Александър Сано-Косъма в размисли за кино и политика...

Александър Сано е роден на 2 май 1977 г. в Асеновград, но е израснал в Русе. След като завършва професионална гимназия по мода и облекло, е приет в Софийския университет специалност политология, но след две години се насочва към НАТФИЗ. Още като студент започва да играе в Народния театър, след това следват "Сълза и смях", "Сфумато", "Театър Българска армия" и др.

Интервю на Марта Воева

- Учил си политология в СУ и в същото време и в НАТФИЗ.

-  Първо учих политология две години, след което направо си заминах, не съм дори и прекъсвал, просто се отписах и...

- Не ти ли харесваше политологията или?

- Ами, не, и за т’ва се махнах, твърде суха наука ми беше, но пък пазя и до ден днешен много добри приятелства с трима-четирима колеги.

- В НАТФИЗ си учил кукли. Защо реши да не се занимаваш с куклен театър след това?

- Ами, аз не съм го решил, то така се получи. Още като бях студент, започнах да играя в Народния театър в "Ромео и Жулиета", една постановка на Лили Абаджиева, после "Сълза и Смях", после влязох в казарма и като се върнах, пак в драматични театри. Така или иначе актьорът, който завършва кукли, може и нещо повече, той пак си е актьор. Кукленият театър определено ми харесва и ми доставя удоволствие да се занимавам с него, но в близко бъдеще не виждам това как ще се случи.

- Стана ми интересно, че си учил политология и исках да те питам какво мислиш за поличитеската ситуация в момента?

- Малко странно или закъсняло попробуждане на населението на тази република, защото нещо кой знае какво, нали, като изключим извращението 70-годиншна жена да получи сметка за 700 лв., но нещо кой знае какво не ми се стори да се случи, че да сте стигне чак пък и до подаване на оставки на кабинет и кво ли не.

Не съм в никакъв случай фен на правителството, но два дена прекарвам в размишления да се сетя за някакво по- добро, което да сме имали, и май-май не сме имали. Като цяло тъпото е, че трябва да си избираме по-малко смотаното правителство, което е трагедия. Но предпочитам това пред всичките други мазни чичковци, дето са иначе много интилигентни и са с много рафиниран имидж и не знам си какво, при положение, че вземаме за чиста монета твърдението на тия хора, че сегашното ни правителство са селтаци и селяндури, но ми е интересно, те, рафинираните, какво в повече имат да го сложат на кантар от селяндурите? И ако ще разсъждаваме в тая посока, предпочитах селяндурите да си довършат мандата, пък после ще видим.

Трагедията е, че тези може и да не ме кефят, ама другите ме отвращават. То е ужасно, сега ще се появят някакви нови лица (някои не са нови , но за първи път ще се пуснат в битка) като Меглена Кунева, към която принципно имам някакви симпатии, но нямам абсолютно никаква ясното що за скрита лимонка е и тя. Общо взето си е риск да се избира нещо друго, защото като че ли малко от малко нещо се постегна тоя отбор, а никой не прави смени, ако на един отбор му върви играта.

Аз гледам от камбанарията, на която съм и около хората около мен много неща пострадаха. Но те не са пострадали заради "селяндурите", както наричат правителството ни, а просто живеем във вапиюща икономическа криза вече 5-а година и тя не е само у нас, тя е навсякъде.

Все пак фактите говорят, че има няколко неща, които ще си ни останат и в София, и в дръжавата като цяло, коитоще останат за десетки години напред. Вчера гледам по новините излизат животновъди и хората си казват, че никога преди този кабинет, за почти четвърт век, откакто сме в така наречената демокрация, те не са усвоили толкова много пари по европрограми и кво ли не и това са някви факти.

- Как може да се оправи това според теб?

- Естествено, че мисля, че бившите агенти на Държавна сигурност трябва да се махнат, но те няма да се махнат, докато не измрат. В момента, в който измрат и например, моето поколение стане около 45 и хора от моето поколение влезнат реално в управлението, защото то няма и да има кой, ще трябва да сме ние вече, се надявам наистина лупените да са по- малко. 

- Това беше много епична реч за политиката. Предлагам да продължим нататък.

- Да, с нещо по- приятно.

- На какво мислиш, че се дължи високата посещаемост на театрите и как мислиш, че трябва да се развива театърът в България от тук нататък?

- Не съм се замислял конкретно, но сигурно е комплексно. Със сигурност в последните години се появиха много, наистина много качествени постановки. Другата причина е, че човекът в каквато и неизгода да изпадне, винаги има нужда от малко култура и изкуство. И според мене просто се възроди някакъв глад на хората да ходят по театри. Аз се върнах в театъра, не бях играл 5 години, сега играя в една постановка в Сатирата - "Досадникът". Една комедия, с която обикаляме страната и е наистина много, много приятно да видиш претъпкани зали, дори допълнителни столчета. 

- Защо след толкова много години се завръщаш на театралната сцена, защо не по- рано?

- Аз не правя нищо на всяка цена, слава богу. Освен това, нали това си е моя траектовка, гледам да спазвам някаква актьорска театрална хигиена, така му казвам. Не мога да играя в един сезон 7 роли. Не вярвам, че е възможно. Някои колеги го правят, те явно имат други разбирания, но в едно ще си добър, във второ ще си добър, в третото ще се спасиш и от там нататък ще започнеш да се повтаряш, все пак разполагаш с една физиология. До две роли, в някакъв такъв тип шизофрения може и да изпадна, но да играеш 5-6-7 неща непрекъснато нещо не ми се струва реално. Аз за 13 години имам 4 роли. Горе-долу на три години по една и така се чувствам добре.

- Какво ти носи театърът?

- Оная различната тръпка, която получава актьорът извън киното. Това си е директният контакт с публиката, освен това ти не снимаш няколко дубъла, от които се избира нещо и то остава завинаги в лентата, всеки път е наново, наново, наново, срещаш нови хора, всеки път имаш възможност да направиш нещо по- добре. 

- Смяташ ли, че е по-истински от киното?

- Не, защото това са просто два различни типа актьорска работа. Не мога да кажа, че едното е по- фалшиво, другото е по- истинско. Даже в много отношения истинността най-вече приляга на киното. Докато в театъра можеш да си позволиш някакви хиперболизация или нещо да направиш гротескно, в киното това няма как да мине, защото като ти набият един крупен план, ако дори си несигурен, камо ли пък да тръгнеш да преиграваш, то си личи в погледа ти веднага. В театъра не е така. Ако те гледат на 9-и ред, можеш да си позволиш и по-едър жест, за да стигне това нещо. И сещам се за разделението този е добър театрален актьор, този е кино актьор, това също са някакви глупости за мене. Актьорът, ако е добър, той много добре знае и как се играе в театър, и какво се прави пред камера.

- Мислиш ли, че така трябваше да свърши твоя герой в "Под прикритие" Косъма? Макар и престъпник, той бе и положителен герой.

- Позитивен - да, такъв си беше. И така трябваше да си приключи според мен, защото едно от предимствата на сериала е достоверността му. Със сигурност много симпатични момчета, занимавайки се с неща, с които героят ми в ‘Под прикритие’ се занимаваше, свършиха по абсолютно същия начин. Много се надявам това да е поучително, защото знам, че много хора го харесват, особено подрастващи, трагедията след убийството му се разгърна в някакви неочаквани за мен мащаби, но дано разберат поуката от цялата тая работа.

- Мислиш ли, че е нормално толкова зрители да тъжат по един сводник?

- И най- вече по един измислен герой. Аз често давам сравнение с Мики Маус. Ако утре Мики Маус умре, не знам дали толкова ще страдат хората (смее се). Престъпникът е човек, който се занимава с незаконни неща, това не го прави задължително някакъв изверг или лош човек. Адски много престъпници имат чар, то е видно, някои от тях дори са в политиката и хората ги харесват. Просто един човек, ако си е чаровен, хората започват да го харесват и много често пренебрегват всъщност той с какво се занимава. Все пак аз не бих симпатизирал на сводник, поне така си мисля.

- Ако не беше ти актьорът, който играе Косъма, и следеше сериала, мислиш ли че щеше да ти стане тъжно за него?

- Зависи от предполагаемия друг актьор, който го изиграе .Ако е бил симпатичен и е успял да спечели симпатиите ми, така както на останалите, вероятно да. Ставало ми е тъжно примерно за героя на Шон Бийн в Game of Thrones, който ми е любимият сериал. Не съм му писал стихотворения и песни, но аз съм и в друга възраст, но ми стана такова тъпо, че няма да продължи този образ, защото беше изключително силен и предполагам така се чувстват и феновете на Косъма, за което съжалявам много (смее се).

- Освен с театър си се занимавал и с музика, разкажи за тази твоя страст?

- Занимавам се с музика, както гласи клишето, откакто се помня. От малък, от дядо ми съм се запалил, общо взето много преди да си помисля да ставам актьор и това е част от живота ми, абсолютно неизменна. Всякакви неща ми се случиха за тези години, Братя Мангасарян, после Среброто , нови тракове съм заредил, като му стане време ще ги извадя, писах музика за едно филмче, занимавам се с дигитална дистрибуция на музика с лейбъла Silver Noise, който имаме тука с един приятел. Решили сме чисто промоутърски да поканим една плеяда от диджеи, които не са съвсем мейнстрийм, но са изключително талантливи.

- Какво беше да си на една сцена с Asian Dub Foundation?

- Еми супер, първо форумът е голям - "Спирит ъф Бургас", второ това е една група, която аз много харесвам и си е шанс, и си е готино, на открито на моренце, десетки хиляди хора, приятна работа. На всеки артист ще му е приятно.

- Какво те вдъхновява?

- Вдъхновението си е необходимост. Вдъхновява ме, като почна от вкъщи от децата, жена ми, любовта, приятелите ми, самовдъхновявам се много често, това е много добре, в смисъл, човек трябва винаги да може да се самовдъхновява, да си черпи от собствения акумулатор. 

- Имаш ли чувството, че си роден на грешно място в грешно време? Ако можеше да избираш, къде би се родил?

- Не, предполагам всичко си е както трябва. Много ми харесва Ренесанса и бих бил доволен да разбера, ако има прераждания, че съм поживял и в Ренесанса, защото там е много приятно и доста по-човешко време. Но пък в крайна сметка човек живее в среда, каквато той си направи, въпреки ситуацията и времето. Аз съм се сприятелил с хора, които имат хора сходно на моето виждане и ние сме направили така, че нашият свят около нас да е хубав и да е добър и в този ред на мисли, аз си харесвам живота.

- Какво мислиш за развитието на българската музика в момента?

- Нещата са много добре, даже не е да има светлина в тунела, а направо според мене вече сме излезли от тунела. И поп сцената като цяло много живна, и клубната сцена много живна, хората започнаха да обръщат внимание на изпълнители, които правят изключително високо качество музика, несъобразено с масовия вкус. Явно има пробуждане и в самата публика.

- За какво си мечтал като дете?

- Да стана космонавт, но много бързо разбрах, че няма как да стане, защото там трябва да си на "ти" с математиката, аз не съм. Освен това при две поредни кълбета напред ми се завива свят и нямаше да издържа и физическите изпити най- вероятно. Но се надявам сега с тези екскурзии, които се планират да се правят извън орбитата в космическото пространство, да си купя билет, поне да се разходя. Ще ме повозят (смее се).

- Какво ти предстои?

- Ще си почина сега малко. Предстои ми едно ходене по кино линия в чужбина сега края на март, с театъра си имам дати в страната и тук в София и май месец влизам в нов проект на националната телевизия, почвам да снимам нов сериал, за който още ми е рано да говоря, но ще се връщам на екран скоро.