'Изселване на щъркели' от Уалид Набхан (откъс)

Романът „Изселване на щъркели“ разказва от първо лице историята за палестинец на име Набил, който е прекарал целия си живот извън родната си страна. Израстването му, неразривно свързано със съдбата на Палестина и целия арабски свят, преминава в опити да намери обяснение за развоя на събитията в Близкия изток, особено след Шестдневната война, която съвпада с рождението му.

Действието се развива предимно в Йордания, където се заселва семейството на Набил след бягството си от Палестина, и в Малта, където съдбата го запраща. Единайсето, най-малко дете в семейството, героят на Уалид Набхан, очевидно впримчен в жанра на автофикцията, наблюдава със страх и удивление разпадащите се около него държави, семейства, личности...
Основните теми в романа на Уалид Набхан са идентичността и изгнанието, както и любовта и съхраняването на семейството, във времена, в които личният дълг и достойнство по-скоро предизвикват неговото унищожение.

„В крайна сметка какво е родна страна? Отражение на отдавнашно отражение? Какво е родна земя? Дали е географски инцидент, впримчен в булото на странни религии, опетнени от кланета и войни, или е просто малък изолиран остров, който те преследва с духове и таласъми? Или е и двете едновременно? Иска ми се да притежавах цялата мъдрост на боговете. Всъщност и мъдростта, и средствата. За да мога да претопя географията, да я сътворя наново, като я пречистя от прилепналите буци на религиите и недъзите на опозореното минало.“

Уалид Набхан е малтийски писател от палестинско-йордански произход. Роден е в Аман през 1966 г. Набхан учи в училищата на Обединените нации в Аман и продължава обучението си в Малта, където пристига през 1990 г. като студент. През 1998 г. завършва Биомедицински науки в Бристол, Англия. През 2003 г. завършва магистърска степен със специалност „Човешки права и демократизация” в Малтийския университет.
Познат е с категоричните си позиции срещу религиозния фундаментализъм, сред които са изявлението му срещу лидера на Малтийския мюсюлмански съвет Бадер Зайна, когото той обвинява в прикрит ислямски радикализъм, както и позицията му срещу построяване на втора джамия, за която той заявява, че не е нужна на мюсюлманите в страната (0,3% от общото население или около 1500 души). След планиран телевизионен дебат със Зайна, на който опонентът му не се появява, на излизане от сградата на телевизията Набхан открива колата си потрошена, което той разглежда като предупредителна заплаха от страна на фундаменталистите.
Уалид Набхан издава два сборника с разкази на малтийски език (2009 и 2011 г.), един сборник с поезия (2014 г.), а романът му „Изселване на щъркели” (2013 г.) печели Малтийската награда за литература за 2014 г. и Наградата за литература на Европейския съюз за 2017 г.
Уалид Набхан е също така преводач на малтийска литература на арабски.

Изселване на щъркели

Уалид Набхан

Тогава какво е всъщност родината? География или концепция? Или една пощенска картичка, каквато е Палестина? За момента нямам отговор. Държави и градове губят разсъдъка си, точно както и ние. Особено когато сляпо следват лидерите си, а както знаем, държавните лидери не са особено честни хора.
Знам, че в наше време Малта е една млада европейска дама, стройна и слаба. Както и знам, че често си боядисва косата руса и я суши със сешоар, за да е в крачка със съседите си. Но за мен тя винаги ще си остане една средиземноморска русалка с маслинова на цвят кожа. И ще продължи да прилича на Палестина. Има същите босилек и мащерка. Същия копър и същия риган, както и същата упоритост, която отказва да се вслуша в разума. И въпреки че няма най-големите или най-хубавите, най-добрите портокали, те са най-сладките в света. Знам всичко това и също знам, че това сравнение не се нрави много на нейните жители, които искат на всяка цена тя да бъде руса, въпреки че къдравата й коса й отива толкова много. Както и знам, че търсенето й на нова идентичност я накара, освен да боядиса косата си, и да намаже лицето си с много цветове, да прекъсне определени връзки и да се отдалечи колкото може от континента в краката й.
Не можете да я вините все пак. Кой нормален човек би искал да се занимава с това болно тяло? Отговорът е аз. Аз съм този идиот. Аз съм този глупак. Не мога да се дистанцирам от това сгърчено тяло, защото е моята плът, въпреки че беше пожертвана. Въпреки че ми е отказано. Въпреки че е евтино и развалено. Малта сега наистина прилича на Палестина; не лъжа. Можете да го проверите със собствените си очи и нос, и език. Можете да проверите с всичките си сетива. С тези, които имате, и с тези, които сте загубили с технологиите. В днешно време можете да промените външния си вид, косата си, а дори и цвета на очите си. Мислите ли, че не знам? В тези дни няма нищо, което да не можете да направите във фотошоп, което да не можете да направите в реалния живот. Можете да направите всичко с външността, но не и със сърцето. Как бихте могли да промените сърце? В днешно време Малта е пълноправен член на Европейския съюз и се преструва на блондинка, но в сърцето си си остава ориенталка. Сърце, което гледа на изток. Прави от мухата слон. Обича и мрази твърде много. Плаче и се смее твърде много, като всяка средиземноморска душа, която се мръщи, когато се събужда в ден, в който слънцето е изчезнало и се е скрило.
Откъде се е сдобила с всичката тази предпазливост? Откъде се е сдобила с всичкия този страх? И как е успяла да ме задържи тук деветнайсет години, четири месеца, пет дни и не знам колко часа със злобен и безмилостен меч, надвиснал над главата ми? В крайна сметка какво е родна страна? Отражение на отдавнашно отражение? Какво е родна земя? Дали е географски инцидент, впримчен в булото на странни религии, опетнени от кланета и войни, или е просто малък изолиран остров, който те преследва с духове и таласъми? Или е и двете едновременно? Иска ми се да притежавах цялата мъдрост на боговете. Всъщност и мъдростта, и средствата. За да мога да претопя географията, да я сътворя наново, като я пречистя от прилепналите буци на религиите и недъзите на опозореното минало.

Изглежда, че тази работа с Палестина няма да при¬ключи така както е искал Господ, защото след като той се е отървал за известно време от Ел и Баал и останалите от техния отбор, се пръкнали още богове. Някои носят куфия на главата, а други са плешиви, едни си слагат фесове, а други имат очила или вратовръзка, или тюрбан, едни са рижи или натруфени, докато други са с маслинен цвят на кожата или направо черни и те всичките, без изключение, искат същата благословена Палестина. Толкова диво бленуват за нея, че са готови да пожертват децата си на окър¬вавения ѝ олтар, както ще видим по-нататък.
Какво направи Господ при този сценарий? Какво направи, когато отново се намери обграден от вражески, войнствени богове? Какво направи, за да избегне раздор в рая? Прекара шест дни и нощи в тревожни размишления на своя престол, докато намери решението да угоди на един и на всички. Той изобрети игра. Игра, която ни¬кога не може да бъде изгубена, но и никога не може да бъде спечелена, и нейното име е Палестина. Изглеждало му е, че това е единственият начин, по който може да успокои и контролира ситуацията до някакъв момент, в който ще реши по какъв начин да се разправи с това ки¬пящо гърне. Най-малкото, ако се задават неприятности, ще се случат тук долу на земята, а не в рая. Все пак никой не води мечка в своята част на гората. А и боговете не позволяват неприятности и раздори в рая. Можете ли да си представите боговете да се карат? Колко срамно! Разбира се, че боговете не биха паднали толкова ниско. Дори и когато битката е съдбоносна и епична, те не биха

Можеше да му кажеш например, че в този регион миналото винаги разпитва сегашното и винаги го обявява за виновно.
Как ще му кажеш безпристрастно така, че думите ти да не те омало¬важат, за раздразнените богове, които седят около кръгла маса с карти в ръцете и разиграваха изпълнената с насилие игра, наречена Палестина?

Вие говорите за суверенна държава, а те говорят за независим субект, което е далеч от държава. Визията на Ицхак Рабин нямаше да доведе до нищо друго, освен до независим субект, зависим от настроенията на генералите в Тел Авив. Проблемът е в това, че винаги, когато трябва да се избира между мира и земята, те избират земята и изхвърлят човека, който живее там. Кариерата на Барак почти се е сринала и той е готов на всичко, за да я възроди, а както по-добре от мен знаеш, за да събереш политическа подкрепа в Израел, е нужно само да си изцапаш ръцете с още малко палестинска кръв.
***
Какво видя в очите ми този слаб, очилат поет, който пише поезия за Ра¬мала и имигрантите и иска да оправи Средиземноморието със своето измъчено перо. Или тези поети, също като про¬роците, продават мечти, понеже знаят, че човек не може да живее само на хляб? Има нужда да сложи малко мечти върху хляба си. Има нужда от горещо нашепване в ухото, обещаващо по-добро бъдеще. Разликата между поетите и пророците е във факта, че не можеш да разбереш цената на пророците, преди да умреш и да се превърнеш в пепел, докато поетите ти я казват веднага. Свежа и красива. Опа-кована в лъскава хартия и украсена с панделка. Връщаш се, изпълнен със странно щастие и благоуханна надежда, и когато се прибереш вкъщи, размотаеш цветните пандел¬ки и отвориш подаръка, ще намериш само пожелания и птича песен, изчезваща в нищото. Кой знае дали тези бедни поети не са точно като пророци, на които ще повярва¬ме, чак когато са мъртви?
***
– Скъпи студенти, в живота няма нищо, което да е аб¬солютно черно или бяло. Истината винаги е относителна. И винаги сива.
Истината не е фиксирана и не е абсолютна. Всичко може да бъде огънато и оформено според прищевките и капризите на могъщите. Има някои, които се опитват да влязат в истина с няколко размера по-малка, и други, кои¬то са щедро покрити с истина, много по-голяма от тях самите. Можеш да оформиш истината както си искаш, стига да имаш правилните инструменти – власт, а може би и набор от интелектуалци, продали съвестта си в един от многото базари на морала, разпръснати по целия свят. Този ден професор Френдо, чиято мъдрост се измерва в клафтери и със странния си апарат, прикачен под пантало¬ните, допълнително замаза сивия цвят на живота ти с още сиво. При срещата си с определени хора се чувстваш така, сякаш си срещнал съдбата си.

Превод от английски : Михаил Вапирев; Консултант от малтийски: Азиз Шакир-Таш.