Димитър Илиев за Джирото: Чудех се за какво ще харчим 2 милиона с гала вечеря за 600 000!!! (видео)
Когато Димитър Илиев влиза за втори път в Министерството на младежта и спорта, една от първите задачи на бюрото му е дебел договор за Giro d’Italia. Договорът е подписан три дни преди встъпването му в длъжност. По думите на Илиев, той започва да го чете веднага и осъзнава, че държи в ръцете си не просто спортно събитие, а международния образ на България.
„Почнах да го чета. Първи път. Почнах да се потя. Втори път. Трети път го прочетох. Официално не съм мигнал. Защото осъзнах какво държа в ръцете си. Държим в ръцете си имиджа на България. Ако се провалим, буквално влизаме в новините като държава, в която не стана“, разказа Илиев в рубриката на OFFNews „След властта“ с водещ Искра Ангелова.
По това време той е в Милано, покрай Олимпиадата. Разказва, че не е спал цяла нощ.
„Това, което си казах, е: Митко, ти нямаш назад. Имаш подписан договор. Трябва да се справиш. Почваш от тази сутрин да събираш най-добрия възможен екип.“
Именно оттам започва историята, която Илиев описва като един от най-силните примери за екипност в служебния кабинет на Андрей Гюров. Организацията събира хора от различни институции, министерства, общини, местни власти и екипи на терен.
„Тук е ролята да благодаря на всички хора, защото това са страшни хора, които срещнах там. Наистина уникални. Кметове, зам.-кметове, хора от различните институции и министерства, хора на всякакви нива. Не само министрите. Уникални хора, отдадени, които искат да направим най-доброто“, каза той.
Таблица с 400 задачи
Илиев описва организацията на Джирото като процес, в който в началото почти всичко е било в червено.
„Имахме една таблица с 400 позиции, които повече светеха в червено. И полека-лека, с непрекъсната работа, непрекъсната координация, светваха в жълто, в зелено. Накрая всичко светеше в зелено“, разказа той.
След това екипът отива при премиера Андрей Гюров, за да докладва готовността.
„Той задаваше въпроси: това готово ли е, това готово ли е. И все пак оставаше едно притеснение — дали за всичко е помислено, дали за всяко нещо сме се погрижили.“
В крайна сметка, по думите на Илиев, Giro d’Italia минава много добре. Той самият се вози в кола точно пред състезателите.
„Когато се откъснаха тримата напред, ние минавахме между тях и основната група. Едно истинско празненство видях в очите на хората. Ужасно много хора бяха излезли. И всички бяха щастливи. И аз много се чувствах щастлив в колата. И много горд.“
„За какво ще харчим 2 милиона и 57 хиляди?“
Най-скандалната част от разказа му обаче е свързана с предварително заложените разходи около събитието. Илиев казва, че е гледал документите и не е можел да разбере за какво са предвидени 2 057 000 лв.
„Три дена съм се чесал по главата да мисля за какво ще харчим 2 милиона и 57 хиляди. Гледам ги, прелиствам ги и не мога да разбера“, разказа той.
В документите попада и на перо за гала вечеря.
„Попадам там на това: гала вечеря — 600 хиляди. И аз съм в пълен потрес. Каква е тази гала вечеря?! Истинската цена на вечерята беше 20 хиляди и дори нея не платихме ние, плати я Община Бургас“, каза Илиев.
Той подчертава, че извън 15-те милиона лева, които по договор е трябвало да бъдат платени на италианската страна, цялата организация на събитието е струвала 208 хил. лв.
„Накрая всичко това нещо струваше, освен тези 15 милиона, които бяха под договор да платим на италианците, точно 208 хиляди. И състезанието стана по най-добрия възможен начин“, каза той.
Илиев определя този резултат като доказателство, че когато има яснота, координация и желание, държавата може да организира голямо международно събитие без раздути разходи.
„Когато има желание, има и възможност да се случат нещата. Има как да стане.“
„Примерът за отборност ми е Джирото“
За Илиев Giro d’Italia остава не само спортно събитие, а пример за работа на хора, които не се познават, имат различни институционални и политически позиции, но могат да се съберат около ясна цел.
„Примерът за отборност и за екипност ми е Джирото и това ще ме крепи. Това ми даде много силна надежда, защото там бяха хора, които ние не се познавахме. Различни хора, с различни партийни интереси, съвсем различни. Обаче, когато има голяма цел, обединени, заедно, всеки се раздаваше на максимум“, каза той.
По думите му именно голямата цел е променила начина, по който институциите и хората на терен са работили.
„Когато няма скрито-покрито, когато хората на власт не се чудят какво да откраднат, когато не са водени от гузна съвест или от страх, а от чистото желание нещо да се случи, хората се изправят и тръгват след теб“, каза Илиев.
България през призмата на голямо събитие
Според публикации в международни медии Джирото е било отразено в десетки държави (87) и е показало България пред милиони хора. Илиев не поставя себе си в центъра на успеха.
„Не съм аз. Изобщо не съм аз. Без тези хора нищо нямаше да направим“, каза той.
За него най-важният резултат е усещането, че институциите могат да работят като отбор, когато има срок, ясна отговорност и човек, който да поеме риска.
Същевременно случаят с предварително заложените разходи — 2 057 000 лв. и гала вечеря за 600 000 лв., по думите на Илиев — поставя въпроса как се планират публични средства за големи събития и колко струва същото събитие, когато разходите се преглеждат внимателно.
Финалната сметка, която бившият спортен министър посочва, е 208 хил. лв. за организацията извън договорените 15 млн. лв. към италианската страна.
Giro d’Italia в България така остава в разказа му с две лица: като международен успех и като пример как внимателното управление на разходите може да промени мащаба на публичната сметка.