10 интелектуалци бранят Вежди Рашидов с писмо
10 български интелектуалци излязоха с открито писмо в подкрепа на министъра на културата Вежди Рашидов.
Подписалите призива председатели на творчески съюзи и театрални директори са категорични, че Рашидов и екипът му са направили "първата голяма крачка за реформа в българските културни институти".
Публикуваме пълния текст на писмото без редакторска намеса:
Оценката на стореното за българската култура в първия мандат на министър Вежди Рашидов не се прави с онлайн подписка. Заставаме с имената си и с убеждението за обективна оценка.
Министър Вежди Рашидов и екипът му направиха първата голяма крачка за реформа в българските културни институти, за някои не особено популярна. Никое ръководство на Министерството на културата през последните 25 години не се осмели да предложи алтернатива за финансиране и по-благоприятни възможности за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и творците на духовни блага.С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност.
Широката панорама от културни институти - оперни, драматични и куклени театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли- заработиха по нов, по-продуктивен начин. Това доведе до адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички по равно.
Изоставеният през 90-те години сграден фонд на МЕИ се превърна в сграда на съвременен музeен център (наричан разговорно Българският Лувър)благодарение и по инициатива на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране изцяло с европейски средства.
В продължение на много години в Министерството на културата нямаше структура за работа с европейски фондове. Вежди Рашидов успя не само да я създаде, но и да спечели многобройни проекти, като Ларгото в София. Той успя да ремонтира десетки театри, зали, училища по изкуствата. Възстановени бяха унищожени от времето и безхаберието уникални паметници на историята и археологията като Червената църква край Перущица, Кръстатата казарма във Видин, некрополът под църквата „Света София” в столицата,” Ески джамия” в Стара Загора...
Рашидов беше първият български министър от новото време, който не закриваше музеи, а откриваше нови и въпреки всички идеологически спорове около Музея на социалистическото изкуство, това място се превърна в интересна и престижна експозиция. Същото важи и за Музея на съвременното изкуство, отново създаден по проект със средства от Норвежката програма.
Впрочем цялото усвояване на средствата по Норвежката програма, които ще бъдат насочени към дигитализация и опазване на културното наследство, беше започнато именно от Вежди Рашидов, а в двете години след неговото управление не претърпя абсолютно никакво развитие.
Рашидов подписа споразумения за филмови копродукции с Израел, Франция, върна сградата на „Шипка“ 6 на художниците, ремонтира с европари Националната художествена галерия, издейства процент от залаганията в хазарта да отиват в Националния фонд „Култура“, подписа с Русия издаването на десет книги на български автори на руски и превод на руски автори у нас, пусна десетки проекти за българските читалища и за издаване и купуване на книги от библиотеките.
Разумните хора в България и дейците на културата умеят да ценят добрите дела.
Павел Васев
Пламен Карталов
Любен Генов
Калин Сърменов
Димитър Митовски
Мирослав Пашов
Андрей Слабаков
Христо Мутафчиев
Иван Павлов
Ценко Минкин