OffNews.bg

ЕТАЖ 13 - самотата отгоре и отдолу

Днес в Клуба на фоторепортера в подлеза на Министерски съвет в София е премиерата на книгата ЕТАЖ 13, която е приютила снимки на Веселин Боришев и текстове на поета Стефан Иванов. 

Тринадесетият етаж в панелката в люлинското гето е метафора на самотата и гаснещата надежда. Затова и снимките са в черно-бяло и сиво.

„Защо съществува тази книга? Най-вероятно заради фотографски инстинкт, Франк Запа и Тони Кафеза. Но и заради един скандал, след който Веселин Боришев си тръгва от дотогавашния си дом и заживява нависоко. В таван на тринайсетия етаж. Тогава е на четиресет и осем години“, казва поетът Стефан Иванов.

Фотографът Веселин Боришев обяснява, че по това време е снимал много, за да не мисли.

“Преди да се превърне в книга, ЕТАЖ 13 беше фотографски цикъл, заснет между 2016 и 2018 г. в едно неизменно пространство - от прозореца на тавана, обитаван от мен (ОТГОРЕ) или около панелния ми блок в “Люлин” (ОТДОЛУ). Снимах постоянно, за да не мисля. След време, разглеждайки снимките, си дадох сметка, че разказват история, чието “действие” се развива на една и съща сцена, и ако към фотографската композиция и светлина се добавят думи, ще се получи нещо като фото драматургия. Е, получи се. Книгата издадохме с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”, казва той.

Веселин Боришев е роден през 1967 г. в Благоевград. Завършил е „Национално училище по изящни изкуства“ и е самоук фотограф. Той вече е добре познат като фотожурналист, но като артист тепърва ще показва резултата от дългогодишната си работа.

Стефан Иванов е роден през 1986 г. в София. Той е доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2017 г. пиесата му „Същият ден“ е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм „Задачи за деня“, по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за „Оскар“. От 2003 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/.