегиум Винтертур, с Виенския радио-симфоничен оркестър, със Симфоничния оркестър "Форарлберг, както и с почти всички съвременни австрийски ансамбли, а също с известни музиканти и диригенти. Разбира се, акцентът в музикалният живот върху миналото е налице. От друга страна, наградата, която получих, е също знак, че съвременното изкуство се цени.

Как според Вас могат да бъдат насърчени децата и младежите да се занимават с класическа музика?

Преподавала съм дълги години пиано, композиция, камерна музика, както и теория в една от консерваториите във Виена, преподавам и на млади музиканти. Не бива да се забравя, че занятията с музика не са само удоволствие, а най-вече работа. За младите или за децата ранното съприкосновение с жива концертна практика е много важно. Много по-различно е да видиш и чуеш на живо. В днешно време се предлага повече информация, отколкото знание, което е голям проблем. В ранното професионално обучение композицията се предлага рядко или твърде късно. А децата и младите са много отворени за всичко ново и не са обременени. Никой от нас не е роден с Моцарт. Добре е децата да се насърчават да импровизират, за да стигнат и до измисляне на своя музика. 

Аз обичам да импровизирам, да навлизам в различни стилистики, започвайки от полифонична музика и свършвайки с поп и джаз. Пианото има важна роля както в композиционният процес, така и в работата ми с музиканти. Често по време на репетиции показвам на пианото какво очаквам като интерпретация и това се цени, понеже е рядка практика. Има и друг по-общ аспект в професионалното обучение - безумната конкуренция изисква все по-ранно узряване, особено в инструменталната област. Аз съм на мнение, че тези екстремни темпове на развитие, които се изискват от младите музиканти, с гонене на най-сложното, най-техничното, да не говорим за пагубния перфекционизъм, са проблем и мисля, че понякога по-късното може да е по-плодотворно. В този смисъл може би не е зле да се замислим за „откриването на бавността“, както гласи едноименната книга.

Случва ли Ви се да се преситите от музиката и да търсите тишината? Влияете ли се от друга музика?

По време на самия процес на композиране предпочитам да не се отвличам с друга музика. Но в крайна сметка ние изказваме това, което носим в себе си, с целия багаж от придобитото и развитото. Как да не се влияем от друга музика? Израснала съм в семейство на музиканти, започнах с пиано на 6-годишна възраст. На тази възраст бяха първите ми композиции. Получих допълнителна интензивна теоретична подготовка от ранно детство, имам няколко висши образования по пиано и композиция, и години наред се занимавам с интерпретационни проблеми, изграждане на музикален вкус… Неминуемо целият този огромен слухов и музикален опит няма как да не се отразят. Много неща могат да повлияят върху композицията – музика от миналото, българската автентична народна музика, която нося в себе си. Влияя се и от дочута някъде интересна филмова музика. Но пък и активното знание за тенденциите на съвремието също помага. Обичам много българската народна музика. В някои от моите композиции като „Мари мамо“, чийто фрагмент неслучайно избрах да бъде изпълнен на тържествената церемония за връчването на Голямата награда за изкуство – едно трио, в което целия край, както инструменталния, така и моята гласова импровизация, стилистично се обръщат към българският фолклор. "Мари мамо" е записана в Ню Йорк и се радва на възторжени реакции от публиката.

Харесвате ли автори и изпълнители от популярната музика?

Като класически музиканти, ние сме постоянно с музика около себе си. Прекарвах по-малко време в слушане на популярна музика, но каквото и да чуех можех веднага да го изсвиря на пианото. С часове мога да свиря поп, рок или нещо по-популярно. Веднъж в студентските ми години в Залцбург ми се наложи спонтанно да заместя един колега в пиано бар в престижен хотел. Никога не бях се занимавал с нещо такова. Спомням си, че след 2-часово свирене някой ми каза, че може и да повтарям нещата. Сега, покрай 16-годишната ми дъщеря, която учи поп и джаз пеене, слушам по-интензивно популярна музика. Младите хора като дъщеря ми често се връщат към нещата от 60-те или 80-те. Аз повече предпочитам групи като „Куин“, Стинг и много други. В момента нещата са по-комерсиализирани, има и „музика на килограм“, както аз я наричам. Винаги има ценни явления и характерни тенденции, но новите комуникации и медиите изваждат понякога на преден план доста посредственост. Колкото до характерни явления на една епоха, то и в класическата съвременна музика има разпространени тенденции, които също може да са далеч от моите търсения. Аз вървя по свой път.

Как се случва процесът на композиране при Вас?

Нищо не се създава само с вдъхновение, а чрез работа. Да, понякога има тези особени моменти, в които усещаш нещо повече, но те са възможни само в процес на работа. Работя бавно, с много скици. Невинаги пиша от А до Я и в последователност заради специфичните форми на развитие, които създавам. Първоначалното търсене е много дълго. То е търсене на характерни идейни ядра, които са много кратки, но вече с идея за семантика. Процесът на създаване е интензивна, понякога екстремна работа, търсене, в което няма рутина. Това, което изисквам от себе си, понякога е безумно много, затова хилядите скици се изхвърлят. Има и психологически моменти, за които се замисляш – как в развитието на материала да държиш слушателя в напрежение. 

Какво бихте казали на хората на изкуството в България, които са озлобени или огорчени от липсата на подкрепа?

Макар и да не живея в България, аз общувам с български музиканти и проблемите им не ме оставят безразлична. Много похвално е, че в България има приемственост между началното, средното и висшето музикално образование, което е изключително важно и което в Австрия, за съжаление, го няма в такава степен. Сега установявам, че в България има учудващо много медии, които се интересуват от култура, докато при нас те не само са много по-малко, но и все повече се закриват и се залага на шоупрограмите за масовия вкус. Това са лоши тенденции. За музикантите в България безспорно е трудно. Държавата трябва да поддържа културата си. Да, тук са малко по-добри условията, но дори и през годините да съм получавала много награди и признание не мога да съществувам чрез композиране. Никой не може. Композираме в свободното от работа време, което е много тъжно. Истината е, че при нас в някои аспекти ситуацията е по-добра, но има много нерешени проблеми. Все пак държавата се опитва да подпомага композиторите със стипендии и субсидии, но те се дават за определени проекти и няма гаранция, че ще ги получиш. 

Разкажете за живота си извън музиката? Имате ли развлечения и други интереси?

Аз имам две големи деца – дъщеря на шестнайсет и син на двайсет и три години, и двамата са музиканти. На мен не ми трябват развлечения, с деца и семейство никога не е скучно. Дъщеря ми, освен че се занимаваше с пиано, още 10-годишна спечели първа награда на общонационалният конкурс за композиция „Jugend komponiert“ във възрастова категория на 10-14 г. за произведение за 3 саксофона. Сега тя е концентрирана върху джаз и поп пеене, има изпълнения и в „Порги и Бес“ на най-известната джаз сцена във Виена, пяла е и в джемсешъни с едни от водещите джаз квартети тук и е в състава на няколко групи. Има и своя собствена група, с която започнаха да пишат своя музика. А това е най-важното. Синът ми е пианист и диригент и беше печелил първо място в националния конкурс по пиано „Прима ла музика“, с награда от международни конкурси по пиано. Иначе винаги с нетърпение чакам да дойде лятото, което прекарвам в България. Имаме малка къща в село Телиш и градина, заради която ме интересува всичко, което цъфти през лятото. В началото мъжът ми беше преброил около 33 вида зеленина, но сега градината е разкошна, като аз постоянно пренасям оттук какви ли не растения и рози.