Когато хоризонтът е безкраен: разказите на Ангел Иванов като документ за истинското детство

Книгата „Игра. 25 истории за децата на 90-те“ е откровение за вътрешния свят на едно дете на 90-те. През смях, тъга, игра на улицата и различни житейски случки, свързани с порастването, Ангел Иванов създава картина на едно безгрижно детство, без обаче да пести и трудностите, и изпитанията. 

На 16 юни новият сборник с разкази на Ангел Иванов беше представен в книжен център "Гринуич" от главния редактор на списание "Култура" и "Портал Култура" Тони Николов и големия български писател Деян Енев, който е редактор на книгата. Модератор на срещата беше Елица Виденова. 

Това е една книга със силата на документ, за падането и ставането, при изкачването на неминуемите житейски стъпала, но пазещо в шепите си вечното пламъче на игра, без която порастването е невъзможно, акцентира Деян Енев.

"Когато я започнах, усещането беше на засмукване. Това показва дали една книга е истинска. Ние много често величаем или низвергваме книгите...Е, тази книга е истинска“, отбеляза Тони Николов.

Той се спря и на един от абзаците в книгата, в който се описва как децата са играли футбол между две дървета (череша и вишна), служещи за странични греди на вратата. Фактът, че няма горна греда, се превръща в дълбока метафора за разширяването на хоризонта до безкрайност – знак, че в книгата на Ангел небето и божественото измерение винаги присъстват.

”Аз на хартия съм дете на 80-те, а не на 90-те – родена съм в България през 79-а година. Но забелязах от книгата на Ангел, че моето детство е било абсолютно същото.  Тоест децата на 80-те и децата на 90-те сме имали практически идентично детство, което обаче не може да се каже за децата, родени веднага след нас. Аз имам две деца – нищо общо няма тяхното детство с нашето. Точно това си говорихме преди малко отвън: че вече не знам какво да направя, не знам как да ги заинтригувам, не знам как да им направя весело и интересно. Нищо вече не е същото“, разказа Елица Виденова при представянето на книгата.

Тя отбеляза, че е важно да се подкрепя качествената българска литература, за да достига до възможно най-много хора.

Елица Виденова сподели, че за нея това е книга, с която Ангел (а и аз като негов читател) иска прошка от родителите си и от всеки, когото е наранил по пътя си. 

Какво отличава разказите? 

Самият Ангел Иванов споделя в книгата си: 

„Ние бяхме последното поколение, което игра на Улицата. И първото, което осъществи прехода към първите компютърни клубове. Все още обаче ги нямаше онези джаджи, които днес ни пречат да видим хоризонта и човека отсреща – смартфоните. По едно време за кратко се появиха пейджърите, помните ли ги?! Но нашият храм тогава без съмнение беше огромният свят навън, събран в междублоковото пространство. Нашата религия бяха игрите. Неслучайно, на връв на вратовете си носехме ключетата за вкъщи, предобрази на нашите Кръстчета“. 

Разказите се отличават със своята изповед и честност към читателите. Актрисата Бориса Сарафова-Черкелова прочете един от най-разтърсващите разкази на Ангел "Дядката". 

Следете новините ни в GoogleNews