''30 вечери с 30 класики'' представя ''Чия е тази песен'' на Адела Пеева

Документалният филм на Адела Пеева „Чия е тази песен“ ще бъде представен тази вечер в рамките на фестивала „30 вечери с 30 класики“, организиран от „Филмаутор“.

След прожекцията режисьорът-сценарист ще се срещне с публиката и ще подари на всеки зрител DVD копие на филма с автограф.

„Чия е тази песен“ тази година навършва 20 години от премиерата си. Оператор е Жоро Недялков. Копродукцията е на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Нидерландия и е разказ за търсенето на истината за една песен. Герои във филма са както звезди на балканската музика – Зеки Мюрен, Селма Карловец, Омер Побрич, така и обикновени жители на Турция, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Република Северна Македония и България.

Песента на филма има много имена, в България се нарича „Ясен месец веч изгрява“, в Босна – „Погледай ме Анадолко“, в Сърбия – „Руси коси“, в Северна Македония – „Ой, девойче, девойче“, в Гърция – „От чужда земя“, в Турция – „На път за Ускудар“, еврейското заглавие е „Красивата девойка". Може да се открие и на арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски.

„Чия е тази песен“ е първият български филм, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. Представен е в програмите на 50 международни филмови фестивала, между които „Трайбека” в САЩ и IDFA в Нидерландия, отличен е със 17 национални и международни награди.

„Мисля, че причината за този продължаващ с десетилетия интерес е правдоподобността на историята, залегнала в сюжета на филма. Той разказва за нас, балканците, за манталитета ни, за нагласите ни в отношения със съседите, за комплексите ни и вечното ни желание да сме „по-голямата работа“ от тези до нас. Всичко показано във филма е много истинско, колоритно, емоционално и това предизвиква интерес и на младите, и на възрастните зрители. И не на последно място: ние сме едни и същи. Историята е локална, но въздейства глобално“, казва Адела Пеева.

„Имаше много и хубави истории, хубави спомени от срещи с всички тези хора, които срещах в продължение на почти две години. Но след повече от 20 години, това, което с радост си спомням, е невероятната подкрепа и помощ, която имах през целия снимачен период, и то от обикновените хора – не само от участниците във филма. Приказките от рода „Дете, и на магарето, ако е гръцко, не се качвай“, се оказаха абсолютно фалшиви. В този контекст моят гръцки колега, който ми помагаше при снимките в Гърция , една вечер ми каза следното: „Аз всъщност ти помагам, защото искам в процеса на работа да те убедя ,че песента все пак е гръцка“, разказва Пеева.