'От Олимп до Тибет': 27 вълнуващи пътешествия от Симеон Идакиев

„От Олимп до Тибет” е книга с 27 вълнуващи истории за пътешествия до различни точки на земното кълбо, оживели под талантливото перо на пътешественика Симеон Идакиев.

Пътеписи, събрали тюркоазената красота на Пелопoнес и непознатата емоция на Босна и Херцеговина. Разкази за пламенната Испания, закачливата и магична Италия, за вълшебната Португалия и зелената Швейцария. Спомени за темперамента на хората от Централна Америка и шарките на Египет и Мароко. Истории за далечен Китай и легенди от духовното сърце на Хималаите.

Потопете се в един свят на магическа красота, на бурни морета и спокойни равнини. Посетете труднодостъпни места и усетете пулса на приключението във всяка от историите от божествения Олимп до величествения Тибет.

„С вълнение ви представям своята нова книга с убеждението, че написаното остава да живее дълго, и с надеждата, че моите спомени ще ви вдъхнат смелост и мотивация.” Симеон Идакиев

Симеон Идакиев е роден през 1941 г. в Радомир. Той е известен журналист, дългогодишен продуцент и водещ на предаването „Атлас“ на БНТ, пътешественик, леководолаз и ветроходец. Създател е на близо 500 филма, заснети в над 120 страни на петте континента. Автор е на повече от десет книги, последната от които - „Омагьосаните острови“, е на издателство „Вакон“. От 2014 г. e член на Кралското географско дружество на Великобритания.

Откъс:

Дойде време да се отправим към един от най-свещените манастири на Тибет – Ганден, разположен на внушителната височина от 4 500 метра. Често наричат Дрепунг, Сера и Ганден „трите основни стълба на Тибет“, най-важните духовни и културни средища. Най-старият от тях е Ганден, който е отдалечен на 50 километра от Лхаса. Построеният през 1409 г. от основателя на школата Гелугпа манастир станал главният център за обучение на монасите.

Малко преди да влезем в манастира, ние с моя приятел изпълнихме ритуала, в чиито смисъл тибетците безрезервно вярват. Принесохме жертвоприношение от ароматни клонки при огнището, служило дълги векове на местните, а димът бързо се възнесе към небето. А после на дългото молитвено знаме написахме пожелание с молба и надежда за нашето здраве и щастие, но и за здравето и щастието на нашите близки, на страната ни и на всички хора по света. Човекът, от когото взехме знамето, се нае да го качи и да го завърже там горе, на самото било на планината, до което ние трудно щяхме да стигнем поради разредения въздух. И сега, на височина над пет хиляди метра, този флаг се вее и разнася нашите думи по целия свят.

Небесният експрес за едно денонощие ни изкачи до тибетското плато, неслучайно наречено „Покривът на света“, а при манастира Ганден ние двамата изживяхме своеобразен катарзис, очистихме съзнанието си от злото, но не поради височината, а понеже бяхме толкова близо до небето и боговете. Тази планина и това място са обвеяни от мистика и крият тайни, до които биват допускани малцина избраници. Може би само озарените свише са способни да оценят този жест на съдбата. Казват, че там някъде, сред приоблачните планински върхове е земята на вечната премъдрост и вечното щастие, митичната Шамбала. Но митична ли е тя наистина, дори ако нашите сетива на обикновени хора не са достатъчни, за да я забележат. А може би не са нужни само сетивата, а истинска вяра, за да ни допуснат до себе си хималайските мъдреци. Да ни открият тайни, които да достигнат до нас като шепот, като ехо от вековете: кой ли би могъл да каже?

Напускаме Ганден, но не и величествената планина. Пътуваме към още едно свещено място. На следващия превал спираме, онемели пред свидетелствата на дълбоката вяра, въплътена в хилядите трептящи от вятъра молитвени флагове. Толкова много молитви непременно ще променят света към добро.

Нашето поклонение приближава своя край. Дойде време да се сбогуваме с тази планина, ако не завинаги, но поне задълго. Сбогуването ни се състоя на едно удивително място, на 35 километра от Ласа: казва се Драк Йерпа. Това е манастирски комплекс, единствен по своята красота, оказващ енергийно въздействие. Той е разположен на внушителната височина от 4 885 метра, основан е през XII век и представлява пещери, оцелели до днес. Тук години наред медитирал известният будистки гуру Падма Самбхава, наричан още Римпоче. И пак тук видение споходило Сонгцен Гампо, първия владетел на Тибет, според което на гърба на козли трябвало да пренесат пръст от труднодостъпната Драк Йерпа, с нея да засипят блатото в долината и на негово място да построят храма Джокханг. Манастирският комплекс бил частично разрушен, както се вижда от развалините, но по-голямата част от сградите все пак са оцелели.

Това е едно от най-свещените места за поклонение за будистите.

Драк Йерпа е подходящото място да се запитаме дали всичко онова, което очите ни виждат, е низ от случайности, или е дело на сила извън нашите сетива? Дали е някаква свръхестествена сила и ние не можем да я доловим? Дали съществува божественото начало, с което можем да си обясним възхитителното многообразие, което ни обкръжава? Ако е така, защо съществуват толкова различни религиозни култове, които често воюват помежду си? Човечеството не е престанало да търси отговори на тези въпроси от зората на своето раждане.

Тибет ни заплени ни след всичко видяно и сега, когато дойде време да си заминем, изживели своеобразен катарзис, бяхме сигурни, че до края на своите дни, когато се спомняме за „Покрива на света“ устните ни ще мълвят свещената фраза „Ом мани падме хум“.