'Вавилонските мъдреци' - среща с мъдростта на нашето време
Издателство "Лексикон" представя най-новото си заглавие - "Вавилонските мъдреци" от Весела Василия. Роман притча за мъдростта в наши дни.
На малък остров си дават среща различни човешки съдби, различни истини и гледни точки за живота. В търсене на смисъла на своята лична история ще успеят ли тези хора да се докосната до мъдростта, която всеки от тях носи в сърцето си. Как ще ги промени тя... Има ли граница на човешкото измерение? Кой е мостът, по който ни е съдено да преминем?
"Защо му бе на света да бъде разумен? Защо на хората бе даден разум, щом като вършеха неразумни неща? И защо много от тях изглеждаха разумни, а впоследствие не се оказваха такива?
Мъдростта е разум и много повече. Защо днес няма мъдреци и защо хората не се нуждаят от тях, така както е било в старите времена?
Тия въпроси се въртяха в главата ми, когато седях вечерта край огъня пред рибарската хижа и гледах как пламъците изменяха лицата на моите събеседници. Това бяха лица, загорели от слънцето, изсечени от скалите, протрити от солта на морето и закалени от неговите ветрове. Плещестите фигури с благородни осанки превиваха рамене под тежестта на непостоянството и несигурността, с които морето даряваше всеки, който го докоснеше истински. Ръцете им, разранени от острите ръбове на мрежите и режещите люспи на мятащата се в предсмъртна агония риба, отдавна бяха забравили какво е да почувстваш нежност или просто докосване.
Рибарите ме бяха приютили за малко в тяхната свещена обител, където ненадминатата красота на морските изгреви и залези, тайнственият плисък на прибоя и необикновеното усещане за безкрайност пленяваха сърцата и ги отпращаха в една божествена територия, където нямаше място за друго освен за среща със себе си и със самия Създател.
И така, седяхме около огъня мълчаливо, защото мъжете не бяха разговорливи. Неизбежната делнична среща с морето бе изградила в тях своеобразен вътрешен живот, който изключваше външна намеса. Морската шир бе техен напълно достатъчен събеседник, заменящ всички останали. Повечето самотници, без семейства и близки, съществуваха сами по себе си, независимо от останалите. Може би искаха да докажат, че за да постигне мъдрост, човекът може и трябва да разчита единствено на себе си.
Тези съвременни мъдреци седяха край огъня и топлеха пронизаните си от влага тела, а мъдростта им едва ли бе потребна някому. Замислих се какво ме накара да ги нарека мъдреци, загледана в меките, покорни искри, тихо и дружелюбно припукващи в огнището. Досега от тях бях чула само по няколко думи, които се отнасяха до всекидневния бит, кратки фрази, нищо незначещи шеги и подкачания. Но реших да следвам вътрешното си усещане, за да разбера докъде ще ме отведе и дали ще се промени нещо в мен. И дали всичко ще бъде безполезно като вълна, разбила се в брега и изчезнала, погълната от пясъка и залята от идващата след нея.
Затова седях заедно с тях, вдишвах топлия дим, смесен с мириса на морска сол и водорасли. Питах се за какво си мисли сега всеки от тях. Но може би не мислеха, а само се вслушваха в гласовете, идещи от вътрешността им или долитащи като ехо от вълните. И така научаваха за себе си и за света всичко, от което се нуждаеха. И аз също се опитах да се отдам на гласовете и усещанията, но мислите ми бяха по-силни от тях, те ги заливаха като огромни вълни, издигащи петметрови стени и ги помитаха безвъзвратно. Именно така започна моята среща с мъдреците, които нашето време бе родило и отгледало."
Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 г. във Враца. Завършила е Езиковата гимназия с преподаване на френски език в родния си град и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология в София. Доктор е по икономика. Автор е на редица монографии и статии от областта на криминологията, публичната администрация, административното и полицейското право. Писането на художествена литература чувства и определя като свое призвание. Интересува се от йога и рейки. Владее френски, английски и руски език. Обича пътешествията, природата, красивите неща, книгите, рисуването и изкуството въобще.