Deja Book отговори на критиките за превода на Братя Грим
Издателство Deja Book отговори на критиките към превода на приказките на Братя Грим. Излизането на първото издание на оригиналните приказки в края на миналата година предизвика негативни реакции от страна на преводачи и преподаватели по немска литература заради допуснати грешки.
Изданието от 828 страници следва оригиналното двутомно издание от 1812 и 1815 г., като пред "Литературен вестник" преводачката Ана Димова каза, че преводът „предполага изключително добро познаване на немския език и диалектите от онова време, защото някои от приказките са записани на различни живи по онова време наречия“.
Майа Разбойникова-Фратева, преводач и преподавател по история на немската литература към катедрата по германистика и скандинавистика в СУ “Св. Климент Охридски”, публикува подробна критика с конкретни примери за погрешния превод във вестник „Култура“. Една от основните грешки според нея е това, че някои от приказките са преведени на диалект.
„Оставям на хората, които се занимават с превод и теория на превода, да обяснят доколко е приемливо един диалектен текст да се превежда на диалект в целевия език.“
Днес Христо Блажев, редактор в издателство „Сиела“, публикува отговор към критиките, в който благодари за рецензиите и заяви, че грешките ще бъдат поправени в следващия тираж на книгата, но изтъква, че „изданието няма и никога не е имало претенция за академичен труд“.
С думите „допуснахме грешка, извинявайте“ започва обяснението на издателството. Преводачът на книгата е Слави Ганев, отговорен за пълното издание на „Дракула” на Брам Стокър, първото издание на „Монахът” на Матю Грегъри Луис и др.
Допуснахме грешка, извинявайте.
Извиняваме се, че не отговорихме веднага на пуснатото с лека ръка твърдение, че преводът на „Детски и домашни приказки” на Братя Грим не е от немски език. Истината е тази, която пише на титулната страница – нашият преводач Слави Ганев (отговорен и за пълното издание на „Дракула” на Брам Стокър и първото издание на „Монахът” на Матю Грегъри Луис) е използвал сканирано оригинално издание (достъпно за всеки на http://old.grimms.de/), като в разчитането на готическия шрифт е използвал за справка и набраните дословно текстове в de.wikisource.org. Посоченото английско издание в превод на Jack Zipes бе разгледано от нас и в него бяха открити достатъчно разминавания с оригиналното немско издание, за да можем твърдо да заявим, че то не може да послужи за превод на български език на приказките, не и за пълен и достоверен, каквато беше нашата изначална цел, пише Блажев.
„Решението някои от приказките да се преведат на диалект (за да сме коректни и да разсеем внушението, че цялата книга е преведена така, това са 48 страници от общо 611 с приказки) се основава изключително на това, което самите Братя Грим пишат в предговора си към първи том: „Имахме невероятния шанс да разкажем някои от приказките на диалект, от което без съмнение те са спечелили много. Тук всяко проявление на образованието, преработката, художественият изказ биха погубили всичко. Пречистеният литературен език, макар и изискан, сияен, бляскав, при приказките остава безвкусен и не може да опише дълбокия им корен", пише още в изявлението си Блажев.