'Обичам те до лудост' от Яхим Топол (откъс)

„Обичам те до лудост“, първата поетична книга на Яхим Топол, излиза през 1988 г. в самиздат и получава Наградата за неофициална литература „Том Стопард““ на фондация „Харта 77“, базирана в Стокхолм. Първото официално издание на стихосбирката е от 1990 г. 

Как изглежда светът през очите на млад, дългокос бунтар,„подривен елемент“, който преживява между тайни концерти, дисидентски срещи и спорадични посещения в районното? Буен, нелогичен, упадъчен – но никога празнословен – в тези ранни поетични творби Топол изгражда своя портрет с неочаквана самоирония: единственото законно средство за съпротива срещу враждебното статукво. Сред лирическите образи преобладава безразличието, а интимните и еротичните мотиви са облечени в горчивина.
Именно особеният език подчертава визията на автора, че непримиримият дух е дъхът на ъндърграунд културата.Така още тази изначална стихосбирка чертае траекторията на познатото ни по-късно творчество на Топол.

Яхим Топол, един от култовите автори на съвременната чешка литература, е роден през 1962 г. в Прага. Той е поет, прозаик и журналист, текстописец и музикант. Носител е на множество литературни награди, включително „Том Стопард“ и „Виленица“ за ярък принос към централноевропейската литература. Книгите му са публикувани на повече от десет езика, включително английски, немски, испански и норвежки. „Обичам те до лудост“ е първата му поетична книга, издадена на български, след романа „Нощни работи“ („Парадокс“ 2019 г.).

Яхим Топол

Обичам те до лудост

II. Влажни стихове и други истории

Може би щеше много да ми харесва

може би щеше много да ми харесва
да бях в прастари времена
настенна рисунка в пещера
примерно ален бик
със стърчащи копия от шията
и хълбоците
обаче аз тогава май по-скоро задрямах
докато шаманът тракаше силно
с огърлица от нокти
изтръгнати от избити животински видове
абе май направо откъртих
и се събудих чак сега в метрото
с предчувствие че ще те срещна
усещах нещо
нещо явно животинско
в алената светлина на табелата
алена от болка от кръв защото какво? защото
каква беше тя – love? наоколо е
чисто
транспорт от точка А до точка В
определено много бърз
и евтин
срещнахме се в един от коридорите
изпратих те от линия В
до линия С
пет минути пеша
след две години мълчание
говорехме си за метрото
за онова самоубийство, дето вестниците писаха за него
ти уточни много от фактите
бил служител в метрото в униформа
затова могъл да влезе във тунела
и легнал там
влакът го разкъсал за един миг
камерите се оказали излишни в случая
водачът го видял, но нямал време
да реагира закарал
пътниците за където си били платили
от мъртвия останали само малки
тъмни петна
от двете страни на канала
с теб се съгласихме
че чувстваме едно и също

после се сбогувахме
почти съвсем спокойно
грохотът на идващия влак
заглуши последните ни думи
ти мина през вратата му и седна
вратите се затвориха
и влакът литна във тунела
към своите си приключения
както впрочем и аз
след като минах през турникета
и маркирах билета
за следващото си пътуване

тъпи вулгарни стихове

тъпи вулгарни стихове
едно и също все едно и също
странични мисли
улици улички
безистени телефонни будки
издраскани със похотливи буквища
с жени с разкрачени крака
летен въздух
асфалт след дъжд
нима това съм аз?
тъпи вулгарни стихове
главата празна по цели дни
без никакъв гръбнак
чета разни антологии
ей това е най-готиното да ви светна народни поети
първо да изкараш пари
за хубав дебел килим
и после да се търкаляш по него
когато писането не ти спори когато
седмицата приключва а ти нямаш
готов материал
за неделните минути за поезия
асфалт
аз
с всички тия бръмбари в главата
малко по-нататък избеснявам
може би ще си разбия чутурата
хората се дръпват встрани
от бялата ми мутра
не знаят
че аз избивам агресивността си
не с бръснарски ножчета
а с дълъг нож
върху куче вълча порода
върху жени самотни
и т.н.

ако тази нежна хубавелка
с черни коси под баретата змийчета лъскави
с много гривни на китките
знаеше, че избивам агресивността си
в тъпи вулгарни стихове
в самотните си нощи
нямаше да мине на другия тротоар
а щеше да ми се усмихне

„какво те мъчи, копеле?“

пиша хорър защото луната ще ми пръсне черепа отвътре
и не ми идват думите; но няма нищо
явно току-що съм дочел някаква книга
не помня подробности от нея
явно вчера съм прекарал целия ден
на къпалнята
на сухата жега в безнравствената вода
и едничкото хубаво нещо което съм видял
е било куче порода чау чау
главата си пее сама за себе си
ставите са отекли
старицата е отекла
наложи се да изкъртят напречната стена
за да я изнесат
отварям и затварям прозореца
нищо не се случва
ще тегля една майна на политиката
дори ако ме изберат
когато за първи път избягах от къщи
срещнах на „Нàродни тршида“ под часовника
недалеч от Дома на детската книга
една мършава чернокоса жена
която ме заведе у тях и ме напи с водка
така опитах за първи път
и двете неща
и оттогава няма къде да избягам
приятно е все да има някого
на когото това пречи повече отколкото на мен
обаче нямам време да изучавам
каквото и да било нито за природна
лирика
кучето чау чау ми харесва
то е истински крал
пее си само за себе си
и не поздравява
не бяга, защото не му се налага
и песните му не са за всеки
вече не съм youngster
а гангстер
и тъкмо обмислям бягството си
обаче не бива да плямпам толкова
ще вземат да разправят че съм луд

онова куче чау чау
е могъщ крал
искам да бъда неговото копие

ако Слънцето избухне

а кучето чау чау ще каже:
„просто има такава игра“.

Превод от чешки: Анжелина Пенчева